Б ългарската православна църква чества на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те велики празници през годината.
На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон.
По същото време Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква.
Духовно просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде".
На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).
Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон.
Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благочестив обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
2 февруари е също и български народен празник - Петльовден,
обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н. ст.) или на 20 януари (според старото летоброене).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Тази година ромски фамилии от Златарица и Лясковец почетоха Петльовден с курбан за здраве на децата си.
На този ден там, където има първороден син, се събира целият род. Приготовленията за курбана започват в ранни зори. По изгрев слънце приятел или съсед идва, за да заколи петел. С кръвта на птицата се бележи челото на момченцето, за да е здраво и да расте силно. Приготвеният курбан се раздава на близки и роднини.
За да е вкусно на всички, в Златарица предварително хранят петлите даже и с…бонбони,
съобщава Нова ТВ. Майките на момичетата пък с лимонада се приготвят вкусни пържени тиганички.
