"Бойко Борисов, премиер и лидер на ценстристката и популистка консервативна партия ГЕРБ, е изключително непредвидим играч. В първия си мандат през 2009-2013г. той се опитваше да балансира между Русия и Запада, за да не отблъсне някоя от двете страни. Сега изглежда играе същата игра."
Това пише Дариуш Калан в коментар за американско списание "Форин афеърс", посветено на позицията на България в кризата между Русия и Запада.
В статията си Калан посочва необичайно твърдите за българската политика изявления на държавния глава Росен Плевнелиев, както и позицията на външния министър Даниел Митов и министъра на отбраната Николай Ненчев. Но премиерът веднага тушира действията на министрите си, "защото те може да дестабилизарт правителството му, включващо Алтернатива за България (АБВ), масово възприемана като проруска партия", коментира Дариуш Калан.
От известно време българският президент Росен Плевнелиев говори неща, които мнозина лидери в Централна Европа и на Балканите не смеят и да помислят, пише в началото на статията във "Форин афеърс".
На 7 май в речта си на церемониите в Гданск за края на Втората световна война той нарече Владимир Путин империалист от XIX век, който се опитва да създаде свои сфери на влияние в Европа. Само няколко месеца по-рано Плевнелиев заяви за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" следното: "Всички ние искаме да видим като партньор страната, създала Чайковски, Толстой и Достоевски. Само че фактите показват, че днес си имаме работа с различна Русия - националистическа, агресивна държава, управлявана от президент, който вижда в Европа опонент, а не партньор."
Впоследствие той продължи с критиките и обвини също Москва, че се опитва да разедини Европейския съюз и да дестабилизира Балканите, допълва Дариуш Калан, който е председател на Централноевропейската програма към полския Институт за международни отношения и журналист на свободна практика.
Според автора антируската позиция на Плевнелиев е поразителна промяна в тона в страна, която дълго време беше смятана за троянски кон на Русия в ЕС.
За разлика от Полша и балтийските страни, които смятат Русия за исторически окупатор, България дълги години гледаше на Москва като на добър приятел. В разцвета на съветската мощ България беше най-близкият съюзник на СССР и дори комунистическият вожд Тодор Живков предложи неколкократно тя да стане 16-а република.
След демократичните промени десноцентристкото българско правителство, което управляваше към края на 90-те години, предприе крачка към разхлабване на връзките с Москва. Но повечето правителства, които последваха, отново приближиха страната към Русия. За това има икономически причини - 100-процентната зависимост от руския газ, захранването на АЕЦ Козлодуй с руско ядрено гориво, контрола над единствената петролна рафинерия от руския Лукойл. Не на последно място България е основна ваканционна дестинация за руските туристи, отбелязва авторът.
На фона на всичко това за Плевнелиев би изглеждало като политическо самоубийство да се опълчи така силно на Русия и на агресията й в Крим. Но от самото начало той я нарича "една от най-големите заплахи за мира и стабилността в Европа след Втората световна война".
Въпреки твърдата реторика на Плевнелиев обаче действията на София по отношение на Украйна са меки, дори неутрални, пише Калан.
В разгара на протестите на Майдана в Киев български политици следваха политика на пасивно наблюдение на събитията и само от време на време споменаваха, че са загрижени за българското малцинство, живеещо в югозападната Одеска област.
Причината за това, според Калан, е в слабите исторически, културни и социални връзки между България и Украйна - въпреки че и двете страни са с достъп до Черно море, те винаги са били доста отдалечени.
Друг фактор е слабата позиция на София в ЕС, смята авторът. Осем години след присъединяването си България изостава зад другите нови членове като Унгария, Словакия и Румъния и е на дъното на класациите за възприятието на корупцията на "Трансперънси интернешънъл" и в показателите за свобода на печата. При това положение не е учудващо, че София заема най-разпространената и умерена позиция в ЕС за Украйна, за да не се изолира още повече.
С други думи, заключава авторът, твърдият тон на София към Русия няма нищо общо със загриженост за стабилността в Украйна.
Плевнелиев не е единствен в България, който се разграничава от Москва, продължава Калан. Министърът на отбраната Николай Ненчев заплаши да увеличи бюджета за отбрана в отговор на руската агресия в Украйна и отказа да удължи договора за руските МиГ-29. Външният министър Даниел Митов е изгряваща политическа звезда и войнствен глас срещу Москва до такава степен, че руският външен министър нарече политиката му "ревизионистка".
"Но кабинетът се ръководи от Бойко Борисов, лидер на центристката и популистка консервативна партия ГЕРБ, който е изключително непредвидим играч", пише авторът.
През първия си мандат той се стремеше към балансирана политика между Запада и Русия. Този път също изглежда, че играе подобна игра. От друга страна, той лично призова Запада да действа по-решително срещу руската агресия в Украйна. Същевременно омекотява поведението на Ненчев и Митов, тъй като то засяга стабилността на кабинета му; най-малкият коалиционен партньор на ГЕРБ е малката лява партия АБВ, която е смятана за проруска.
Но със задълбочаването на кризата в Украйна е вероятно Борисов да заеме по-твърда линия. Той има собствени горчиви спомени от връзките с Русия.
През март 2013 г. кабинетът му бе принуден да подаде оставка след масови протести срещу високите цени на електроенергията, корупцията, авторитаризма и икономическата стагнация. Но елитът в ГЕРБ и привържениците на партията обвиниха за несполуките си Русия. Тогавашният финансов министър Дянков каза, че "Газпром" е свалил правителството, като е повишил цената на горивата.
В крайна сметка това, което София разбра, е че зависимостта и от Русия не е жизнен модел и че руската агресия в Украйна е директна заплаха. Това изглежда е позиция, споделяна не само от управляващия консервативен елит, но и от българите. Проучване на Алфа рисърч показа, че 70 процента предпочитат Брюксел пред Москва.
Ако България наистина е Троянски кон в ЕС, не е много добър кон, заключава авторът.
