К учетата от дребната порода чихуахуа са наистина странни кучета. Обичаме ги, но без съмнение има нещо малко... своенравно в тези малки същества.
Ново изследване на произхода на кучешката генетика, публикувано в Nature Communications, може донякъде да обясни защо. Оказва се, че чихуахуа споделят някои гени с дивите койоти (Canis latrans).
ДНК, генетичният план, записан във всяка клетка от тялото на живия организъм, кодира историята на еволюцията. Родителите предават своята ДНК на потомството си и макар мутациите понякога леко да пренареждат шаблона, именно ДНК позволява на учените да проследят родословието назад във времето.
Това не е лесна за разчитане история, но съвременните изчислителни технологии помагат за дешифрирането на тази огромна генетична база данни, за да ни помогнат да я разберем.
Екип от Станфордския университет е тествал две нови софтуерни програми, наречени Gnomix и Gnofix, които разглеждат геномите на много животни едновременно и оценяват връзката им помежду си, картографирайки тяхната еволюционна история.
Този процес, който технически се нарича определяне на локалния произход (local ancestry inference или LAI), може да помогне на изследователите да разберат произхода на конкретни участъци от ДНК в генома на дадено животно.
И именно така те са попаднали на значителна особеност в генома на най-малкото куче в света. Те са установили, че чихуахуатата споделят множество сегменти от генома си с дивите койоти.
Вече имаше известни доказателства, че добре познатите съвременни мексикански породи, чихуахуа и безкосместото ксолоицкуинтли (често наричано Ксоло), са смес от европейски и предколумбови кучета.
Повечето от днешните домашни породи кучета са с европейски произход, но тези две са успели да запазят някои фрагменти от своя произход от „Новия свят“.
Софтуерът Gnomix е помогнал да се потвърди северноамериканското наследство на чихуахуа и ксоло, като в родословното дърво на чихуахуа има гени на койот, а арктическите кучета съставляват над 4% от генома на ксоло.
Изследването не разкрива кога точно гените на койот са навлезли в родословието на чихуахуа, но проучванията показват, че това се е случило преди Колумб да пристигне в Америка.
Все още не знаем и дали кръстосването е било нарочно или случайно, нито кои черти чихуахуатата може да са наследили от своите местни предци, макар че има нещо в огромните им уши и изразителния им вой, което много напомня за койотите.
За разлика от някои други декоративни кучета, чихуахуатата са известни със своя независим, горд и самоуверен характер, въпреки размера си. Би ни се искало да вярваме, че това може да се дължи на дивия койот в тях, макар че е трудно да се каже със сигурност.
„Установено е, че дивите койоти и вълци се хибридизират по естествен път, особено в географски райони, където поведенческите черти, подобни на тези на вълците, са полезни“, обяснява зоологът Джаклин Бойд, която не е участвала в изследването, в статия за The Conversation.
Койотите са много по-малки от вълците, но все пак са далеч от умалените размери на чихуахуа. Миниатюрният ръст на чихуахуа вероятно е по-скоро резултат от изкуствен подбор, при който хората са развъждали кучета за конкретни белези, отколкото от каквото и да било друго.
„Има известни доказателства за наличието на миниатюрни кучета сред мезоамериканските култури отпреди контакта с европейците, но как те се свързват с чихуахуатата не е известно“, пише Бойд.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
Добави ни в предпочитани източници в Google
