П ионерът в областта на приматологията Даян Фоси разруши мита за горилите като диви зверове, преди да бъде убита от човешки ръце, преди 40 години, съобщава BBC.
Диан Фоси не беше най-очевидният избор да ръководи най-голямото и най-подробно проучване досега на планинските горили. Като начало, тя не беше обучен зоолог, а ерготерапевт. Тя също страдаше от белодробното заболяване емфизем и имаше страх от височини, нито едно от които не беше идеално за работа в разреден въздух по отдалечени планински склонове. Но това, което ѝ липсваше в експертния опит, тя компенсираше с решителност и дълбока любов към животните. Когато през 1967 г., на 35-годишна възраст, се премести от САЩ в планините на Националния парк „Вулканите“ в Руанда, тя създаде Изследователския център „Карисоке“. Не ѝ отне много време да осъзнае, че горилите там са в сериозна опасност. Местообитанието им се свиваше и бракониерите представляваха нарастваща заплаха. Връзката на Фоси със съществата щеше да надхвърли наблюдението. Тя щеше да се бори, за да ги спаси от изчезване.
Фоси посещава Африка за първи път през 1963 г., където се запознава с известния кенийско-британски палеоантрополог професор Луис Лийки. След като установява, че произходът на човешкия живот започва в Африка, Лийки вярва, че наблюдението на примати в естествените им местообитания е ключът към разбирането на човешката еволюция. Той вече е помогнал на друга жена изследовател, Джейн Гудол , да организира дългосрочни изследвания на шимпанзета и искал да направи нещо подобно за горилите. Неговата теория е, че жените без научна подготовка са най-подходящи за изучаване на маймуни, тъй като, според профил на Фоси във Vanity Fair от 1986 г., той вярва, че те ще бъдат „безпристрастни относно поведението“, на което са свидетели, по-малко заплашителни от мъжете, но също така „по-здрави и по-упорити“. По това време малко се е знаело за горилите.
Наистина ли бяха жестоки зверове, както е изобразено във филми като „Кинг Конг“?
Ранните изследвания на Фоси изисквали търпение. За да спечели доверието на горилите, тя започнала да имитира поведението им. През 1984 г. в предаването „Женският час“ по BBC тя споделила: „Аз съм сдържан човек и чувствах, че горилите също са донякъде сдържани. Затова имитирах естественото им, нормално поведение, като хранене, дъвчене на стъбла от целина или чесане.“ Тя трябвало бързо да си научи уроците. „В началото направих грешка, като се удрях в гърдите... защото с удрянето в гърдите казвах на горилите, че съм разтревожена, както те ми казваха, че са разтревожени, когато се удряха в гърдите.“ Вместо това тя се научила да имитира техните „звуци на задоволство“, подобни на оригване. Демонстрирайки как би могла да издава звук като горила, тя добавила: „Нямаше ли да е хубаво, ако хората можеха да живеят, оригвайки се, вместо да се карат?“
On December 27, 1985, the body of Dian Fossey was found in her remote cabin at Karisoke Research Center, a place she had built with her own hands to protect the mountain gorillas she loved. She had been violently murdered, struck with a machete, in a crime that has never been… pic.twitter.com/aRVeYfBqaz
— Dr. M.F. Khan (@Dr_TheHistories) December 28, 2025
Фоси се научила да общува с горилите, като никога не стоеше по-висока от тях: „Когато се приближавам до група, се приближавам с кокалчета на пръстите си, както ходят горилите, за да бъда на тяхното ниво. Не мисля, че е съвсем честно спрямо тях. В края на краищата, аз също съм висока 183 см. Но да стоят прави, те не знаят дали ще ги нападнеш, или ще хукнеш след тях, или какво ще стане.“ След години, в които е печелила доверието на горилите, тя ги е свикнала с присъствието си и те са ѝ позволили да седи до тях без никакви притеснения. Тя е разрушила мита за горилите като жестоки същества.
