С ъс завършването на сезона в най-престижния шампионат в моторните спортове Формула 1 се случиха много промени и една от тях бе оттеглянето на един от най-опитните състезатели - Фернандо Алонсо. Той е прекарал цели 17 сезона в короната на автомобилните надпревари и предоставил на феновете многобройни битки за титлите. Алонсо е и един от основните съперници на великия Михаел Шумахер през годините.
Последното му състезание в Абу Даби бе паметно, защото след приключването му, заедно с Луис Хамилтън и Себастиан Фетел направиха епичен бърнаут пред публиката на старт-финалната права. Отборът му Макларън реши също да му отдаде чест и болидът му бе преоблечен специално за последното му състезание, което се случва за пръв път след португалското Гран При на Ещорил през 86-а.
Встъпването в моторните спортове започва буквално в първите му съзнателни моменти -
на възраст, в която някои деца още се возят в колички. На три години той също се вози в количка, но управлявана от самия него под зоркия поглед на баща му. Той е и основният виновник, защото също е запален по картинга и става основният му механик. Картингът първоначално бива предназначен за по-голямата му сестра Лорена, но тя не показва желание към спорта. Скромния бюджет, с който разполага семейството на Алонсо, го кара да управлява картинга си на мокри трасета със сухи гуми, което развива в него огромен контрол над машината. Това естествено води до четири поредни титли в испанския шампионат между 93-а и 96-а година. През следващите две години взима титлата в по-големия клас Интер-А в страната, като през 98-а печели и италианските серии.
Първият си тест в състезателен болид той прави в края на 98-ма година,
благодарение на бившия пилот на Минарди Адриан Кампос. След само три дни тестове, Алонсо постига времената на предишния пилот на отбора Марк Жене - брат на известния Жорди Жене, който също след това се състезава във Формула 1, но пробива в 24-е часа на Льо Ман. Това води до влизането му в шампионата Wolrd Series by Nissan, където печели още второто състезание, а след това и класирането само на точка от конкурента си Мануел Джиао. Тогава младият пилот прави и първите си тестове за Минарди и постига време по-добро с 1.5 секунди от това на другите.
Следващата година, Алонсо преминава най-тежкото стъпало преди Короната - Формула 3000 с отбора на Астромега. Сезонът му започва зле и следват шест кръга на привикване, но постоянството му води до възход и седмия кръг завършва с втора позиция, а осмия с победа. Това му осигурява четвърта позиция в крайното класиране, което става достатъчна мотивация да бъде цел за отборите във Формула 1.
Първото му влизане в болид от Формула 1 става на пистата Херес в кола на Минарди през декември 99-та.
Това бива последвано от година като тестови пилот на Бенетон, но след това той отново се връща към Минарди и те му дават тласъка, за да премине стъпалото. Първото му състезание е в Австралия, но отборът има нов собственик и нов болид, което са фактори за неособено добри резултати. Алонсо обаче се представя чудесно на квалификациите, което дава повод на по-бързите отбори да го забележат, въпреки слабия сезон.
Това води до преминаването му в Рено като тестови пилот през 2002-ра, а следващата година той влиза като втори основен след напускането на Дженсън Бътън. Крехката възраст, на която започва, заедно с уменията му, му спечелват титлата за най-млад пилот с пол позишън. Този сезон му носи още успехи - става и най-младият пилот с победа в кръг от шампионата и завършва на шеста позиция с четири подиума. Сeзон 2004 също преминава с добри резултати и Фернандо завършва четвърти с четири подиума.
Идва и ударния сезон 2005, в който Алонсо доказва своите качества и става основен конкурент на непобедимия Михаел Шумахер.
Толкова тежък конкурент, че спечелва две преки битки с него и завършва на първа позиция в класирането, прекъсвайки петгодишната му доминация и завоювайки титла на Рено при конструкторите. Инерцията, която събира, му дава ударен старт и през 2006-а и той започва с победа в Бахрейн, като отново задминава Шумахер. Следват много завързани състезания, в които Шуми и Алонсо се прескачат на трона, но в крайна сметка отново испанецът стъпва на върха в генералното класиране и става най-младият пилот с две поредни титли в историята и отново носи титлата на Рено при конструкторите.
