П реди две седмици се върнах от Неапол, след две седмици отивам пак в Италия. Не искам да живея там, а да ходя всеки месец, за да мога да се наслаждавам на красивия живот, загърбвайки новините за 11 500 лв. новогодишен куверт във Велинград.
За красотата на Италия мога да изпиша много, но ще се огранича, защото темата е неизчерпаема. Там животът е лек и вкусен, като дори храната им е красива. А заговорим ли за автомобили, Ботушът е родината на най-красивите четириколесни екземпляри.
И тук дори не е нужно да споменавам марки и модели, които са по силите само на онези, способни да си позволят Нова година в меката на спа туризма в света. Но на тях въображението им стига само до нещо немско и якичка с надпис Philipp Plein под нея, защото, за да можеш да излезеш от калъпа, трябва да имаш онова усещане за живот и страст, което да насочи погледа ти към Alfa Romeo. Пак няма да е евтино, дори напротив, но ще е красиво и емоционално, като любовница на предната седалка до теб.
Защото, когато италианците нанасят първите щрихи от дизайна на нов автомобил, това е като любовна игра. Вероятно затварят очи, представят си красива жена и оставят страстта им да движи молива по хартията. Почти съм сигурен, че точно така е зачената тази Alfa, при това носеща женско име. За мен това е най-красивият седан от средния сегмент, много далеч от германските стереотипи и големи радиаторни решетки. Тук говорим за страст.
Днес производителите са концентрирали вниманието си основно в една дизайнерска област, най-често това е предницата. Вероятно техните дизайнери са чели „Мечо Пух” и изхождат от житейската му философия, затова и радиаторните решетки растат ли, растат, дисплеите в интериора също –стават все повече и все по-големи. Не такъв е случаят с Giulia, която е еднакво красива отпред, в профил и отзад.
Тази емблематична триъгълна решетка все още изглежда различно и впечатляващо, въпреки че при конкурентите й стават все по-големи и по-големи, линиите са плавни, а задната част е достойна за нещо много по-скъпо, с тънките светлини, които копират тези отпред.
Veloce получава няколко щрихи над стандартния модел. Долните въздухозаборници отпред са малко по-мускулести, има доста красив надпис „Veloce“ на предните калници, а отзад има нежен дифузьор и малък спойлер на багажника. Това не е екстремният стил на Quadrifoglio, но се усеща като достатъчна разлика спрямо стандартния автомобил, за да бъде забележим за всеки, който е запознат. Ако искате да бъдете „забелязани“, тогава спестявате за Quad, ако искате да сте бързи, без обикновеният човек на улицата да знае това, купувате Veloce.
Giulia, като всяка дама, предлага и много вътрешна красота. Кожата изобилства, но не мога да не отбележа, че качеството на материалите и сглобката отстъпва на германските конкуренти. И все пак, от естетична гледна точка, Giulia е по-привлекателна от конкурентите си. Причината е, че Жан-Филип Императо (шефът на Alfa Romeo) вярва, че автомобилите на марката винаги трябва да са фокусирани върху водача. Това значи, че моделите на марката ще имат възможно най-малко (и малки) екрани, а не 12-14-инчов „телевизор”. Преди години Императо заяви: „Аз не продавам iPad с автомобил около него, аз продавам Alfa Romeo.
Целия тест драйв четете на новия автомобилен сайт CarMarket.bg
