У чени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) при Българската академия на науките (БАН) представят възможностите на инструмента FoReRo2 в престижното списание за наука Astronomy & Astrophysics.
Светлината от далечни астрономични обекти често пътува милиарди години, преди да достигне до Земята. В нея е закодирана информация за източника ѝ – в нейния интензитет, цвят и поляризация. През последните години интересът към поляриметричните и спектрополяриметричните наблюдения значително нараства, което води и до разработването на нови специализирани инструменти.
FoReRo2 е инструмент, монтиран преди години на 2-метровия телескоп в Националната астрономическа обсерватория Рожен, който позволява прецизни измервания на поляризираната светлина от звезди, комети, малки тела от Слънчевата система, както и други интересни астрономически обекти. В момента той е единственият в Югоизточна Европа, който предлага условия за спектрополяриметрични наблюдения на телескоп от 2-метров клас.
Инструментът предоставя отлични възможности както за научни изследвания, така и за обучения на студенти и докторанти, подобни на проведените в Рожен през 2014 и 2019 г. по време на международни школи, с участници десетки студенти от различни държави. FoReRo2 позволява на студентите практическа работа с инструмента, смяна на филтри и гризми (комбинация от англ. grating – дифракционна решетка и prism – призма) и извършване на наблюдения, които рядко могат да се осъществят на други професионални телескопи. Това прави обучението уникално и изключително ценно.
След повече от десет години наблюдения и работа с FoReRo2, инструментална статия, която описва неговите поляриметрични и спектрополяриметрични възможности, е приета за публикуване в престижното списание Astronomy & Astrophysics. Нейни автори са учените от Института по астрономия с НАО – БАН: доц. Янко Николов, доц. Галин Борисов, Пламен Николов, д-р Румен Богдановски, проф. Таню Бонев, както и д-р Стефано Бануло, част от екипа на обсерваторията в град Арма, Северна Ирландия и един от утвърдените учени в областта на поляриметричните изследвания.
„За мен тази статия е като лично пътешествие – от първите нощи като оператор на 2-метровия телескоп до инструментална работа след години наблюдения”, споделя водещият автор на текста доц. Янко Николов. Публикацията е резултат от дългогодишна работа с инструмента FoReRo2 и показва потенциала на НАО Рожен за модерни спектрополяриметрични изследвания.
Статията се фокусира върху изследване на т.нар. поляриметрични стандартни звезди, които служат като еталони, с които астрономите калибрират инструментите си и са от ключово значение за надеждността на подобни наблюдения. В рамките на изследването е установено, че една от често използваните стандартни звезди всъщност не е подходяща за тази цел, тъй като нейната поляризация се променя. Това е подобно на ситуация, в която се използва еталон, който сам по себе си не е стабилен – например линийка, която постоянно променя дължината си. Затова такива обекти трябва внимателно да бъдат проверявани и да се изключват от списъка със стандартни звезди.
Въпреки че настоящата публикация е фокусирана върху инструмента, наблюденията с FoReRo2 вече са довели до редица значими научни резултати. Сред тях са изследвания на междузвездната комета 3I/ATLAS, рентгеновата двойна звезда 4U 2206+54, както и избухването на повторно новата звезда RS Oph.
Доц. Янко Николов: „Преди доста години, в началото на работата ми като оператор на 2-метровия телескоп, се учех да наблюдавам с този инструмент. Той е конструиран от проф. Клаус Йокерс, който изследваше спътниците на Юпитер в поляризирана светлина, което тогава ми изглеждаше едновременно сложно и изключително интересно. Събирайки наблюдения през годините, постепенно се появи идеята да подготвим инструментална статия, описваща възможностите на FoReRo2 в този режим на наблюдение. Подобни статии не са много и се радвам, че нашата вече е сред тях“.
Освен описанието на инструмента, статията включва научни примери. Един от тях разглежда влиянието на новообразуван прах при избухването на RS Oph през 2021 г. върху наблюденията на междузвездната поляризация. Представени са и резултати за кометата C/2019 Y4 (ATLAS), чието ядро се разпадна по време на приближаването ѝ към Слънцето.
Доц. Галин Борисов: „Кометата C/2019 Y4 (ATLAS) е дългопериодична комета, която предизвика голям интерес в началото на 2020 г. Първоначалните прогнози сочеха, че тя може да стане изключително ярка (видима с просто око), но в началото на април 2020 г. кометата се разпадна на по-малки фрагменти”.
Я. Николов: „Наблюденията на кометата направихме по време на първия локдаун за COVID-19. Тогава за около месец се изолирах в обсерваторията Рожен, когато повечето обсерватории по света бяха спрели наблюденията. Сформирахме наблюдателен тим с Галин, който тогава се намираше в Арма, Северна Ирландия и дистанционно се включваше да помага в наблюденията. Една от нощите дори направихме обучение на наши студенти, които учат в чужбина и са част от школата по астрономия „Белите брези”.
Изследването е подкрепено от проекти на Фонд научни изследвания: KΠ-06-H88/5 „Физични свойства и химичен състав на астероиди и комети - ключ към задълбочаване на познанията за произхода и еволюцията на Слънчевата система“; КП-06-Н58/3 „Космическо време и обитаемост на екзопланетите: ролята на звездните (свръх)избухвания и коронални изхвърляния на маса“; КП-06-М88/1 „Междузвездна среда – 3D разпределение и физични характеристики“, както и от инвестиции чрез проекта РАЦИО, в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020–2027, координирана от Министерството на образованието и науката на Република България.
Хубавите неща се случват. Всеки ден. Тук, в България.
Вижте още позитивни новини от страната ТУК.
