Р азнопосочните политически послания около Киевската декларация изместиха обществения дебат от съдържанието на документа към неговите интерпретации. Според проф. дн Иванка Мавродиева при подобни казуси ключово значение имат не само политическите позиции, но и начинът, по който те се комуникират - чрез езика, посланията и реторическите техники. В интервю за Vesti.bg експертът по реторика и комуникации коментира как политиците рамкират една и съща тема по различен начин, кога аргументацията преминава в манипулация и защо липсата на координация в публичната комуникация създава предпоставки за противоречиви обществени интерпретации.
- В дебата около Киевската декларация се наблюдава използване на език, който е експресивен. Емоционалните оценки варират от „защита на европейската сигурност“ до „опасност от въвличане във война“. Как според Вас политиците използват езика, за да рамкират една и съща тема по различен начин?
Проф. Иванка Мавродиева: Езикът се използва от политиците, за да представят свои идеи, да убеждават своите привърженици, да участват в дебати и спорове със свои политически опоненти. И те го правят - с патетика, с цел да са популярни, да хванат гребена на вълната в дадено събитие. Езикът се използва в дипломацията по начин, който да представи по изискан и елегантен начин, на словесно равнище, позиции при следване на ангажиментите към заеманата позиция от съответните лица и институции. Езикът на дипломатите е обтекаем, те проявяват отговорност и гъвкавост. Дипломатите избягват крайни изявления, особено в сложни международни ситуации, при които има много фактори и динамика в позициите на ключови фигури и държави.
- В подобни конфликти често се появяват послания, които представят едната страна като „защитник“, а другата като „заплаха“. Кога се използва аргументация и кога се преминава към манипулативни реторични и комуникативни техники?
Проф. Иванка Мавродиева: Аргументацията е основа за постигане на убеждаване, но се изисква много добро познаване на това какво е аргументация. На първо място, кои аргументи са допустими от етична гледна точка; на второ място, как се структурират аргументите при представяне на държавническа позиция в сложна международна обстановка. Манипулациите могат да бъдат зададени или поръчкови, те могат да са резултат от опитни комуникатори в политически план. Манипулациите може и да са направени понякога доста повърхностно, ситуативно, при търсене на сензация, и тогава тя бързо се разкрива. Посланията са важни и те се изготвят и координират между институциите при осъзнатост за ролята на отговорните личности, заемащи държавни постове, и при консултации с експерти по право, дипломация и комуникации.
- Виждаме ли политиците да използват българския политически език по начин, при който сложни международни въпроси се превръщат в кратки лозунги, подходящи за социалните мрежи?
Проф. Иванка Мавродиева: Има прояви в медийното и публичното пространство, при които политици използват езика, за да създадат експресивни изрази, някои от които са и лозунги. Те ги използват и в социалните мрежи, в своите профили, и в медийни изяви, и пред избиратели. Политическият език обаче съдържа и идеологеми, и термини, и образни изрази, като се съчетават информативната, убеждаващата и експресивната функция на словото с цел убеждаване. Дефицитът на това съчетаване може да се констатира в немалко медийни и публични изяви на български политици.
- Когато политиците използват думи като „ангажимент“, „суверенитет“, „съюзници“, „интерес“ и „сигурност“, как тези понятия се натоварват с различни значения според аудиторията, към която говорят?
Проф. Иванка Мавродиева: Това могат да са понятия и термини. Те могат да бъдат част от политически програми, но и да са адресирани към конкретна аудитория. Тогава т.нар. конотативна функция влиза в роля и те могат да имат значение, различно от основното им значение в речниците.
- В този случай виждаме две различни комуникационни линии - едната поставя акцент върху политическия сигнал от участието в международен документ, а другата върху липсата на формален подпис и правно задължение. Това пример ли е за различни „рамки“, чрез които политиците представят една реалност?
Проф. Иванка Мавродиева: По конкретния случай първо следва да се осъзнае важността на държавно-политическия дискурс, дипломатическата комуникация и медийната комуникация. Второ, да се направят проверки какъв е този документ според дипломацията, международното право и сегашната сложна ситуация, преди да се дават оценки. Въпросният документ къде и кога е оповестен и какво представлява? Какви ангажименти предполага за страните? Трето, направена ли е проверка от други източници и използвани ли са експерти за анализи преди огласяването на оценките? Как са функционирали връзките с обществеността на институционално и международно равнище през различните инструменти и комуникационни канали? Това, в стремежа за бързо разпространение на информацията, не е направено по професионален начин.
Повече за проф. Иванка Мавродиева:
Проф. дн Иванка Мавродиева е преподавател във Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и специалист в областта на реториката, публичната комуникация и презентационните умения. Тя преподава дисциплини, свързани с реторика, комуникативни и презентационни умения.
- Как се стигна до спора около Киевската декларация
Общественият и политическият дебат около Киевската декларация започна, след като на 16 юли на официалния сайт на президента на Украйна беше публикуван текстът на документа, в който България фигурира сред държавите, подкрепили декларацията, приета по време на срещата на върха „Украйна - Югоизточна Европа“ в Киев.
С документа държавите заявиха обща позиция срещу руската агресия. А в точка 7 от него става дума и за „Коалицията на желаещите“, в която премиерът Румен Радев заяви, че страната ни няма място.
