Д а пробиеш собствена ниша на пазара е нещо, което всеки производител иска да направи, но което е супер трудно в пренаселения класови спектър. За луксозните марки това е много по-лесно – правят се специфични модели за една ограничена клиентска група, цената на тези автомобили е висока (дори много висока), маржовете също. Компанията е доволна, клиентът също, защото се чувства уникален.
Но да направиш масов автомобил без аналог на пазара, е, това си е висш пилотаж. За последно това успя да направи Nissan Qashqai, последван и от по-малкия Juke. Но за последните 15-ина години не си спомням автомобил, който може да се похвали, че няма конкуренти на пазара.
Dacia Jogger е такъв. Той е абсолютно точно олицетворение на позабравения вече хит на Ицо Хазарта „3 в 1”: размери на комби, вътрешeн обем на „баничарка”, визията на SUV. Добавям фактите, че това е най-евтиният 7-местен модел на европейския пазар, чийто пътен просвет е 200 мм (малко са SUV-тата, които могат да се похвалят с подобен показател). А, и единственият му конкурент преди пазарната му поява – Citron Berlingo (остана само версията Berlingo Van) – вече не се произвежда, а Peugeot Rifter е доста по-скъп.
Когато към всичко това добавим, че Dacia продължава да се опира на трите си основни стълба – достъпност, надеждност, съотношение качество–цена, тогава вече не остава съмнение, че няма друг производител, който да предложи 7-местен модел за 29 000 лв. Нещо повече, тук не говорим за фиктивни 2 места в багажника, а за използваеми от възрастни хора задни две места. А по размери за пространството в областта на главата и коленете, Jogger се нарежда сред най-добрите 7-местни автомобили на пазара. А, забравих: излиза от завода и с газова уредба.
Няма да задълбавам повече в дебрите на милиметрите и литрите, с които да описвам обема на вътрешното пространство. То е най-голямото в сегмент С. Ще коментирам обаче външния вид на Jogger, който според мен е най-привлекателният в гамата на Dacia. Предните и задните светлини се характеризират с Y-образния светлинен подпис на марката, като специално вертикалните стопове ми напомнят за някои модели на Volvo. Лансиращият кафяв цвят „Теракота” контрастира с черните алуминиеви джанти, черните капаци на огледалата и модулните покривни греди (от второ ниво на оборудване) на версията Extreme.
Те могат да се трансформират, за да превозва повече багаж. В надлъжна позиция гредите допринасят за дизайна на автомобила, а в напречна позиция функционират като багажник на покрива, който може да пренася до 80 кг. Предните и задните защитни кори в сив цвят придават допълнителен контраст. Ясно изразените арки на колелата и големият пътен просвет от 200 мм (210 мм е при Duster) завършват облика, типичен за така любимите на клиента кросоувъри.
Интериорът е добре познат, като тук най-ясно се откроява философията на марката да се предлага само най-необходимото, за да не се „товари” клиентът с екстри, които не би искал да плаща. И все пак за лансиращата версия Extreme дизайнерите са добавили червени обшивки по седалките и хромирани вложки в панелите на предните врати. Подвижна стойка за смартфон се предлага като стандартно оборудване. Пълното оборудване включва камера за заден ход, автоматичен климатик и карта „Свободни ръце“.
Подробно за модела четете на новия автомобилен сайт CarMarket.bg
