Н а 11 юли 1897 г. трима шведи се качват в кошницата на водороден балон на остров Данес (северозападен Свалбард) и се издигат в арктическото небе с амбициозната цел да достигнат Северния пол. Ръководител на мисията е амбициозният инженер Соломон Аугуст Андре, а с него са младият учен и фотограф Нилс Стриндберг и инженерът Кнут Френкел.
След броени дни връзката с тях прекъсва. В продължение на 33 години светът не чува нищо за експедицията.
Когато през 1930 г. последният им лагер най-накрая е открит, изследователите намират телата им, техните дневници и ролки с лента, които все още могат да бъдат проявени. Находката обаче не дава ясен отговор на въпроса, който мъчи историята и до днес: Защо трима опитни мъже, разполагащи с оръжие, боеприпаси, храна и гориво, умират броени дни след като достигават до сушата?
Полетът, който се превърна в капан
През 90-те години на XIX век кораб след кораб прави опити да си пробие път през ледовете на Арктика, но безуспешно. Андре решава да изпревари времето си, като прелети над паковия лед с балона „Орнен“ (Орелът). Планът му събира както финансиране от крал Оскар II, така и подигравки от европейската преса, която го обявява за „луд или измамник“.
Фаталните грешки започват още при излитането. Част от управляващите въжета се откъсват при самия старт, лишавайки екипажа от възможност за маневриране. Дъждът и мъглата бързо покриват балона с дебел слой лед. След едва 65 часа във въздуха „Орнен“ каца аварийно върху ледените полета.
Преди да изгубят връзка със света, те пускат пощенски гълъб с бележка: „Всичко на борда е наред. Това е третата гълъбова поща. Андре“. Това са последните думи от екипажа, които светът чува за цяло едно поколение.
Тримата мъже натоварват шейните си и започват изтошителен пеши марш върху плаващите ледове. Последните записки в дневника на Стриндберг от 17 октомври гласят просто: „У дома в 7:30 ч. сутринта“ — екипажът е успели да стъпи на пустия и покрит с ледник остров Квитьоя (Бял остров). След тази дата следва пълна тишина.
Откритието през 1930 г.
На 6 август 1930 г. норвежката експедиция „Братвог“ неочаквано попада на останките от лагера на Квитьоя. Тялото на Стриндберг е намерено първо - той е бил погребан от своите другари в тесен каньон между скалите, покрит с камъни. Другите двама са намерени в останките от палатката.
Учените са изумени от видяното: в лагера има работещ примус с гориво, кибрит, пушки, изобилие от амуниции и консервирано месо. Те не са умрели нито от глад, нито от липса на оборудване.
Експертът по фотография херцберг успява да прояви снимките от ролките, прележали 33 години в леда - включително иконичния кадър на катастрофиралия балон върху арктическата пустош.
Какво уби Андре, Стриндберг и Френкел?
Тъй като телата са кремирани веднага след държавното погребение в Стокхолм през 1930 г. (без да бъдат взети тъканни проби), хипотезите за смъртта им варират с десетилетия:
- Изръзване и умора (1930 г.): Първоначалното заключение на моряците от откривателския кораб е, че тримата просто са замръзнали от изтощение на прага на арктическата зима.
- Трихинелоза (1952 г.): Данският лекар Ернст Триде открива паразити в останките от мечешко месо от лагера и лансира теорията, че мъжете са умрели от трихинелоза. Тази версия се смята за официална с години, въпреки че смъртността от това заболяване е едва 0.2%.
- Отравяне или скорбут: През годините се появяват теории за отравяне с въглероден оксид от печката, предозиране с витамин А или цианкалий/морфин.
- Атака от бяла мечка (2013 г.): В своята книга „Експедицията“ изследователката Беа Уусма прави нов анализ на дрехите от музея. Тя открива огромни разкъсвания по бельото на Стриндберг, съответстващи на нокти от бяла мечка. Според нея хищникът е убил Стриндберг и ранил смъртоносно Френкел, след което останалият сам и безпомощен Андре е приел последната си доза морфин.
Днес, повече от век след падането на „Орнен“, музеят в Свалбард обобщава казуса с едно изречение: „Причината остава загадка“.
