Български финансисти: Икономиката ни може да се справи в "Грекзит"

С поред анализатори финансовата криза в Гърция не би трябвало да повлияе нашата финансова система въпреки присъствието на гръцки банки у нас.

Ситуацията в Гърция остава неясна и предполагам, че ще остане неясна още много години, поне докато задлъжнялостта на публичния сектор не се редуцира до управляеми нива, коментира за БТА главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов.

Бих поставил акцент обаче върху това, че българската икономика и българският финансов сектор в момента са много по-добре позиционирани спрямо ставащото в Гърция в сравнение с 2012 г., подчерта той.

Имаме финансов сектор, който вече е нетен кредитор спрямо останалия свят, през 2012 г. българският финансов сектор все още имаше външни пасиви, по-големи от външните активи, коментира икономистът.

Сега финансовият сектор е абсорбирал по-голяма част от загубите, свързани със спукването на балона с недвижимите имоти от 2009 г. и последвалата рецесия в реалната икономика и е в по-добра позиция да посрещне евентуални лоши новини, свързани с Гърция, посочи Павлов.

Икономистът прогнозира, че шансовете за постигане на ново споразумение за уреждане дълговете на Гърция са по-големи от вероятността да се стигне до излизане на Гърция от еврозоната. Дори и в лош сценарий обаче негативните ефекти за българската икономика най-вероятно ще се ограничат до външната търговия, отбеляза Павлов.

Гърция вече няма особено значение за българската икономика като източник на инвестиции, но все още България има значителни външнотърговски връзки с Гърция, което е съвсем разбираемо, тъй като е съседна страна, коментира Кристофор Павлов.

Гърция е и все още страната с най-висок БВП на глава от населението на Балканите, добави той. Относно възможността финансовите проблеми на гръцките банки да се пренесат у нас чрез техните дъщерни банки Павлов посочи, че не вижда причина за това вложителите в гръцките банки у нас да се притесняват. Винаги са възможни лоши изненади, това сме го виждали много пъти, банковите системи по правило са уязвими на паника, но в случая не виждам какво може да отключи тази паника, каза икономистът.

В банковата система, а и в публичната система, има доста буфери, посочи икономическият анализатор. Публичният сектор гарантира нуждите си от финансиране за цялата година още през март, така че е в много по-добра кондиция да посрещне възможен негативен сценарий в Гърция сега, отколкото през 2012 г. , отбеляза Павлов.

Фискалният резерв е около 7% от БВП, а беше около 5% през 2012 г. - това говори, че сме в много по-добра позиция да посрещнем възможен лош сценарий, но според мен шансовете за такъв са по-малко, отколкото шансовете за благоприятен изход на ситуацията в Гърция, подчерта той.

На въпрос как очаква да се променят банковите регулации у нас, за да отговорят на новата обстановка след случая с КТБ и с оглед промените в банковите регулации в ЕС Павлов коментира, че е важно да има еднакви правила за всички банки.

Той отбеляза, че би препоръчал на надзора в България да провежда политика на по-голяма прозрачност, защото от това има много повече ползи, отколкото вреди. Дали ще видим завой към такава политика от страна на Централната банка след предстоящата смяна на нейното ръководство, предстои да видим, каза Павлов.

Оповестяване на надзорна информация трябва да започне да се случва, аз съм оптимист за това, прогнозира Павлов.

Финансистът Асен Ягодин посочи, че свързаността на българската икономика с гръцката е под 10%. Има значително присъствие на гръцки банки в България, но те основно са по линия на дъщерни дружества, които разполагат с доста по-висока дори от средната за банковия пазар ликвидност и капиталова адекватност, подчерта банкерът.

Така че се налага изводът, че свързаност с гръцките банки има, но на практика нещата са добре подсигурени и чрез ликвидни и капиталови буфери, и чрез провеждания мониторинг от Централната банка, обобщи Ягодин. Той добави, че след събитията от предходната година този мониторинг е ежедневен.