Alfa Romeo Giulia възхвалява дизела (тест драйв)|Vesti.bg

Н аричан Кръстник на соул музиката, защото оказва пряко влияние върху еволюирането на госпела и ритъм енд блуса в соул и фънк, Джеймс Браун има едно велико парче, в което строфите се редят така:

You see, man made the cars to take us over the road

Man made the train to carry the heavy load

Man made electric light to take us out of the dark

Man made the boat for the water, like Noah made the ark

This is a man's, man's, man's world

But it wouldn't be nothing, nothing without a woman or a girl

Никой не го е казвал по точно от човека с ненормалните движения и неизчерпаема енергия на сцената. Теорията пък казва, че човек има три големи любови в живота си. Не знам дали това е истината, но за мъжа любовта му към автомобила (първата най-често) остава до края на живота му. Ако и носи женско име, то лично аз нямам ни най-малко съмнение, че тази връзка е неразривна.

Giulia не е била първата ми кола, но определено остава в сърцето ми като моя celebrity crush от мига, в който тя дебютира през 2015 г. В днешно време подобно автомобилно дълголетие е голяма рядкост, но Giulia старее като най-доброто вино: с годините става все по-привлекателна. Вероятно ще има много мъже, които да контрират това ми твърдение, а други ще се съгласят с него, но за мен днес Giulia е дори по-привлекателна от преди десетилетие, когато се влюбих в нея.

Причината е прозаична. Днес е много трудно, почти невъзможно да откриеш нов седан, да не говорим за толкова привлекателен като този, на който сякаш възрастта не му се е отразила. Днес всичко се свежда до едно: SUV, кросоувър, SUV, кросоувър и така до безкрай. Да не говорим, че последните творения на някои от най-емблематичните автомобилни марки буквално разбуниха духовете със своите силно противоречиви дизайнерски решения.

След тевтонските дизайнерски изцепки на Audi, BMW и Mеrcedes попадна дори и италианска кръв, тази на Ferrari, но Alfa Romeo е застрахована срещу подобни недоразумения. Няма как компания, кръщаваща колите си на жени, да сбърка толкова радикално. Защото, когато италианците нанасят първите щрихи от дизайна на нов автомобил, това прилича на любовна игра. Вероятно затварят очи, представят си красива жена и оставят страстта им да движи „молива“. Почти съм сигурен, че точно така е зачената тази Alfa.

Dacia Duster обещава 1500 км пробег. Проверихме лично и потвърждаваме (ВИДЕО)

Отличен шест(ак) за Mercedes-AMG GLC 53 и дрифт подправка

Дори след 11 години на пазара, Giulia си остава най-красивият (според мен) седан от средния сегмент. След години на огромни решетки и дисплеи, Giulia сякаш е намерила златното сечение на дизайна, който я прави еднакво красива отпред, в профил и отзад. Тази емблематична триъгълна решетка все още изглежда различно и впечатляващо, линиите в профил са плавни, а задната част е достойна за нещо много по-скъпо, с тънките светлини, които копират тези отпред. Нямаме екстремните решения на Quadrifoglio, но въпреки това този автомобил продължава да излъчва страст. Само тя не е достатъчна, за да се върна към модел, представен преди толкова много години. Има и нещо друго, нещо „ново“, което е добре забравено старо.

Говоря за 2,2-литровия дизелов двигател под предния й капак с 210 к.с. и 470 Нм. Няма как да подмина факта, че Alfa Romeo бе предначертала едно бъдеще (електрическо) преди няколко години, след което се отказа от него и тръгна в друга посока, което и наложи Giulia и Stelvio да останат толкова дълго на пазара. Отделен е въпросът колко силно се представят, но Alfa никога не е била масова марка, целяща да бъде купувана от масовия клиент. Важното е външният облик да може да бъде сравняван с нежните извивки на женското тяло. Другото идва от само себе си. Говоря за любовта на феновете.

Виж, дизелът в днешно време изглежда доста архаично предложение, но Stellantis взе решение да върне технологията в играта, за да вземе колкото се може повече продажби. Аз нямам нищо против, защото дизелово изживяване в нов автомобил ми се струва доста далечен опит. Да, усетих го в Mercedes S-Class, но там говорим за нещо коренно различно. Сега Audi представи новия Q7 само с дизелов двигател (мек хибриден V6), което подсказва, че добрият стар дизел няма да се предаде без бой.

