Л еонардо да Винчи се отличава не само в изкуството и науката, но и като висококвалифициран експерт по военни структури и отбранителни системи. Със своите проекти и изобретения той формира стратегията на войната през Ренесанса.
Изследователи откриха скрита структура под средновековния замък Сфорца в Милано, Италия, за която досега можеха само да спекулират въз основа на скица на Леонардо от около 1495 г. и препратки в исторически източници. Става дума за подземни проходи, които вероятно са били предназначени за войници, в случай че защитата на замъка бъде пробита.
Откритието, обявено от Politecnico di Milano през януари, е резултат от поредица от проучвания, чиято цел беше дигитализирането на подземните структури на замъка Сфорца от XV век чрез неинвазивни методи като георадар и лазерно сканиране.
Изследванията, проведени в периода 2021–2023 г., започват като докторска дисертация на Франческа Биоло, която в момента е архитект и научен сътрудник в катедрата по архитектура и строително инженерство в Politecnico di Milano.
„Нашите открития са поредното напомняне за това колко дълбоко е вкоренена историята в нашите градове“, споделя Биоло в имейл. „Само чрез осъзнаване на този факт и задълбочено разбиране на историята и архитектурата можем истински да оценим значението на опазването и подобряването на нашето културно и архитектурно наследство.“
Макар степента на участие на Леонардо в изграждането на замъка да остава неясна, откритието „затвърждава влиянието на този велик мислител върху историята и архитектурното развитие на замъка Сфорца“, добавя тя.
Тайните тунели на замъка Сфорца
Биоло и нейният екип първоначално възнамеряват да дигитализират района под Гирланда – защитна външна стена на замъка. Тази зона съдържа добре познат подземен проход, който обхваща периметъра на рова и е достъпен за туристи. За изненада на изследователите обаче проучването разкрива втори таен тунел, за който дълги години се е предполагало само теоретично.
Вторият тунел преминава успоредно на първия, на дълбочина около 1 метър. Смята се, че войниците са използвали този скрит маршрут, за да защитят и възстановят Гирланда при нападение, обяснява Биоло.
Изследователите също така са открили и други тунели – почти всички изградени от тухли с цилиндричен свод – включително един, който се насочва в посока към базиликата Санта Мария деле Грацие, мястото, където е погребана съпругата на херцог Лудовико Сфорца.
Според Politecnico di Milano исторически източници сочат, че опечаленият херцог е построил тунела, за да има лесен достъп до гроба на съпругата си. Ще са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърди дали тунелът наистина се свързва с базиликата, уточнява Биоло. Освен тунела, на второ подземно ниво са открити и междинни помещения.
Изследователите подозират, че под земята има още неразкрити структури, макар че в момента картографирането на всички подземни нива остава предизвикателство, отбелязва Биоло. В миналото замъкът е заемал площ, шест пъти по-голяма от настоящата, като сегашната видима надземна структура е около 40 000 квадратни метра.
Замъкът е претърпял значителни разрушения и реставрации по време на Наполеоновите войни и в края на XIX век. „Тези нови открития обаче показват, че не всичко е загубено“, коментира Биоло. „Подземните останки ни разкриват следи от миналото – не само от тази епоха, но и от много други.“
Влиянието на Леонардо върху ренесансовите военни структури
Леонардо често прекарва време в замъка в края на XV век като част от двора на херцог Лудовико Сфорца, който му поръчва да създаде стенопис в Sala delle Asse – залата на дървените дъски. През този период Леонардо прави чертежи на отбранителни структури, които поразително наподобяват замъка Сфорца, включително Гирланда и различни защитни проходи.
„Винаги е важно да можем да възстановим миналото възможно най-точно“, казва д-р Франческа Фиорани, професор по история на изкуството и експерт по Леонардо в Университета на Вирджиния. „В случая с Леонардо знаем, че повечето от неговите архитектурни чертежи са били умствени упражнения – идеи за иновативни сгради, които не са били предназначени за реално изграждане, а по-скоро като концепции на хартия.“
Скицата на проходите под замъка вероятно изобразява някои подобрения, които Леонардо е проучвал за замъка Сфорца, тъй като той ги изобразява с известни разлики спрямо реалното им разположение, добавя Фиорани, която не е участвала в скорошното проучване.
„Дали неговите чертежи и наскоро откритите тунели напълно съвпадат, е въпрос, който изисква по-нататъшни изследвания“, коментира Фиорани в имейл.
Съществува „ясна връзка между елементите, изобразени в неговите рисунки, и действителните структури“, но точната степен на неговото участие в изграждането на крепостта остава неясна, отбелязва Биоло.
Откритието обаче подчертава една важна идея – че историята е навсякъде, дори на места, където най-малко я очакваме.
В момента Биоло работи по проект за опазване и реставрация на общински сгради в различни италиански градове.
„Може би това, на което най-много се надявам в бъдеще, не е толкова ново и революционно откритие“, казва Биоло, „а по-скоро разпространение на осъзната и широко приета тенденция към опазване на културното ни наследство – особено на онези части от него, които често биват забравени, с помощта на съвременните знания и технологии.“