Последваха различни политически реакции и спор около начина, по който България участва в документа. Темата се фокусира върху това дали страната е „подписала“ декларацията и дали с нея поема нови международни ангажименти.
Външният министър Велислава Петрова заяви, че подобен тип декларации не се подписват, а се приемат като политически документи. По думите ѝ позицията на България остава непроменена - страната защитава своя национален интерес, без да възпрепятства своите съюзници и партньори да защитават своя. Тя подчерта още, че не е поеман никакъв ангажимент за участие на България в т.нар. „Коалиция на желаещите“.
От своя страна премиерът Румен Радев заяви, че „няма подпис на Киевската декларация и няма да видите такъв“, като подчерта, че по темата няма противоречие в правителството.
Президентът Илияна Йотова също коментира темата, като заяви, че не вижда противоречия в позицията на България по отношение на Украйна. По думите ѝ документи като Киевската декларация са т.нар. консенсусни декларации - за тях не се провежда гласуване, не се води отделна дискусия по време на форумите и не се полагат подписи.
- Темата предизвика остри политически сблъсъци в кулоарите на Народното събрание (НС)
На 16 юли темата за Киевската декларация предизвика остри политически сблъсъци в кулоарите на Народното събрание (НС) и се превърна в една от водещите теми в парламентарния ден.
Опозицията видя опасност за имиджа на България в разминаването между изявленията и действията на кабинета и обвини правителството, че води двойна дипломация.
"Ние се чудим на коя роля на Румен Радев да вярваме. Дали на евроскептика, който каза, че ще налага вето на санкциите, този, който ни извади от Коалицията на желаещите и каза, че България няма своето място в нея, защото тя не подкрепя философията, ролята и политиката на тази коалиция. Или на Румен Радев и неговото правителство - проевропейско, което чрез Киевската декларация призовава за засилване на санкциите, засилване на натиска, признава ролята на Коалицията на желаещите като инструмент, който може да постигне траен и устойчив мир, осъжда руската агресия и подчертава, че само независима, суверенна и сигурна Украйна може да бъде гарант за сигурността на цяла Европа. Дори и вътре да не пише изрично дайте да дадем, в крайна сметка тя ни натоварва с някакво становище, мнение, подплатено със съответната държавна стойност. Тази тежка политическа шизофрения, прерастнала вече в международната такава, застрашава изключително устоите на българския авторитет зад граница", коментира Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС.
"В Париж Румен Радев казва, че България няма място в Коалицията на желаещите. Вчера външният министър подписва декларация, в която казва точно обратното. Квантовото и хаотично поведение на българското правителство вреди изключително много на българския интерес и на доверието на нашите партньори. В момент, в който Европа е заплашена от Русия, в момент, в който в България няма противовъздушна отбрана или тя е много слаба, нямаме радари, България не се включва в общата европейска противоракетна отбрана, не се включва в инициативите, обяснява, че по никакъв начин не трябва да се съдейства на Украйна, да бъдем част от Коалицията на желаещите, но едновременно с това, за пред хората, за пред чужденците, министърът подписва декларация, докато в България Румен Радев обяснява, че ние няма да бъдем част от тази коалиция. И това се прави само с една единствена цел - да се използва, да се експлоатира русофилският вот за президентските избори", коментира Ивайло Мирчев от "Демократична България".
"Свидетели сме на поредния случай на политическа шизофрения. Казва се едно, след което веднага се прави точно обратното. На 14 юли нашият премиер, бих казал, изненада Европа, като каза, че се оттегляме от предварително поетия ангажимент, че ще участваме в Коалицията на желаещите. Вчера външният министър подписа декларация, в която ние не само признаваме ролята на тази коалиция, но и казваме, че ще положим усилия тя да бъде подкрепена и да бъде засилено нейното действие. И понеже премиерът Радев, виждаме, че много харесва кадрите на „Има такъв народ“ и ги назначава в своя кабинет, нека да припомня първия девиз, с който дойде „Има такъв народ“. Първият девиз беше: „Няма такава държава“. Няма такава държава, в която премиерът казва едно, а външният министър прави точно обратното", заяви Николай Денков от "Продължаваме промяната".
Според "Възраждане" кабинетът Радев следва дългогодишната външна политика на страната, която определи като "слугинаж". "Това е типичното двуличие на кабинета на Радев, който говори едно в чужбина, в България - друго, а пък в Киев, Украйна - трето, както виждаме. Радев говори това, което избирателите му искат да чуят. Грижи се то да бъде отразено достатъчно добре в медиите. След което се надява, че реалната политика, която провежда, която е в подкрепа на Украйна, с продължаваща военна, финансова и всякаква друга помощ за Украйна, няма да бъде толкова добре артикулирана в медиите и хората ще останат заблудени. С други думи - елементарно лъготене. Ние по принцип нямаме добър образ в международната общност, без значение дали говорим за нашите партньори или за държавите, които нямат добри отношения с нас. За съжаление, през последните 36 години българската външна политика стана синоним на слугинаж", заяви Костадин Костадинов.
Така спорът се измести от съдържанието на самата декларация към начина, по който тя беше представена публично - дали става въпрос за политически документ без правно обвързващ характер или за акт, който поражда нови ангажименти за България. Именно различните интерпретации на понятия като „подпис“, „приемане“ и „ангажимент“ се превърнаха в основен акцент в обществения дебат.