При Alfa Romeo съм свикнал да говоря за бензин, но и този 2,2-литров турбо дизел ми пълни душата. Да, не е най-рафинираното възможно изпълнение особено когато старт/стоп системата го рестартира, но в оптималният си работен диапазон почти не го усещаш. Не усеща и навъртането на километри, които навъртях до Гърция и обратно. С две дами на борда и достатъчно багаж, за да не им „липсва нищо“, Giulia се отблагодари със средно 5,1 л/100 км при пристигане на гръцкото крайбрежие, тъй като имаме спускане към морското равнище. Обратният маршрут (с изкачването към София) завърших с 5,7 л/100 км, като изминах 756 км и оставащи още 87 км пробег. Тук трябва да отбележа, че средният параметър по заводски данни е 5,8 – 5,4 л/100 км, т.е. абсолютно плътно по официалните данни. Резервоарът е с обем 58 литра.

Giulia, като всяка дама, предлага и много вътрешна красота. Кожата изобилства, но не мога да не отбележа, че качеството на материалите и сглобката отстъпва на германските конкуренти. Тук няма да откриете модерния (ако това определение трябва да се използва за интериорите, доминирани от дисплеите) интериор, защото Giulia вече е на сериозна възраст, а и още преди години Жан-Филип Императо бе казал, че : „Аз не продавам iPad с автомобил около него, аз продавам Alfa Romeo.”

И така трябва да бъде, когато старт бутонът е върху волана, т.е. седиш в автомобил, направен да носи удолоствие от шофирането. Затова и целият кокпит е завъртян към водача, имаш класически два големи аналогови прибора, малък централен дисплей, класически контролери за климатика, скоростен лост и въртящи се регулатори на централния тунел между седалките. Съпругата ми бе така добра да отбележи, че дисплеят не й харесва, не бил като при модерните коли, каза ми тя и освен това не й допадаше, че седи толкова ниско, буквално на асфалта. Цитирам. А когато моята съпруга не харесва нещо в даден модел, в общия случай значи, че аз го обожавам. Най-вече това, че седя ниско и усещам колата с тялото си. На приятелката ни на задните места обаче не й беше никак удобно, мястото в областта на краката, а и на главата е доста скромно.

Ако дизелът може да се приеме за предпоставка, че Giulia не е толкова добра на пътя, то грешите. Няма я динамиката и рафинираната работа на бензина, но с 4х4, отворен диференциал, разпределението 50:50 на теглото и 4-буталните Brembo апарати отпред са достатъчна предпоставка този седан да стои изключително добре в завоите от Банско до Драма. Окачването и кормилното управление са толкова добри, че колата сякаш гадае какво ще поискаш от нея.

Хитът Volvo XC90 отново е в топ класациите (тест драйв)

Тестваме върховната лимузина на Mercedes-Benz

Ако завъртите въртящия се регулатор DNA на Dynamic, това предугаждане придобива плашещо измерение, за да изкара на преден план страхотното шаси и много бързата кормилна рейка. За мен забавлението на пътя винаги идва с голямата доза сцепление, тъй като позволява динамично шофиране, без да си на ръба, за което се грижи Q4 на задния капак.

Трансмисията е 8-степенна ZF и работи чудесно, но по време на пъпленето през Кресненското дефиле смяната на предавките при много ниски скорости става с един доста неприятен удар. Тук калибровката между двигател и трансмисия не може да се сравнява с тази при BMW. Не мога да сравнявам и интериора с този на BMW, или на другите германски марки, но дори и в това си има чар, който аз намирам за много специфичен, такъв, който те прави различен по един готин, разпознаваем начин.

Определено Alfa Romeo Giulia не перфектно завършеният пакет, но в няколко ключови аспекта за тези, които обичат колите и шофирането, е на върха в своя клас. Типичният дефектен диамант. Колебанието ми е свързано с цената, типично. Най-ниската цена на модела е 53 000 евро, от малко под 51 хиляди започва дизелът, цифри, които карат човек да погледне към SUV.