Срещата на Атънбъроу с нея
През 1979 г. по-широкият свят стана свидетел на практиката на привикването на Фоси чрез новаторския сериал за естествена история на BBC „Живот на Земята“ . По това време планинските горили бяха на ръба на изчезването. Срещата му със семейство горили оттогава се превърна в една от най-известните сцени в историята на телевизията. Докато седи заобиколен от тези „нежни и спокойни същества“, с мек тон той казва: „Има повече смисъл и взаимно разбирателство в размяната на погледи с горила, отколкото с всяко друго животно, което познавам... Виждаме света по същия начин, както те.“ Той добавя: „Ако някога е имало възможност да се избяга от човешкото състояние и да се живее въображаемо в света на друго същество, това трябва да е с горилата.“
В ретроспективния документален филм на BBC от 2007 г. „Горилите отново са посетени“ със сър Дейвид Атънбъроу, той признава, че първоначално е смятал плана да се заснемат животните, за да се демонстрира еволюционното им предимство на противоположните палци (които им позволяват да се хващат здраво за предмети, включително клони), за твърде амбициозен. Той казва: „Планинските горили живеят на 3000 метра височина, във вулканите Вирунга, и са известни с това, че е трудно да се доближим до тях. Да стигнем до тях би означавало да носим цялото си филмово оборудване по склонове с наклон от 45 градуса през гъста джунгла. И най-проблематичното от всичко е, че нямаше начин да ги снимаме без помощта на Даян Фоси – единственият човек в света, който ги изучава в дивата природа.“ Атънбъроу казва, че от това, което е чул, няма начин тя да позволи на телевизионен екип да се присъедини към нея. Режисьорът на „Живот на Земята“ Джон Спаркс ѝ пише убедително писмо, но „всички ни изненадва, че тя му отговаря с много мило писмо, в което пише: „Няма защо“.
Когато пристигнали в джунглата, тогавашният асистент на Фоси, Иън Редмънд, млад изследовател от Англия, им съобщил ужасна новина. Фоси била не само много болна от инфекция на гръдния кош, но и дълбоко скръбна, защото любимата ѝ горила Дигит била убита от бракониери. Те убили 12-годишното сребърногърбо куче с копия, докато се опитвало да защити семейството си.
В „Gorillas Revisited“ Редмънд си спомня пред Атънбъроу как откриването на тялото на Дигит е било най-лошото преживяване в живота му до момента. Той казва: „Беше ясно, че е имало безумие от насилие, защото тялото му е било покрито с порязвания и очевидно просто са били кръвожадни. Взели са главата и ръцете му и са оставили останалата част от тялото, защото хората в Руанда не ядат горили – това не е част от Африка, където месото от горили е предпочитано – така че не са имали полза от тялото и единствената причина да бъде убит е, че чужденци са купували парчета за сувенири.“ В статия от 1981 г. в National Geographic Фоси пише: „За мен това убийство беше може би най-тъжното събитие през всичките ми години, в които съм споделял ежедневието на планинските горили.“
Въпреки страданието си, Фоси преценила, че заснемането на горилите би могло да помогне за популяризирането на тежкото им положение и се съгласила екипът на BBC да заснеме по план. Благодарение на нея те успяха да заснемат тези изумителни изображения. Редмънд каза пред BBC „Това беше дарът, който Диан даде на света; техниката за спечелване на доверието на напълно диви горили“.
Нейните спорни интервенции
Но Фоси била толкова погълната от борбата си да спаси любимите си горили от бракониери, че това засенчило част от другата ѝ работа. Има разкази за това как е залавяла и разпитвала натрапници и дори е опожарявала къща на бракониер. Тя купувала маски и се преструвала, че използва черна магия, за да накара някои суеверни местни жители да повярват, че е вещица. Според бивша колежка, защитата на горилите била „нейната мисия в живота“, но тази страст я правела труден човек за работа. „Мисля, че тя ставала все по-нестабилна и почти започнала да гледа на научните изследвания като на загуба на време, когато всичко, което наистина искала да прави, било да се бори с бракониерството“, каза д-р Кели Стюарт пред предаването „Witness History“ на BBC през 2014 г.
