Р ека Амазонка е най-голямата отводнителна система в света по отношение на водния обем и водосборния басейн. Реката с дължина 6400 км тече от Андите в Перу, прекосява Южна Америка и се влива в Атлантическия океан. Според изненадваща находка от 2006 г. и последвалите геоложки проучвания обаче това не винаги е било така - милиони години в миналото реката е текла в обратна посока.
Ръсел Мейпс, тогава дипломиран геолог в Университета на Северна Каролина, се опитва да проучи потока на речните седименти от Андите до Атлантическия океан, когато се натъква на нещо наистина странно. Разглеждайки седиментни отлагания в центъра на Южна Америка, той открива древни парчета от минералът циркон, които биха могли да дойдат само от източната посока, а не от по-младите Анди на запад.
„По цялото протежение на басейна възрастта на минералните находища сочеше към много специфични места в централната и източната част на Южна Америка“, обяснява Мапес в изявление по онова време.
Това е странно, тъй като Амазонка, както е известно, в момента тече от запад на изток, а не от изток на запад. И така, какво е пренесло тези залежи от древен циркон от изток на запад? Това не беше единственото доказателство, че реката може да е текла в обратна посока, като вкаменелости на морски животни, които предпочитат морска вода, бяха открити в райони, където не би могло да се очаква това да се случи.
При по-нататъшното проучване екипът установява, че в миналото река Амазонка наистина е текла в обратна посока. Екипът обяснява обратното движение с високопланинска област в североизточната част на Южна Америка, която се е формирала по време на периода креда преди 65-145 милиона години.
„Амазонка е толкова плоска, че един наклон в двете посоки може да промени нещата драстично“, обяснява Дрю Колман, ръководител на Мейпс.
Те предполагат, че във времето преди да се образуват Андите, този наклон е накарал реката (както е била тогава) да тече от изток на запад, към арката Пурус, докато водата от западната страна на арката е текла към Тихия океан. Според този екип, когато тези високопланински райони на североизток са ерозирали, водата е започнала да тече в обратна посока. С нарастването на Андите между планините и арката се е образувала котловина. С течение на времето тази котловина се запълва, докато накрая се разлива, което води до посоката на потока, която виждаме днес.
„Смятаме, че тази последна промяна е станала през последните пет до десет милиона години, което е много бързо от геоложка гледна точка. Това показва колко преходна е земната повърхност“, добави Мапес.
Макар че това е разумна хипотеза, по-късен модел от 2014 г. предполага, че издигането на Андите ги е накарало да прихванат повече облаци, а последвалият поток от дъжд е предизвикал ерозия, в резултат на което са се появили влажните зони Пебас. В крайна сметка, във времеви рамки, които съвпадат с обръщането на посоката на движение преди около 10 милиона години, натрупването на седименти повдигнало района, което довело до обратното течение на река Амазонка.
Надяваме се, че допълнителни проучвания ще хвърлят светлина върху точния механизъм на обръщането, но доказателствата показват, че някога голямата река Амазонка е текла в обратна посока.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
