Д оувър е тихо градче с пасища, ферми за коне и гъсти гори, разположено на около 25 километра югозападно от Бостън. За по-голямата част от историята си то рядко е привличало вниманието на външния свят.
Това обаче се променя завинаги през април 1977 г., когато трима местни младежи съобщават за независими срещи с малко, изключително слабо същество с огромна глава и светещи очи. Почти половин век по-късно свидетелите продължават да твърдят едно и също, изследователите все още спорят какво е било то, а създанието е известно по целия свят като „Демонът от Доувър“ (Dover Demon).
Първата среща на „Фарм Стрийт“
Първото наблюдение е регистрирано през нощта на 21 април 1977 г. 17-годишният Бил Бартлет пътува с кола с двама свои приятели около 22:30 ч., когато фаровете на автомобила осветяват нещо необичайно върху паднала каменна стена край пътя.
Бартлет описва видяното като същество на разстояние около 3 метра, което „стои върху стената, а очите му светят“.
- Описанието: Творението нямало нищо общо с познатите домашни или диви животни — нямало опашка, имало яйцевидна глава, дълги и тънки пръсти и тяло, което по структура напомняло повече на човек, отколкото на животно.
- Скицата, която обиколи света: Спътниците на Бил не успели да видят съществото. Когато се върнали да го търсят, от него нямало и следа. У дома си Бартлет (който по-късно става професионален художник) скицира видяното върху тетрадка. Тази рисунка се превръща в официалното лице на феномена.
Още две съобщения за броени часове
Около два часа по-късно и на по-малко от 2 километра разстояние, 15-годишният Джон Бакстър се прибира пеша от къщата на приятелката си. В близост до поток в гъсто залесена местност той забелязва фигура, за която първоначално мисли, че е съседско дете. При приближаването си обаче той вижда „голяма тумбеста глава и дълги, тънки крайници и пръсти“, преди съществото да избяга в гората. Бакстър също прави скица, която съвпада с тази на Бартлет.
Третото наблюдение е около полунощ на следващата вечер. 15-годишната Аби Брабам вижда съществото да седи изправено край пътя. Макар тя да описва очите му като зелени (за разлика от оранжевия цвят, за който съобщава Бартлет), местоположенията и на трите срещи образуват плътна права линия на картата, като всички са регистрирани в близост до водни басейни.
Как случаят става световна сензация?
Човекът, който дава името „Демонът от Доувър“, е известният криптозоолог Лорън Колман. Той започва разследване броени дни след инцидентите и интервюира тримата тийнейджъри.
„Имаме достоверна история, разказана в рамките на 25 часа от хора, които категорично са видели нещо“, заявява Колман. Той е категоричен, че съществото не прилича на нито един друг известен криптид на планетата (като Чупакабра или извънземните от Хопкинсвил).
През десетилетията Доувър приема историята като част от своята идентичност, а общинските служители дори пазят досие за случая до официалните градски архиви.
Теориите: Лос, жребче или тийнейджърска шега?
През годините скептици и изследователи предлагат различни обяснения за случилото се:
- Младо животно (лос или жребче): Най-честото обяснение е, че младежите са видели лосче или младо конче в тъмното. Опонентите на тази теория (включително Колман) посочват, че по това време в района не е имало изгубени животни, а едногодишен лос през април е значително по-голям от автомобил и има рога и козина.
- Ученическа шега: В първите дни полицията обявява случилото се за „ваканционна шега“. Въпреки това, бившият шеф на местната полиция Карл Шеридан признава години по-късно: „Това нещо ме преследва вече десетилетия. Познавах тези деца - те не си измисляха“.
- Оптична илюзия: Скептикът Бенджамин Радфорд твърди, че анатомията на съществото от скиците е физически невъзможна (твърде голяма глава за толкова тънък врат) и вероятно става дума за грешно разпознато познато животно, видяно под необичаен ъгъл в тъмното.
Какво казва самият свидетел днес?
Бил Бартлет говори за случилото се с очевидно неудоволствие и през годините никога не е променял версията си: „Нямам представа какво беше. Определено знам, че видях нещо. Не беше шега и не се опитвах да бъда забавен. Понякога ми се иска наистина да си го бях измислил, защото това внимание ме преследва и ме кара да се чувствам неудобно“.
В крайна сметка историята за Демона от Доувър остава една от най-чистите и неразкрити мистерии в американския фолклор - трима свидетели, кратък времеви прозорец и никакви физически доказателства, оставени след себе си.
