Д жери Адлър, който прекара десетилетия зад кулисите на легендарни бродуейски продукции, преди да започне актьорска кариера в 60-те си години, почина на 96-годишна възраст, съобщава CNN.
Тъжната новина бе потвърдена в събота от неговото семейство и Мемориалния параклис на Ривърсайд в Ню Йорк.
Jerry Adler, ‘Sopranos’ star and New York native, dead at 96 https://t.co/yO7F2PxaWZ pic.twitter.com/8IunMxDNIL
— New York Post (@nypost) August 24, 2025
- От Бродуей до телевизионните екрани
Сред най-известните актьорски роли на Адлър е тази на съветника на Тони Сопрано – Хеш Рабкин – в култовия сериал „Семейство Сопрано“, където се появява и в шестте сезона. Зрителите го помнят и като адвоката Хауърд Лайман в „Добрата съпруга“.
Още преди да застане пред камера, той вече имаше зад гърба си 53 продукции на Бродуей, където работи като сценичен мениджър, продуцент и режисьор.
Произхожда от семейство с дълбоки корени в шоубизнеса и еврейския театър. Баща му, Филип Адлър, е генерален мениджър на легендарния Group Theatre, а братовчедка му – Стела Адлър – е сред най-уважаваните преподаватели по актьорско майсторство.
„Аз съм същество на непотизма“, признава самият Адлър пред TheaterMania през 2015 г. „Получих първата си работа още като студент в университета в Сиракюз, когато баща ми, генерален мениджър на Gentlemen Prefer Blondes, ми се обади, защото имаше свободно място за помощник-режисьор. Аз просто избягах от училище.“
Jerry Adler, who spent decades behind-the-scenes of storied Broadway productions before pivoting to acting, with roles in "The Sopranos" and "The Good Wife," has died at 96. https://t.co/2s2CVOoXr6
— ABC News (@ABC) August 24, 2025
- Кариера зад кулисите и преход към актьорството
Дългогодишната му театрална работа включва оригиналната продукция на „Моята прекрасна лейди“ и сътрудничество с легенди като Марлене Дитрих, Джули Андрюс и Ричард Бъртън. Въпреки успехите, през 80-те години, когато Бродуей започва да губи блясъка си, Адлър се мести в Калифорния и започва работа в телевизията, включително по популярната сапунена опера „Санта Барбара“.
„Наистина навлизах в залеза на една посредствена кариера“, казва той пред The New York Times през 1992 г.
Случайността обаче променя всичко. Кастинг директорът Дона Айзъксън, близка приятелка на дъщеря му, го убеждава да се яви на прослушване за трудна роля във филма The Public Eye. Режисьорът Хауърд Франклин, след като изслушва десетки актьори, остава изумен от неговото представяне. Така Адлър застава пред камерата и започва актьорска кариера, продължила повече от три десетилетия.
Една от ранните му роли е в сериала на Дейвид Чейс Northern Exposure, което по-късно му отваря вратата към „Семейство Сопрано“.
„Когато Дейвид работеше по пилотния епизод на „Семейство Сопрано“, ми се обади и ме попита дали бих участвал като Хеш. Това трябваше да е само еднократна поява“, спомня си Адлър пред Forward през 2015 г. „Но когато сериалът тръгна, героят се хареса и аз започнах да се появявам почти всеки месец.“
‘Sopranos’ star Jerry Adler died ‘peacefully in his sleep’ at 96: rep https://t.co/DPcTkXGLeT pic.twitter.com/HJ3SaWASNu
— Page Six (@PageSix) August 24, 2025
- От киното до завръщането на сцената
Сред филмовите му участия е „Убийство в Манхатън“ на Уди Алън, но телевизията остава основната му сцена. Зрителите го виждат в „Спаси ме“, „Луд по теб“, „Прозрачен“, „Западното крило“ и „Широкият град“.
През 2000 г. Адлър се завръща на Бродуей, но вече на сцената – в пиесата на Илейн Мей „По-висок от джудже“. По-късно, през 2015 г., участва и в „Риба в тъмното“ – дебютната пиеса на Лари Дейвид.
„Правя го, защото наистина ми харесва. Мисля, че пенсионирането е път за никъде“, казва той. „Нямаше да знам какво да правя, ако се пенсионирам. Предполагам, че ако никой вече не ми се обади, тогава ще се пенсионирам. А междувременно това е страхотно.“
Миналата година той публикува мемоарите си „Твърде смешно за думи: Задкулисни истории от Бродуей, телевизията и филмите“, в които споделя богатия си професионален опит. В последните години Джери Адлър и съпругата му Джоан Лаксман се завръщат да живеят в родния му Ню Йорк.
- Човек зад кулисите, който остана пред камерите
За човек, който дълго време смята себе си за „твърде глуповато изглеждащ, за да играе“, появата на екрана винаги е била необичайна. Често споделя колко странно му е да бъде разпознат от хората, след като е прекарал толкова години зад сцената. Но, както сам признава в интервю за The New York Times през 1992 г., имало и едно голямо предимство: ролите му остават завинаги запечатани на филм.
