П оследното за 2026 г. затъмнение – частично лунно, ще се случи на 28 август, в петък, и началото му ще може да се наблюдава от България рано сутринта, ниско над западния хоризонт. Това съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедрата „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).
Почти целият лунен диск – 96% от площта му, ще попадне в сянката на планетата ни в нощта срещу петък и явлението ще се наблюдава най-добре от Северна и Южна Америка, както съобщи преди дни Асошиейтед прес.
"Затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 04:23 ч., но дълго време след това пълната Луна ще изглежда съвсем обичайно", каза Маркишки.
"Около 05:15 ч. в горната лява част на лунния диск вече ще се забелязва по-тъмна област поради напредналата полусянка. В 05:33 ч. ще започне затъмнението от земната сянка, тоест частичните фази. На 28 август Луната ще залезе в 06:31 ч. за Варна и в 06:51 ч. за София. На същата сутрин Слънцето ще изгрее в 06:28 ч. за Варна и в 06:47 ч. за София, което означава, че ще виждаме частично затъмнената Луна преди нейния залез на фона на вече светлото дневно небе", поясни специалистът.
За да се наблюдава явлението по-дълго, той препоръчва да изберем място с нисък западен хоризонт. Той е автор на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“ на СУ, вече издаден и като книга, и съветва любителите астрономи при провеждане на наблюдения.
Наблюдателите от Западна България печелят допълнително време от продължителността на явлението заради по-късния залез на Луната там, посочи Маркишки.
По думите му максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 07:13 ч., но при вече залязла за България Луна. Тогава естественият спътник на Земята ще бъде навлязъл в земната сянка с 0,93 свои диаметъра – фаза, близка до пълно затъмнение. Това обаче ще може да се наблюдава от Западна Европа, Централна и Западна Африка, както и от Северна и Южна Америка.
Обикновено всяка година настъпват два сезона на затъмненията, като по време на всеки такъв сезон се случват две или три затъмнения през интервал от около 15 дни – например лунно и слънчево, или лунно, слънчево и отново лунно, обясни физикът.
„Затъмнението на 28 август ще бъде второ и последно във втория сезон на затъмненията тази година. Причината за настъпването на тези сезони е фактът, че лунната орбита не лежи точно в равнината на еклиптиката, тоест в равнината на земната орбита, а сключва с нея ъгъл от около 5 градуса. Поради този наклон лунната орбита пробожда равнината на еклиптиката в две точки, наричани орбитални възли. При всяка своя обиколка около Земята Луната се издига северно от равнината на еклиптиката, след като прекоси последната през така наречения възходящ възел“, каза Маркишки.
Той допълни, че близо две седмици по-късно Луната слиза южно от равнината на еклиптиката, след като отново я прекосява, но в обратна посока – през така наречения низходящ възел. Интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същи възел се нарича драконичен или нодален (възлов) месец. Той трае средно 27 денонощия, 5 часа, 5 минути и 36 секунди (27,21222 дни). Сезоните на затъмненията обаче са по-дълги – около 34 дни, през което време два или три пъти се оказват изпълнени условията, нужни за възникването на самите затъмнения. Условията са две: линията, съединяваща двата възела на лунната орбита, трябва да съвпада приблизително или точно с посоката към Слънцето, като в същото време Луната трябва да се намира във или достатъчно близо до единия от двата възела, каза специалистът. Той поясни, че тогава е налице подредба на Слънцето, Земята и Луната приблизително или точно по права линия, при което се наблюдава затъмнение.
Ако в началото на един сезон на затъмненията Луната действително се окаже близо до някой от двата си възела, тогава ще се наблюдава затъмнение още в началото на сезона – частично слънчево, лунно от полусянката или частично лунно, обясни Пенчо Маркишки. Тогава до края на същия сезон ще има време да се случат още две затъмнения през интервали от около 15 дни, тоест в този сезон ще има общо три затъмнения. Ако обаче в началото на сезона Луната е по-далеч от възлите, до настъпването на първото затъмнение ще изминат няколко дни, което означава, че до края на сезона ще остане време само за още едно затъмнение, тоест ще имаме общо две затъмнения в сезона. Ако някое от тези затъмнения настъпи около средата на сезона, то ще бъде пълно, каза физикът.
Той припомни, че във всяка от годините от 2021 г. до 2026 г. включително се наблюдаваха по четири затъмнения, разпределени по две в два сезона на затъмненията – по едно слънчево и едно лунно във всеки сезон. През посочените години двата сезона настъпваха през пролетта и есента. Скоро обаче този ред ще се промени, тъй като през 2027 г. ще се случат пет затъмнения, разпределени в два сезона, каза Маркишки. Той поясни, че първият от тях ще съдържа две затъмнения – пръстеновидно слънчево на 6 февруари и частично лунно на 20 февруари идната година.
Затъмненията във втория сезон ще бъдат три на брой: лунно от полусянката на Земята на 18 юли, пълно слънчево на 2 август и отново лунно от полусянката на 17 август.
Физикът каза, че сезоните на затъмненията настъпват през интервали от средно 173,3 дни. „Тъй като тези интервали са малко по-кратки от половин година, затъмненията във всяка следваща година се случват на по-ранни дати. Можем лесно да забележим това: пълното слънчево затъмнение тази година бе на 12 август, но през 2027 г. ще има пълно слънчево затъмнение на 2 август. Това подраняване понякога става причина началото на първия сезон на затъмнения в някои години да премине в края на предхождащите ги години. Такъв случай ще има в края на 2028 г., когато на 31 декември ще се наблюдава пълно лунно затъмнение. Сезонът, към който принадлежи то, ще продължи в началото на 2029 г. и на 14 януари ще се наблюдава второто затъмнение от него – частично слънчево“, каза Пенчо Маркишки.
Той обясни още, че интервалът от 173,3 дни е половината от така наречената година на затъмненията, или от така наречената драконична година, която трае средно 346 денонощия, 14 часа, 52 минути и 52 секунди (346,62005 дни).
„Казано с други думи, драконичната година е времето между две последователни видими преминавания на Слънцето през възходящия възел на лунната орбита от гледната точка на въображаем наблюдател, намиращ се в центъра на Земята“, каза физикът Пенчо Маркишки.
