Г уверньорът на Банката на Франция Франсоа Вилеро дьо Галхо ще напусне поста си в началото на юни, повече от година преди края на мандата си.
В ход, който изненада както Париж, така и финансовите пазари в Европа, 66-годишният Вилеро обяви в писмо до служителите в понеделник, че мисията му в банката е в голяма степен изпълнена и че е време "да предам отговорността".
Една от последиците на ранното му напускане е, че настоящият френски президент Еманюел Макрон ще може да управлява процеса на наследяване и да гарантира, че една от най-важните позиции във френската държава ще бъде заета от човек с идеологическа близост за следващите шест години, вместо от представител на крайната десница или левицата.
Ако Вилеро бе изкарал целия си мандат, наследникът му щеше да бъде назначаван от следващия президент на Франция. Следващите президентски избори във Франция са насрочени за следващата година, а Макрон не може да се кандидатира за трети пореден мандат. Според френската конституция гуверньорът на централната банка се предлага от президента и се назначава с правителствен указ след гласуване в парламента.
Опонентите на Макрон бързо коментираха събитието, виждайки в него предварително уреждане на позицията.
Жан-Филип Танги, високопоставен законодател от крайнодясната Национална среща (RN), заяви, че подозира, че ранното напускане на Вилеро е маневра за запазване на влияние върху централната банка и за възпрепятстване на следващия президент да назначи нов гуверньор. RN редовно води в последните социологически проучвания.
Макрон заяви, че остава президент на Франция
"Цял живот казвам на хората, че макронизмът е нелиберален и използва демокрацията като килимче за изтриване на обувки", каза Танги.
Един френски служител с пряк поглед върху динамиката на Банката на Франция също намекна за тази теория, като каза пред POLITICO, че част от персонала на банката е очаквал Вилеро да не изкара мандата си "поради несигурността около предстоящите президентски избори".
Все пак, според Николас Верон, старши сътрудник в Института Петерсън във Вашингтон, такива предположения за момента остават спекулативни.
Вилеро обясни, че е получил предложение да поеме ръководството на Fondation Apprentis d’Auteuil, католическа благотворителна организация, която помага на млади хора от трудни социални среди да се интегрират на пазара на труда. Той подчерта, че е взел решението си "в пълна лична независимост" и добави, че ще има достатъчно време до юни за плавна организация на наследяването.
Като влиятелен член на Управителния съвет на Европейската централна банка, Вилеро в момента изтъква втория си шестгодишен мандат като гуверньор. Той ръководи френската централна банка вече почти 11 години и според Верон "е бил стабилен и уважаван гуверньор".
Bank of France chief’s surprise exit stokes suspicion among Macron’s opponents https://t.co/r9DqSArT3X
— LG_137 (@LG_137) February 10, 2026
- Бърза и изчерпателна похвала
Колегите на Вилеро бързо изразиха възхищението си от напускащия гуверньор.
"Управителният съвет на ЕЦБ е имал огромна полза от реализъм, съчетан със силни европейски убеждения и визия, които той винаги внася в дискусиите", заяви Кристин Лагард, отдавайки почит на "приятелския, широкообхватен, ориентиран към екип, с добро чувство за хумор и последователно добре аргументиран принос" на Вилеро.
"Неговата дълбока ангажираност към европейската кауза, свързана с искрената му любов към Франция и особена привързаност към Саар, го правят жив мост между нашите държави", посочи неговият германски колега Йоаким Нагел. "Във всичките му дела и постижения се надяваме, че ще запази неизчерпаемата си креативност, непоколебимия оптимизъм и заразителната си яснота."
Макрон ще довърши мандата си, независимо от изборите
Силвен Бройе, анализатор от S&P Global във Франкфурт и ветеран в наблюдението на ЕЦБ, отбеляза, че Вилеро "често е служил като компас за пазарите", помагайки им да преценят посоката на паричната политика в момент, когато ЕЦБ е отказала предишната си практика да насочва пазарите относно намеренията си.
През последните години Вилеро е бил и неуморим защитник на фискалната консолидация във Франция, редовно излизайки в националното радио и телевизия, за да подчертае, без партийни пристрастия, необходимостта страната да намали бюджетния си дефицит.
В писмото си до персонала той обеща да остане близо до Банката, "и по-специално до мисията за икономическо и финансово образование, която смятам за ключова за нашата страна."
