Васил Гарнизов е роден през 1958 г. в София. Завършил
българска филология в СУ „Св. Климент Охридски", специализирал социална
антропология във Франция, преподава политическа и визуална антропология в
НБУ. Следи отблизо протестите срещу правителството на Пламен Орешарски
от самото им начало.
В интервю за Елена Кодинова от вестник "Преса" той казва:
"Гръбнакът на протеста е антикомунистически. Това са хора от семейства,
които в началото на прехода са били срещу БКП, искрено са вярвали, че
системата може да се разгради. Има една потомствена градска култура,
която е много враждебна към всяко нещо, което мирише на някогашния
тоталитаризъм. А именно: пълна липса на морал, наглост, пълна
демонстрация на пренебрежение към човешките искания, чувства, мисли,
арогантност и други такива неща. Тези хора изграждат скелета на
протеста.
Енергията на протеста обаче не идва от антикомунизма, тя е
поколенческа. Едно поколение на хора между 35 и 40 години, не непременно
от антикомунистически семейства, не непременно от София, които усещат,
че за тях е построен един свят от хората преди тях по един изцяло
сгрешен или много сгрешен начин. Оттам идва енергията на протеста - едно
поколение, хора с работа, семейства с деца, които виждат сгрешено
устройство и липса на перспектива и бъдеще. Те са най-непреклонни.
Съюзът между антикомунистическия скелект и поколенческата енергия никога
няма да отстъпи...
... Те плуват в глобалния информационен свят, много от
тях са учили в чужбина, други са работили в чужбина или пък ще отидат да
учат и работят там. За тях България не е един изолиран затвор. Могат да
живеят навън, но трудно приемат, че без тях България ще остане някакъв
изолатор, склад на минали спомени, минали мръсотии, политици,
мошеничества и злоупотреби.
В
един момент те заявиха на света, че са неговата по-добра част. И не
можем на никого да се сърдим за това. Още от самото начало този
антикомунистически скелет наложи всичко. Наложи риториката - „червени
боклуци". И колкото и вътре да имаше хора, които да се борят да не се
скандира „червени боклуци", а само „боклуци" - не става. Протестът има
своя логика. Ти няма как да му махнеш гръбнака, защото махнеш ли го,
всичко ще се разпадне. Това нещо прогони млади леви. Разговарях с тях и
продължавам да го правя. Те говорят с огорчение. Казват: „Нашето място е
там, ние също сме недоволни." Но те не могат да бъдат чути на този
протест.
Защото не могат да отговорят на следните въпроси, които им бяха
зададени от първия ден. Щом сте леви, червени и не сте боклуци, защо
допуснахте Станишев? Защо не водите битка срещу него и му позволявате да
говори от ваше име? Докато той говори от ваше име, мръсотията от него
ще пада и върху вас. Има изключително свестни хора сред тях, които
познавам от деца и ме е яд, че не са на площада. Но те нямат алиби,
защото не водиха вътрешна борба в партията си и позволиха БСП да стане
това, което е.
А имайте предвид, че Станишев дойде на власт в името на
младите леви. Той трябваше да извърши обновлението на партията, като
вкара поколението на 30- и 40-годишните във властта. А младите модерни
образовани леви не са никъде. Те са два пъти по-заинтересовани от
останалите Станишев да падне. И ако са разумни, ще са на площада и ще
кажат на другите - макар че сме червени, не сме боклуци, с вас сме,
докато свалим Станишев, след това ще ви станем врагове. Да си млад, ляв и
обидчив, е много лоша комбинация...
... Този протест не е ръководен от никого и той се подчинява на
взаимодействието на големите групи. Няма лидери, има групи. Има едно
антикомунистическо софийско поколение, има едно поколение на 30 -
35-годишни, които имат сравнително добри доходи за България. Редом с тях
имаше и трета група, на младите леви, но техният глас се загуби. Вместо
да се запитат защо улицата отхвърли посланието им, се обидиха. Няма
място за обида, това е социален процес. Не видях нито веднъж някой да
посегне или да крещи на друг, който има различно мнение...
... В този протест има място за всеки. Но
очевидно има групи, които се чувстват по-уютно в окопа. И това е големят
проблем на младите леви. Рискуват да тръгнат по следите на Френската
комунистическа партия след Втората световна война. Понеже са морални,
понеже са чисти, понеже не са опортюнисти, не се сговарят с едър бизнес и
олигарси, седят в окопи и мърморят, но не седят във властта...
... ГЕРБ се образува от фрагменти и от дясно, и от ляво. На последните
избори Борисов бе принуден да се изтегли вдясно, за да бъде разпознат
като последна преграда срещу БСП и комунистите. Но в момента хем е
опозиция, хем не е... Но
едновременно с това на протеста има гербери. И те не се сърдят. Младите
гербери виждат плакат „Не танцуваме с ГЕРБ". И аз ги питам: „Какво
правите тук, като те не танцуват с вас?" Отговорът им е: „В момента ние
сме съюзници, имаме общ противник, като го бутнем, ще разговаряме." Този
честен и правилен отговор от младите леви не мога да го чуя. Това
означава, че те са по-склонни към догматизъм и окопно съзнание,
отколкото младите гербери...
-----------------------------------------------------------------------
Цялото интервю прочетете на (pressadaily.bg/publication)
Източник:
netinfo
