Латинска Америка заемаше централно място в Европа по време на първата половина на 2002 г., когато испанския министър-председател Хосе Мария Аснар лобираше за по-тесни връзки между ЕС и Латинска Америка.
За разлика от Испания, Дания няма културни или езикови връзки с Латинска Америка и датските инвеститори не присъстват много в региона. Вместо това датският министър-председател Андерс Фог Расмунсен ще концентрира усилията си върху разширяването на ЕС и имиграцията.
Дания подкрепя разширяването на ЕС и ще използва председателския си мандат, като се опита да приключи преговорите с всички 10 държави, стремящи се да влязат в ЕС преди 12-13 декември, когато ще се проведе срещата на върха в Копенхаген.
На 28 юни Дания предупреди страните кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Чешката Република, Унгария, Словения, Малта и Кипър), че очакванията им да се присъединят към ЕС могат да се забавят с няколко години, ако не са готови за споразумение на срещата на върха в Копенхаген. Представители на датското правителство заявиха също, че разширяването на ЕС няма да се забавя заради никоя страна, която не успее да приключи с преговорите до 12 декември.
Тези предупреждения се отнасяха предимно към Полша, най-голямата от десетте кандидатки. Полският министър-председател заяви преди това, че Варшава би предпочела да забави присъединяването си към ЕС, отколкото да приеме неблагоприятни условия. Датският министър на външните работи Пер Стиг Моллер обаче каза, че полският "прозорец" на възможности ще се затвори през декември.
Освен това през следващите шест месеца ирландските гласоподаватели ще гласуват дали да отхвърлят за втори път договора от Ница, който установява минимални федерални правила, с които кандидатите за членство в ЕС трябва да се съгласят. Договорът от Ница трябва да бъде одобрен от всичките 15 сегашни членки на ЕС преди приемането на нови членове.
Натискът за приключване на преговорите за разширяване през втората половина на 2002 г. означава, че имиграцията ще стане още по-спорен въпрос. Европейският съюз трябва скоро да постигне съгласие по една обща миграционна политика, която да включва постановки за това кога източноевропейците от новите страни членки ще могат да пътуват и работят свободно в останалите държави от ЕС.(Източник: STRATFOR)