Д ания, известна с подкрепата си за строгата миграционна политика, която намери редица последователи в Европа, възнамерява да използва ролята си на председател на Съвета на ЕС от 1 юли, за да затегне още повече условията за кандидатите за убежище, съобщи АФП.
Миграционната политика "е свързана със сигурността [...] Трябва да имаме по-сигурна, стабилна и устойчива Европа, а това няма да стане, ако не контролираме човекопотока към Европа", каза датската министърка на европейските въпроси Мари Биер по време на представянето на приоритетите на бъдещото председателство.
Министър-председателката Мете Фредериксен обяви ясно намеренията си по време на неотдавнашно пътуване в Берлин и планира да действа по два фронта - обработване на молбите за убежище извън ЕС и ограничаване на обхвата на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
"Имаме нужда от нови решения, за да ограничим притока към Европа и да връщаме ефикасно тези, които нямат право да останат в нашите страни", заяви тя пред канцлера Фридрих Мерц, който похвали датския модел.
Фредериксен си е изградила репутация като социалдемократка със строг подход в Европа, с твърда линия спрямо миграцията, която ѝ е донесла повече критики от левицата, отколкото от десницата. Сега ѝ се предоставя възможност да приложи този подход на европейската сцена, пише онлайн изданието "Политико".
🇩🇰 Denmark’s Mette Frederiksen to drive hard-line migration and defence agenda in EU presidency—another front in Europe’s security crisis
— REST Media (@RESTinvestigate) June 26, 2025
As #Denmark takes over the #EU Council presidency on July 1, Prime Minister Mette Frederiksen is set to bring her uncompromising domestic… pic.twitter.com/dSwRHSdQzQ
"Политико" припомня в своята статия от тази седмица, посветена на датското председателство, даденото през март интервю на Фредериксен за медията. Според датчанката управлението на нередовната миграция и възпирането на Русия чрез увеличени разходи за отбрана не са отделни въпроси. Те са двете страни на една и съща основна грижа на европейските граждани: обезпечаването на ежедневната им сигурност.
„Ако попитам хората за тяхната сигурност и притеснения, много от тях ще отговорят, че Русия и защитата на Европа им идват първи наум. Но сигурността е също така и това, което се случва във вашата местна общност“, каза тогава Фредериксен.
Дания, където делът на хората от чуждестранен произход се е увеличил от 1,3 процента до 16,3 процента от 1985 г. до 2025 г., мотивира желанието си да ограничи приема на мигранти със запазването на щедрата социална държава. Успоредно с това нуждата от чуждестранна работна ръка се увеличи, а броят на разрешителните за работа се удвои за по-малко от 10 години. Те обаче могат лесно да бъдат отнети, отбелязва АФП.
В Дания бежанците получават разрешение за престой за срок от една година, който може да бъде подновен, но са насърчавани да се върнат в страната си, щом властите преценят, че нуждата от защита е отпаднала. Така например през лятото на 2020 г. на 200 сирийци бе отнето разрешителното за престой с мотива, че "настоящата ситуация в Дамаск вече не е такава, че да оправдае разрешение за престой или неговото удължаване".
Откакто бе избрана начело на Датската социалдемократическа партия преди 10 години, Фредериксен промени курса на формацията си по този въпрос и зае позиция, подобна на предишни десни правителства, подкрепяни от крайната десница. Многократно определи имиграцията от незападни страни като "най-голямото предизвикателство" за Дания. През 2024 г. подкрепи депутата Фредерик Вад, който бе заявил, че дори някои добре интегрирани мигранти понякога "подкопават" датското общество отвътре.
Дания, новият председател на ЕС
"В културно отношение сме приветлива и спокойна страна, но по някаква причина мюсюлманите бяха - и все още са - възприемани като някаква заплаха срещу тази либерална култура", каза в интервю за АФП Михала Бендиксен, председателка на организацията "Добре дошли, бежанци".
Дания одобри 860 молби за убежище през 2024 г., 13 пъти по-малко, отколкото през 2015 г., а Фредериксен подкрепя идеята търсещите убежище да подават кандидатурите си в страни извън ЕС. Преди 10 години правителството спря проект за транспортиране на кандидатите за убежище извън Европа, за да опита да намери общо решение с ЕС за организирането на този трансфер. По думите на Бендиксен по време на датското председателство ще бъде направен нов опит за уреждане на този въпрос.
Как ще пренесе Фредериксен своя почерк в Брюксел? Наред с други неща, като опита да ускори преговорите между страните от ЕС относно така наречените "центрове за връщане" - обекти извън границите на ЕС, където мигрантите, които търсят достъп до ЕС, могат да изчакат обработката на техните молби, или където могат да бъдат настанени след отхвърляне на техните искания за убежище. Един такъв център в Албания е обект на съдебен спор между италианското правителство и местни съдилища, но Фредериксен и Мелони са категорични, че това е правилният път.
По друг въпрос Дания се присъедини към позицията на Италия и на още 7 европейски страни, поискали в края на май нова интерпретация на Европейската конвенция за правата на човека по въпроса за миграцията с мотива, че тя понякога защитава "неправилните хора". "Гордеехме се, че сме сред първите страни, подписали Конвенцията на ООН за бежанците през 1951 г. и от края на 80-те участваме в програмата за презаселване на ВКБООН. Но [...] сега изглежда, че Дания е готова да тества границите на международните конвенции“, заяви за АФП Мари Сандберг, директорка на Центъра за миграционни изследвания към Копенхагенския университет.
Председателството ще даде възможност на Фредериксен да покаже, че политиките, които е прилагала у дома, вече получават широка подкрепа в ЕС. Всъщност, от италианската лидерка Джорджа Мелони до полския премиер Доналд Туск и дори новия германски канцлер Фридрих Мерц - всички вече са в лагера на Фредериксен, когато става дума за по-строг подход към миграцията. Този аргумент - „моят подход печели в Брюксел“ - може да ѝ бъде от полза догодина, когато предстоят нови избори. Въпреки че 47-годишната Фредериксен, която вече е най-дълго управляващият социалдемократически лидер в Европа, не е заявила публично дали ще се кандидатира отново, наблюдатели на датската политика са убедени, че ще го направи, посочва "Политико".