Следва преминаване в Макларън и една противоречива година, която въпреки проблемите и преждевременната раздяла с отбора по взаимно съгласие, завършва с трета позиция за пилота и най-близкия резултат на стълбичката в историята. Той завършва с равни точки с Хамилтън, а шампионът Кими Райконен спечелва само с точка пред тях. Тази година се случва и един спор за обмен на информация със съотборник от Ферари, който разбунва духовете, който завършва с глоби за Алонсо и тестовия пилот на Ферари - Педро де ла Роса.
За сезон 2008, пилотът се пуска като свободен агент и финално се завръща в Рено,
след като собственикът Флавио Бриаторе споделя, че ще го приветства отново в отбора. Лошият старт на предходния сезон обаче продължава да го преследва и приключва с две победи и общо три подиума след няколко спорни катастрофи, включително и с бившия му съотборник Хамилтън, който се врязва в него на състезанието в Бахрейн. Победите му идват в края на сезона в азиатските кръгове в Сингапур и Япония и той завършва 6-ти в генералното.
Следва и един очакван възход - преминаването на Алонсо в отбора на Ферари и там той прекарва общо пет сезона.
Тази промяна води и до резултати и той печели първото си състезание за Скудерията, което го нарежда при пилотите Фанджио, Андрети, Менсъл и Райконен. След общо пет победи, той изпуска титлата в последното състезание заради тактическа грешка на отбора и тя отива във Фетел. Вторият сезон във Ферари не тръгва много добре - в първото състезание Алонсо завършва 4-ти и в Австралия и чак в кръга във Великобритания успява да стъпи на върха и то след грешка на лидера Фетел. Този сезон завършва на същата четвърта позиция, с която стартира, но въпреки това преподписва с отбора до края на 2014-а.
Сезон 2012 също започва с лошо представяне с 12-о време на квалификацията и пето място в първото състезание, но следва обрат. На втория кръг в Малайзия трасето е покрито с вода и това дава предимство на испанеца кален за дъжда в ранните си години. Тази година Алонсо отново получава шанс да се бори за титлата, но липсата на късмет буквално в последното състезание го оставя на втора позиция след Фетел. Следващият сезон започва добре и пилотът спечелва домашното си състезание, но в средата на сезона Pirelli пуска нови гуми, които дават предимство на отбора на Ред Бул и съответно Фетел. Отново той се качва на трона, оставяйки испанеца на втора позиция. 2014-а тръгва много неубедително и Алонсо стига само до един подиум - трета позиция в Китай, което води до много напрежение в отбора и раздяла.
Идва завръщането в Макларън, но следват неубедителни пет сезона без подиуми, които завършват на ръба в зоната с точките.
Това кара състезателя да потърси друга възможност и през 2017-а влиза в Инди 500. За феновете му по света става ясна и неговата следваща цел - "Тройната корона" в автомобилните спортове, която включва 24-те часа на Льо Ман, Индианаполис 500 и Гран При на Монако или шампионска титла от Формула 1, които той вече е печелил. Единственият спечелвал короната е Греъм Хил - бащата на шампиона Деймън Хил. Неколцина са другите култови пилоти дали заявка за Короната през годините.
Стигаме и до 2018-а година, в която Алонсо влиза в битка за световния шампионат по издръжливост, като основната цел разбира се е 24-те часа на Льо Ман. Убедителните резултати водят до успех още в първото състезание за сезона на Спа заедно с пилотите Себастиен Буеми и Казуки Накаджима. Това дава смелост на отбора и те взимат едно от най-старите и значими състезания в автомобилния свят - Льо Ман. Следващото състезание на Силвърстоун обаче води до спорен момент и отборът бива дисквалифициран. Болидите не преминават през задължителен тест след приключване на надпреварата. Шестте часа на Фуджи и на Шанхай завършват добре и отбора взима още две втори места и завършва на първа позиция в LMP1 класа.
На пресконференцията в Абу Даби, пилотът сподели, че не зачерква тотално Формула 1,
защото не знае как ще се почувства след няколко месеца. Можем да бъдем сигурни само едно, че ще се съсредоточи върху основния липсващ ключ за короната - Инди 500. Дано ни предостави още оспорвани битки, в която и да е дисциплина на моторните спортове, защото той е доказал своя потенциал многократно, а годините тук не са от особено значение.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
