П ариж през септември 1792 г. не прилича на нищо познато. Френската революция, започнала с надежди за свобода и равенство, вече се задъхва от параноя.
Напредващата пруска армия е на крачки от превземането на ключовата крепост Вердън, а пътищата към столицата са практически открити. В тази атмосфера на пълна паника, когато градът се готви за обсада, плъзва слух, който за броени часове превръща страха в неконтролируема жестокост.
Илюзията за заговор зад затворническите решетки
Из френската столица започва мълниеносно да се разпространява слухът, че задържаните аристократи, роялисти и свещеници, които не са се заклели във вярност към Гражданската конституция на духовенството готвят масов бунт.
Мълвата гласи, че веднага щом доброволците заминат за фронта, затворниците ще разбият килиите си, ще се въоръжат и ще избият семействата на патриотите в гръб, отваряйки вратите за чуждите войски.
Жан-Пол Марат и радикалните вестникари от Якобинския клуб с дни нагнетяват напрежението, призовавайки за превантивни действия срещу вътрешния враг.
Следобед на 2септември искрата най-сетне пада. Нападателите преграждат пътя на конвой с арестувани духовници, които отказват да положат клетва пред новата власт. Само за минути целия конвой е унищожен, а екзекуциите бързо прерастват в организиран хаос.
Затворите като импровизирани ешафоди
Тълпи от въоръжени граждани, наричащи себе си санскюлоти*, се насочват към най-големите затвори в града. В продължение на пет дни затворите „Абеи“, „Карм“, „Ла Форс“ и „Салпетриер“ се превръщат в сцена на народни съдилища.
Процесите продължават секунди. Всяка присъда се произнася на място, а освобождаването на затворника често е просто парола за тълпата отвън, че човекът трябва да бъде убит още на прага.
Сред жертвите са не само политически фигури и духовници. В общия устрем за прочистване на града тълпата не прави разлика и убива стотици обикновени престъпници, осъдени за кражби, както и хора с психични разстройства.
Една от най-известните жертви става принцеса Дьо Ламбал, близка приятелка на кралица Мария-Антоанета. Нейното убийство и последвалото поругаване на тялото показват колко дълбоко са паднали задръбките на обществения ред.
Властта, която избра да премълчи
Най-поразителният факт около тези пет дни остава пълното парализиране на държавните институции. Временният министър на правосъдието Жорж Дантон и Парижката комуна са напълно наясно с случващото се, но предпочитат да не се намесват.
Гражданската гвардия и полицията просто наблюдават отстрани, без да направят опит да спрат екзекуциите. За новите лидери на Франция това зверство е полезно, защото то свързва населението с обща кръв и прави връщането назад към стария режим абсолютно невъзможно.
Когато кървавата вълна най-накрая утихва на седми септември, равносметката е ужасяваща. Убити са между хиляда и хиляда и четиристотин души, което представлява почти половината от цялото затворническо население на Париж по това време. Септемврийските кланета оставят незаличим белег върху историята на Френската революция, превръщайки се в първия голям знак за терора, който предстои да обгърне страната през следващите години.
- Краят на най-страшната война в историята
На 2 септември 1945 г, водите на Токийския залив са необичайно спокойни. Върху палубата на американския линеен кораб „Мисури“ е поставена обикновена маса, покрита с зелено сукно.
Около нея са събрани висши офицери от всички съюзнически държави, чиито униформи носят белезите на години тежки боеве. Тържествената тишина се нарушава единствено от тракането на подметки, когато японската делегация се качва на борда.
Предстои подписването на документа, който официално слага край на Втората световна война.
Сянката на опустошението и капитулацията
До този момент Япония е изтощена до краен предел. Империята, която някога се разпростира върху огромни територии в Азия и Пасифика, е смазана от постоянните съюзнически офанзиви.
С хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, както и с включването на Съветския съюз във войната в Далечния изток, император Хирохито взима решението да приеме исканията за безусловна капитулация. За японското общество, възпитано в дух на абсолютна вярност и неприемане на поражението, това е невиждано психологическо сътресение.
Делегацията от Токио е водена от министъра на външните работи Мамору Шигемицу, който ходи куцайки с бастун, и генерал Йошиджиро Умезу. Всички присъстващи на палубата наблюдават с пълно мълчание как представителите на победената империя пристъпват към масата с документите.
20 минути, които промениха света
В девет часа сутринта започва официалната церемония. Генерал Дъглас Макартър, върховен командващ съюзническите сили в Пасифика, застава пред микрофоните с думи за надежда за нов свят, в който мирът ще бъде изграден върху доверие и достойнство. След неговите думи японските представители първи поставят своите подписи под Акта за капитулация.
След тях подписи полагат представителите на Съединените щати, Китай, Великобритания, Съветския съюз, Австралия, Канада, Франция, Нидерландия и Нова Зеландия. Цялата процедура продължава едва двадесет минути, но всяко движение носи огромно историческо тегло.
В момента, в който генерал Макартър подписва документа, над Токийския залив се разнася оглушителен рев. Стотици американски изтребители и бомбардировачи прелитат в плътен строй над кораба „Мисури“, отбелязвайки окончателната победа.
Цената на мира и началото на нова ера
Денят на победата над Япония затваря най-кървавата страница в историята на човечеството. Шестгодишният глобален конфликт отнема живота на десетки милиони войници и цивилни, превръща цели континенти в руини и променя завинаги политическата карта на света.
Подписването на борда на „Мисури“ не просто слага край на военните действия, но и поставя началото на новия световен ред, доминиран от преначертани сфери на влияние и началото на Студената война.
Още събития на 2 септември:
- 31 г. пр.н.е. – Война между Октавиан и Антоний: В Битката при Акциум Октавиан разгромява флотилията на Марк Антоний и Клеопатра VII.
- 1666 г. – Избухва Големият пожар в Лондон, който гори три дни и унищожава 10 хил. сгради, включително катедралата Свети Павел.
Родени:
- 1896 г. – роден е Асен Йорданов, български авиоинженер
- 1964 г. – роден е Киану Рийвс, американски актьор
- 1966 г. – родена е Салма Хайек, мексиканска актриса
Починали:
- 1889 г. – умира Захари Стоянов, български писател
- 1916 г. – умира Луи Айер, български педагог
- 1937 г. – умира Пиер дьо Кубертен, френски общественик, основоположник на съвременните олимпийски игри
- 1969 г. – умира Хо Ши Мин, виетнамски революционер
- 1973 г. – умира Джон Роналд Руел Толкин, британски писател
*буквално означава „без къси панталони“ (от sans – без, и culotte – кюлоти, вид тесни панталони до коленете, носени от аристокрацията и заможната буржоазия)
