Н ово проучване предупреждава, че огромни сателитни мрежи могат да се сринат само за няколко дни, ако масивна слънчева буря извади от строя контрола им, превръщайки заседналата ниска околоземна орбита на Земята в истинска зона на бедствие.
Ежедневието ни зависи от множество спътници, които бръмчат около Земята като коли в пиков час, поддържайки телефоните ни свързани, GPS-а ни насочващ се и стрийминга на интернет.
Ниската околоземна орбита става сериозно пренаселена със спътници, всички прелитащи един покрай друг с висока скорост. В момента приблизително два спътника се приближават на разстояние от 1 километър един от друг на всеки 22 секунди. За да предотвратят катастрофата им, операторите на земята постоянно коригират траекториите им. Този деликатен жонгльорски акт работи само ако комуникационните и навигационните системи останат стабилни и надеждни. Това, което не можел да контролира, било това, което се е случило в часовете непосредствено след смъртта му.
Могат ли слънчевите бури наистина да нарушат ежедневието ни?
Нова изследователска работа, ръководена от докторантката от Принстън Сара Тийл, разглежда какво се случва, когато нещата се объркат, особено по време на мощни слънчеви бури. Тези бури могат да увеличат атмосферното съпротивление, което забавя спътниците и ги издърпва в малко по-ниски орбити. Тази малка промяна може да ги отведе по траектории, където е по-вероятно да се пресекат, принуждавайки операторите да извършват много повече маневри за избягване.
Какво би се случило, ако слънчева буря наруши работата на спътниците?
Но по-голямата опасност не е само съпротивлението; тя е пълната загуба на контрол. Силните слънчеви бури могат да повредят или нарушат навигационните и комуникационни мрежи, от които зависят спътниците и наземните екипи. Ако тези системи се повредят, командите не могат да бъдат изпращани правилно. В най-лошия случай операторите биха могли да загубят контрол в реално време върху големи групи спътници напълно.
За да измерят колко бързо биха могли да се развият нещата, изследователите създадоха нов инструмент за оценка на риска, наречен CRASH Clock, съкращение от Collision Realisation and Significant Harm (Осъзнаване на сблъсък и значителни щети). Използвайки го, те моделираха какво се случва, когато сателитите внезапно не могат да получават команди. В тези ситуации на загуба на контрол сблъсъците започват да се случват много бързо. Ако удари буря, сателитите може да имат много малко време за подготовка Проучването посочва, че до юни 2025 г., ако спътниците загубят контрол по време на слънчева буря, може да започне голяма верига от катастрофи само за 3 дни. През 2018 г. щяха да са минали 121 дни, преди нещата да стигнат до тази точка. Този рязък спад показва колко претоварена и опасна е станала ниската околоземна орбита. Дори загубата на контрол за 24 часа е рискована, с около 30% шанс за сериозен сблъсък.
Това може да създаде много отломки в Kосмоса
Синдромът на Кеслер описва най-лошия сценарий, при който един сблъсък създава облак от отломки, които след това удря други спътници, създавайки още повече боклук и т.н. Тази верижна реакция може да запълни ключови орбити с толкова много отломки, че нормалните спътникови операции да станат почти невъзможни. Тя може също така да направи изстрелването на нови спътници в тези региони твърде рисковано.
Ако комуникационните или контролните мрежи се повредят, може да има много малко време за възстановяване, преди нещата да излязат извън контрол. В статията се разглежда и екстремен сценарий: слънчева буря с мащаба на Карингтън, подобна на масивното събитие, регистрирано през 1859 г., която все още е най-силната известна. Изследователите казват, че буря с такава сила днес вероятно би претоварила настоящите системи за контрол. Хората биха могли да загубят контрол над много спътници за повече от три дни, потенциално унищожавайки голяма част от спътниковата инфраструктура, на която разчита съвременният живот.
