В страна, в която парите в брой доминират, амбицията на премиера Еди Рама да превърне Албания в безкасова икономика до 2030 г. би довела до коренна промяна в обществото. От години албанците предпочитат да държат спестяванията си под матрака – „до AK-47“, както гласи националната шега – вместо в банките. Ако обаче Рама постигне своята цел, Албания ще се превърне в първата безкасова икономика в света, пише Politico.
Основна причина за това е фактът, че в момента голяма част от транзакциите се извършват „под масата“.
„Премахването на парите в брой е абсолютен приоритет за страни с висока степен на неформалност и значителен обем на незаконни пари, циркулиращи във финансовата система“, заяви Селами Ксепа, професор по икономически науки в Университета в Тирана.
Проблемът обаче се крие в готовността на банковата система и обществото за тази фундаментална промяна. Повечето албанци предпочитат да държат спестяванията си извън банките, като крият банкнотите на сигурно място и настояват плащанията да се извършват в брой, когато това е възможно.
Дори в туристическите пътеводители за Албания често се препоръчва на туристите да носят пари в брой в себе си. Въпреки че повечето вериги магазини и големи ресторанти приемат карти, кафенетата, салоните за красота, бутиците, телекомуникационните компании и магазините за хранителни стоки често отказват плащания с карти.
В магазин за дрехи в центъра на Тирана, когато Politico се опита да плати с дигитална карта, касиерът изглеждаше объркан и попита: „В брой ли?“ Подобна беше ситуацията и в таксито, и в автобуса – кондукторът се засмя и заяви по-високо: „40 лека“.
Централно-лявото правителство се стреми да изведе Албания от това, което докладът на Европейската комисия за 2024 г. описва като „голяма неформална икономика“, която възпрепятства бизнеса и конкуренцията – без да споменаваме намаляващите данъчни приходи. Според оценки сивата икономика – частта от икономиката, която не се отчита в официалните статистики – възлиза на между 29% и 50% от брутния вътрешен продукт.
Спиро Брумбули, генерален секретар на Албанската банкова асоциация, коментира пред POLITICO, че правителството и институциите ще разработят план за преминаване към безкасови плащания. Следващите стъпки включват ограничаване на покупките в брой, интеграция с платежната система SEPA на ЕС до октомври и въвеждане на незабавни плащания по SEPA в близко бъдеще.
Албанското недоверие към банките
Един от ключовите проблеми е дълбокото недоверие на албанците към банките. Неотдавнашно проучване на Албанската банкова асоциация установи, че едва 34% от населението имат доверие. Световната банка посочва, че по-малко от 50% от албанците разполагат с банкова сметка.
Според Банката на Албания 78% от населението „има достъп“ до банкова сметка и услуги, което обаче остава под европейската средна стойност от 96%.
Генч Поло, съосновател на опозиционната Демократична партия и бивш вицепремиер, коментира пред Politico, че опитът да се премахне сивата икономика чрез забрана на парите в брой е „като да убиваш пилета с артилерия“. Той квалифицира идеята като „атака срещу личната свобода на законните притежатели на банкноти“.
Въпреки критиките, че албанските банки понякога действат „неумело и скъпо“, Поло е на мнение, че по-умело регулиране и по-голяма конкуренция от онлайн платформи за парични преводи и криптовалути биха били по-добро решение, отколкото пълната забрана на парите в брой. Той не вярва, че безкасовото общество би намалило изпирането на пари.
Ералд Капри, новоизбран депутат от центристката партия „Opportunity Party“, заяви пред POLITICO, че подозира наличието на политически мотиви зад инициативата. „Това е просто една от идеите на Рама да привлече вниманието и да отклони фокуса от реалните проблеми на страната, като корупцията и високите разходи за живот“, каза той.
Посткомунистическа травма
Преминаването към безкасово общество е стратегия, която обмислят много развити държави като Швеция, Естония и Ирландия. Албания обаче е особен случай, където общественото недоверие е напълно обяснимо.
След падането на комунизма в началото на 90-те години в страната започнаха да се появяват банки и финансови институции, както и „инвестиционни компании“, обещаващи невероятно високи лихви – до 19% върху депозитите. Няколко такива фирми се разраснаха до над 25, а в разгара на манията един на всеки шест албанци беше вложил парите си, често всичките си спестявания, в пирамидални схеми. Първите инвеститори получаваха щедри изплащания, но те станаха по-редки и по-малки, докато цялата система не се срути под собствената си тежест.
До януари 1997 г. първите компании започнаха да фалират, което предизвика масово теглене на средства и порочен кръг от допълнителни фалити. До март страната се потопи в хаос, последван от бунт. Войници и полицаи напуснаха постовете си, а тълпи от разгневени и разорени албанци обвиниха правителството, че не е успяло да спре измамите и дори се е облагодетелствало от тях.
При сблъсъците между граждани и власти, както и в резултат на действията на въоръжени банди с над един милион откраднати оръжия, бяха убити около 2000 души. Паричните загуби достигнаха около 1,2 милиарда долара – еквивалентни на половината БВП на страната тогава.
Този драматичен период предизвика масови миграционни вълни, забави развитието на Албания с години и разкъса доверието на гражданите както в банковите институции, така и в държавата.
Скъпи банки
През почти три десетилетия след тези сътресения банките така и не успяха да възстановят изгубеното доверие.
Според професор Ксепа проблемът се дължи отчасти на това, че банките предлагат ограничени предимства и са скъпи за ползване, което възпира хората да откриват сметки и да използват банкови карти и дигитални преводи.
„Повечето банки поддържат дискриминационни лихвени проценти – високи за кредити и много ниски за спестявания“, коментира той. „Международните плащания също са натоварени с високи такси, което възпира преводите от емигранти.“
Вътрешните дигитални плащания между албанските банки са обвързани с високи такси за транзакции – например, разходите за изпращане на 500 евро достигнаха 50 евро за репортер на Politico. Подобни високите такси са характерни и за други видове транзакции.
Освен това обменните курсове, които банките прилагат между лека и еврото, са известни с това, че не са конкурентни, което допълнително ограничава ползването на формални финансови услуги в страната.
