Х ейл Зукас се придвижва в електрическа инвалидна количка, управлявана с пръчка, стърчаща от бял шлем, прикрепен към главата му.
Известният активист за правата на хората с увреждания записа името си в историята - той беше неудържима сила за разбиване на бариери. Искаше промяна и я постигна.
‘Disability is not a tragedy’: the remarkable life of activist and rebel Hale Zukas https://t.co/hKI6ZsK5MS
— The Guardian (@guardian) January 8, 2023
Новината за смъртта му предизвика лавина от възпоменания.
Хейл Зукас беше истински пионер, който започна революция за достъпност на обществени пространства и транспорт на хора с увреждания.
В ерата на активизма за граждански права, Зукас организира протести и лобира сред политиците във Вашингтон.
Може би най-известната акция е през 1977 г.
Тогава той и десетки други хора с увреждания организират историческо 26-дневно превземане на федералната сграда в Сан Франциско.
Те спят на пода на сградата и отказват да напуснат, изисквайки правителството да наложи закон, изискващ равни права и достъп до услуги.
„Хейл ще бъде запомнен със своята дързост. Той беше безмилостен, защитавайки човешките права" споделя друга активистка Джуди Хюман. "Не позволи да му попречат", допълва тя. "Хейл се движеше бързо, много бързо."
Зукас почина от сърдечна недостатъчност на 30 ноември 2022 г. в болница в Бъркли.
Но тези, които го познават добре казват, че той е постигнал повече за своите 79 години живот с тежка церебрална парализа, отколкото повечето здрави хора.
Забележителният живот на Хейл Зукас започва във време, когато съществуват малко права за хората с увреждания.
Той е роден през 1943 г. с церебрална парализа, която затруднява контрола на крайниците и нарушава способността му да говори. Лекари препоръчват на майки му да го остави в специализирано заведение. Тя отказва и цял живот му помага да развива брилянтния си ум.
Rest in Peace Hale Zukas Making #BART accessible: Hale Zukas pioneered national #disabilityrights from his zooming wheelchair in Berkeley https://t.co/kkKDyxCbuQ
— Keith Brown (@keithdashawn) December 28, 2022
Хейл Зукас умее да говори, но за повечето хора представлява трудност да го разбират. Общува чрез дъска, като посочва букви.
Той е един от първите студенти с тежки увреждания, които посещават Калифорнийския университет в Бъркли.
Завършва с отличие със степен по математика. Владее руски език.
По това време хората с увреждания нямат почти никакви права. Дори не могат да живеят в общежитията. Те са изолирани и не им се предоставя шанс да бъдат независими.
Първата цел на Зукас е да се придвижва свободно из улиците на град Бъркли. Създава план за промяна на тротоарите. В крайна сметка общината започва съвместна работна с активиста.
Това е един от първите по рода си инфрастуктурни планове за промяна на градската среда.
Когато Хейл започва дейността си, хората с увреждания не могат да използват градския транспорт свободно.
Зукас е служил в комисията по достъпност на транспортната фирма "AC Transit" в продължение на десетилетия.
Той търпеливо предлага и тества нови версии, докато не бъде проектиран автобус, в който хората в инвалидни колички могат просто да влязат с помощта на рампа. Този модел сега се копира по целия свят.
Активистът не се фокусира само върху обществения транспорт. През 80-те години на миналия век той насочва вниманието си към "Greyhound Lines".
Фирма, която по това време заявява, че като частна компания не е нужно да прави автобусите си достъпни за хора в инвалидни колички.
Хейл и други активисти не се съгласяват с това и организират протест, по време на който приковават инвалидните си колички към автобусите.
Активистът прави множество въведения, които улесняват свободното придвижване на хората с увреждения. Не се страхува от конфронтации с политици и бизнесмени, за да докаже гледната си точка.
Негов добър приятел си спомня как Хейл препускал през нощните улици на Вашингтон "с ослепително скорост", със собственоръчно направената си количка. Зукас обожавал мостове и самолети, но най-вече влакове.
Нищо не го привличало повече от движението.
За Зукас е трудно да общува, затова е елегантно лаконичен.
"Увреждането не е трагедия, а постоянна кавга", споделя той.
С типичното остроумие нарича хората без увреждания „временно трудоспособни хора“.
Слуша радио, ходи на театър, концерти и исторически обиколки.
Когато е неспособен сам да направи нещо, дава подробни инструкции на екипа си.
Making BART accessible: Hale Zukas pioneered national disability rights from his zooming wheelchair in Berkeley – Red Bluff Daily News https://t.co/IdeG7yKqPP
— Gregory Mansfield (@GHMansfield) December 30, 2022
Нина Спречер е негов помощник от 1980 г. и остава верен приятел за цял живот.
"Понякога ме молеше да направя някое подобрение на количката му. И аз му казвах, но аз не мога, не умея да работя с инструменти и той отвръщаше "можеш, разбира се, че можеш", спомня си Нина.
RIP Hale Zukas of Berkeley, CA – Wheelchair-bound and barely able to speak, he was a champion for people with disabilities -- and you never knew where you’d run into him.https://t.co/05OZ6Yj4p1
— Lance Williams (@LanceWCIR) December 14, 2022
Брад Бейли създава документален филм за Зукас, който спечели Оскар.
Въпреки, че променя животa на хората с увреждания Хейл чувства, че не е направил достатъчно и все още се чувства невидим.
"Той не смяташе, че е постигнал много. Напротив", коментира режисьорът.
"Хейл Зукас имаше цел, преследваше я цял живот и накрая я постигна. Наистина, колко хора могат да се похвалят с това. Е, той може", завършва Бейли.
