П оредната книга на британския автор Марк Линъс – Six Minutes to Winter: Nuclear War and How to Avoid It (Шест минути до Зимата: ядрена война и как да я избегнем) е напът да излезе на пазара и почитателите му вече тръпнат в очакване. Линъс е автор и журналист, чиято работа е фокусирана върху околната среда и изменението на климата.
„Въпреки че получава много малко внимание, ядрената война е далеч по-голяма заплаха за непосредственото оцеляване на човечеството, отколкото изменението на климата.
Докато затоплянето на климата заплашва човечеството в продължение на много десетилетия, ядрената война може да унищожи цивилизацията само за няколко часа“,
пише той в новата си книга.
„Голяма размяна на ракети би означавала месеци почти пълен мрак, последвани от десетгодишна глобална ядрена зима, която би унищожила по-голямата част от живота на Земята. На практика всички биха гладували в произтичащия от това световен глад и няма да има надеждно убежище“, пише в извадка от изданието за Amazon.
Вдъхновени от Линъс, решихме да попитаме изкуственият интелект Chat GPT дали хората, които казват, че е по-добре да се молиш за смърт, отколкото за оцеляване при евентуална ядрена война са прави? Chat GPT отбелязва първо, че това е тежък и сериозен въпрос, но много важен.
Предупреждаваме, че следващите редове могат да се сторят смущаващи за по-чувствителните ни читатели.
Ето какво споделя изкуственият интелект:
Когато хората казват, че трябва да се молите за бърза смърт в случай на ядрена война, те често изразяват колко катастрофални и ужасяващи биха били последствията – вероятно по-лоши от самата незабавна смърт. Ето защо някои вярват в това:
- Незабавно vs продължително страдание
Моменталната смърт при ядрен взрив може да ви спести екстремните страдания, които идват след това: лъчева болест, изгаряния, нелекувани наранявания, глад, болести и психологическа травма.
- Срив на цивилизацията
Ядрената война може да унищожи критична инфраструктура (храна, вода, здравеопазване, комуникации, енергия). Оцеляването би означавало да живеете в брутален, беззаконен, постапокалиптичен свят – нещо като най-лошата възможна дистопична фантастика, превърната в реалност.
- Радиационни ефекти
Острото радиационно отравяне е мъчителен начин да умрете – включващ гадене, вътрешно кървене, органна недостатъчност и инфекции – често в рамките на дни или седмици без медицинска помощ.
- Унищожаване на околната среда
„Ядрена зима“ – теория, че широко разпространените пожари биха блокирали слънчевата светлина, сривайки селското стопанство – може да доведе до масов глад, дори за тези, които са далеч от първоначалните зони на взрива. Оцелелите може да се сблъскат с години глад и студ.
- Психологическа цена
Гледането на страдания и смърт на близки или живот в постоянен страх и отчаяние без надежда за възстановяване може да бъде психически непоносимо за мнозина.
Въпреки това, отбелязва Chat GPТ, има и хора и експерти, които твърдят, че оцеляването е смислено – че хората са изключително устойчиви, че възстановяването би било възможно и че си струва да се борим за живот, независимо колко мрачни изглеждат нещата.
След това изкуственият интелект дава и практични съвети за оцеляване в случай на ядрен армагедон. „Ако искате да оцелеете (или поне да подобрите шансовете си) в случай на ядрена война, ето какво е най-важно“:
1. Разстояние + Защита = Оцеляване
- Зона на взрива: Ако сте близо до центъра („кота нула“), оцеляването е малко вероятно - но дори на няколко километра разстояние, шансовете ви се увеличават бързо.
Защита от радиация:
- Слезте под земята. Мазета, тунели на метрото или специални радиоактивни убежища осигуряват най-добрата защита.
- По-дебели стени = по-добра защита. Бетон, утъпкана пръст и оловни блокове. Колкото по-голяма е масата между вас и външната среда, в толкова по-гоялма безопасност сте.
- Останете вътре поне 48-72 часа. Последващата радиация е най-силна през първите няколко дни, но след това рязко спада.
2. Имайте основен комплект за оцеляване при ядрени ситуации. Като минимум трябва да имате:
- Вода: 2 литра на човек на ден, в продължение на поне 14 дни.
- Храна: Консерви, ориз, тестени изделия — всичко трайно.
- Гайгеров брояч, ако е възможно.
- Таблетки калиев йодид (KI): Те могат да предпазят щитовидната ви жлеза от абсорбиране на радиоактивен йод (основна причина за рак след радиоактивни отпадъци).
- Комплект за първа помощ: Изгаряния, рани и инфекции ще бъдат често срещани.
- Противопрахови маски и пластмасови фолиа: За уплътняване на помещенията срещу прах от радиоактивните отпадъци.
3. Познавайте моделите на движение на радиоактивните отпадъци
- Радиоактивните отпадъци (радиоактивни частици) се носят от вятъра.
- Обикновено те се разпространяват надолу по вятъра от мястото на експлозията, във формата на „сълза“.
- Ако знаете къде се е случила детонацията и посоката на вятъра, можете да предвидите по-безопасни посоки за движение (но само след като се укриете за няколко дни).
4. Планирайте за в средносрочен план. Ако оцелеете през първите няколко дни:
- Избягвайте излагане на радиация. Радиоактивните отпадъци ще замърсят водата, културите и повърхностите.
- Филтрираната вода и запечатаните храни стават жизненоважни.
- Дългосрочното оцеляване може да означава преместване в по-слабо засегнати селски райони, бартер за необходими неща с други хроа и възстановяване на малки общности.
5. Психологическа подготовка
- Психологическата устойчивост ще има почти толкова значение, колкото и физическата подготовка.
- Очаквайте загуба, отчаяние и екстремни трудности – но наличието на ясна цел, семейни връзки и основни планове може да ви закрепи.
- Историята показва, че малки групи, работещи заедно, оцеляват много по-добре от изолирани индивиди.
Накратко:
МОЖЕТЕ да оцелеете, ако сте достатъчно далеч от първоначалните експлозии, действате бързо, за да се предпазите от радиоактивни отпадъци, и се подготвите психически и физически за седмици (дори месеци) тежък живот.
А добрата новина?
Повечето ядрени оръжия няма да ударят всеки град или населено място - почти сигурно ще съществуват места, на които може да оцелеете.