Срещата на Атънбъроу в джунглата подновява интереса към опазването на планинските горили и стартира мащабна кампания за набиране на средства. Проектът „Планинска горила“ имаше за цел да засили сигурността на парка, да образова глобалните и местните общности и да разработи новаторска програма за туризъм, фокусирана върху горилите. Може би изненадващо, Фоси се противопостави на проекта. Тя смяташе, че образователните инициативи не са приоритет и виждаше туризма, свързан с горилите, по-скоро като пречка, отколкото като помощ. Съоснователят на проекта Бил Уебър каза пред Gorillas Revisited: „Диан вярваше, че горилите трябва да бъдат защитени заради собствените им ценности. Мисля, че това е благородно чувство, но не проработи.“
За Редмънд въпросът беше дали да се даде приоритет на спасяването на горилите, които са в непосредствена опасност, или да се съсредоточи върху разработването на дългосрочна стратегия: що се отнася до тези позиции, той смяташе, че и двете „са прави“. Вебер твърди, че някои от методите на Фоси са били контрапродуктивни. „Вярвах, че подкрепяме абсолютно същата мисия като Диан; просто използвахме различни техники“, каза той.
Въпреки че Фоси може да е имала своите критици, няма съмнение в приноса ѝ за насърчаване на световния интерес към тежкото положение на планинските горили. През 1983 г. нейният бестселър „Горили в мъглата“ привлича вниманието на Холивуд и започва продукцията на филм за живота ѝ в джунглата. Но тя не доживява да види как усилията ѝ са проправили пътя за успехи в спирането на упадъка им.
В нощта на 26 декември 1985 г. тя е убита при нападение с мачете в хижата си в Карисоке. „Беше наистина шокиращо, но в същото време мисля, че хората, които са работили с Диан, са чакали нещо подобно да се случи, защото тя е имала много врагове“, каза Кели Стюарт пред BBC.
ъпросът кой я е убил никога не е бил напълно решен. През декември 1986 г. руандийски трибунал признава тогавашния научен сътрудник на Фоси, Уейн Макгуайър, за виновен в убийството ѝ и го осъжда задочно на смърт чрез обесване, тъй като той е избягал обратно в САЩ през юли 1986 г.; той винаги е твърдял, че е невинен. Еманюел Рверекана, руандийски служител в Карисоке, също е обвинен в убийството ѝ - като правителството твърди, че той и Макгуайър са били добри приятели - но е съобщено , че се е обесил в килията си през август 1986 г. Иън Редмънд казва: „Тя е пречела на определени хора да печелят пари. Независимо дали защото са печелили пари чрез незаконната търговия с месо от дивата природа, или чрез контрабандата на злато, или заради нечии стремежи да превърне Карисоке в туристически лагер и да печели много пари по този начин, ако пречиш на някой, който е безмилостен и иска да печели много пари, тогава не е чак толкова изненадващо, че е била убита.“
Стюарт каза, че не вярва, че Фоси е била убита от бракониер или някой, който е работил там. „Мисля, че е бил някой по-високопоставен, който е вършел лоши неща, и Диан е разбрал за това, затова я е убил“, каза тя, добавяйки: „Понякога си мисля, че ако Диан е писала сценарий за живота си, щеше да го завърши по начина, по който е завършил животът ѝ – насилствено в Карисоке, където е погребана.“
Три години след смъртта на Фоси, хитовият филм „Горили в мъглата“ разказва историята на живота ѝ. Той е номиниран за пет Оскара, а на „Златен глобус“ Сигорни Уийвър печели наградата за най-добра актриса за превъплъщението си в Фоси. Уийвър казва пред BBC през 2006 г .: „Играта на Диан ми даде такова преживяване за това колко голяма разлика може да направи един човек. Никога преди не бях играла истински герой и бях толкова развълнувана от факта, че ето тази жена, която дойде съвсем сама... (която) наистина започна цялото това движение, не само за да ги изучава, но и за да ги спаси [горилите] от това, което беше сигурно изчезване. Мисля, че това е много вдъхновяваща история.“
Даян Фоси е погребана в гроб в планините Вирунга, в същото гробище, което е създала за своите приятели горили, включително любимия си Дигит. На надгробния ѝ камък пише: „Никой не е обичал горилите повече“.
