З еметресение с магнитуд 4.7 беше регистрирано в Северна Гърция на 5 ноември 2025 г., съобщава Европейският средиземноморски сеизмологичен център (EMSC). Трусът е усетен в района на град Ксанти и в части от Южна България.
По данни на Европейския средиземноморски сеизмологичен център, земетресението е станало на 5 ноември 2025 г. в 07:16:29 UTC (09:16:29 местно време). Епицентърът е бил на координати 41.160° северна ширина и 24.750° източна дължина, на дълбочина 7 километра.
Според информацията, трусът е бил на около 12 километра западно от град Ксанти, Гърция, с население около 48 200 души, и на приблизително 110 километра южно от Пловдив, България, където живеят около 340 000 души.
Няма информация за нанесени щети или пострадали.
По данни на Националния сеизмологичен център към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН трусът е бил усетен в Южна България – в Пловдив, Благоевград, Хасково, както и по високите етажи в София.
Жители на Кърджали и околните населени места също съобщават, че земетресението е било усетено осезаемо. В социалните мрежи хора от района споделят, че трусът е бил кратък, но силен.
"В Джебел също се усети доста силно, за щастие продължи само няколко секунди“, пише потребител. Друг свидетел споделя: "Усетих го, стори ми се дълго, а прозорците издадоха звук. Изплаших се.“
Според други коментари, трусът е усетен и в София: "На петия етаж се усети силно, вторичните трусове също се усещат", както и от жители на по-ниски етажи: "На първия етаж живея, усетих го доста силно, разлюля се, добре че беше кратко."
Земетресението представлява внезапно освобождаване на енергия в земната кора, което генерира сеизмични вълни и причинява разклащане на земната повърхност. Това явление е резултат предимно от движението на тектоничните плочи на Земята. Когато две тектонични плочи се срещнат, те могат да се движат една спрямо друга, да се сблъскат или да се раздалечат. Напрежението, което се натрупва по разломните линии между тези плочи, се освобождава внезапно, причинявайки труса. Дълбочината, на която възниква земетресението, се нарича хипоцентър (или огнище), а точката на земната повърхност точно над него е епицентър.
Сеизмичните вълни се разпространяват от хипоцентъра във всички посоки.
Има два основни типа сеизмични вълни:
- обемни (P-вълни и S-вълни) и
- повърхностни (вълни на Рейли и на Лъв).
P-вълните са надлъжни и най-бързи, S-вълните са напречни и по-бавни, докато повърхностните вълни причиняват по-големи разрушения близо до епицентъра. Силата на земетресението се измерва с магнитуд по скалата на Рихтер (или по моментна магнитудна скала), която характеризира освободената енергия. Интензивността на усетеното разклащане и причинените щети се оценява по скали за интензивност, като например модифицираната Меркалиева скала.
Земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, способни да причинят значителни разрушения. Те водят до срутване на сгради, свлачища, цунами (когато епицентърът е под океана), втечняване на почвата и пожари. Исторически погледнато, земетресенията са оказвали огромно влияние върху развитието на цивилизациите, формирайки градоустройството и инженерните практики. Районът около Тихия океан, известен като "Тихоокеански огнен пръстен", е най-сеизмично активната зона в света, където се случват около 90% от всички земетресения.
Проучването на земетресенията, наречено сеизмология, е от ключово значение за разбирането на вътрешния строеж на Земята и за разработването на методи за намаляване на риска. Модерните технологии позволяват изграждането на по-устойчиви на земетресения сгради и разработването на системи за ранно предупреждение. Въпреки че земетресенията не могат да бъдат предотвратени, подготовката и спазването на строителните норми могат значително да намалят броя на жертвите и материалните щети.
