Г еорги Драгошинов (1842-1926 г.) е роден в гр. Севлиево в семейството на Драгошин Славчев и Мария Гергева (Георгиева). Учи в родното си място. През 1853 г. умира баща му и той, за да се грижи заедно с майка си за семейството си (състоящо се от още 6 деца), започва да учи занаят и продължава да се самообразова.
Известно време живее в Цариград, а през 1866 г. се връща и става учител в училището в Севлиево. От 1867 до 1872 г. е учител в Севлиево, Плевен, Враца, Видин. Организатор и пръв председател на читалище „Росица" в Севлиево. Председател на Севлиевския окръжен съдебен съвет. Кмет е на Севлиево в периода 1882-1883 г.
Предприемчив по дух, прави работилница за столове, прераснала в столарска фабрика. От края на 1884 г. живее в София. Купува недвижими имоти и създава стопанство с млечни крави в околностите на града. През 1913 г. ги продава и се връща в Севлиево.
На 20 февруари 1924 г. Георги Драгошинов прави завещание, което отразява неговата житейска философия и възгледите му за устройство и просперитет на обществото.
Нескритото му желание е да подпомогне, както сам пише, слабите, бедните, но трудолюбиви и пъргави, да насърчи ония, „кои не се оставят да се превърнат в просяци, а се борят с мъчнотиите в живота, за да им надделеят и станат господари на съдбата си".
Разпорежда се след смъртта му от наличния капитал, който е в обращение, да се отделят по 10 хил. лв. всяка година и в продължение на 8 години да се внасят в банка. Когато сумата достигне 80 хил. лв., с нея да се образува благотворителен фонд „Георги Драгошинов". Той да се остави 50 години за олихвяване, за да достигне няколко милиона лева, и едва тогава да започне да функционира.
От приходите на този фонд предлага да се създадат и захранват няколко, както той ги нарича, специални фондове от по 1 млн. лв. Предназначението на тези фондове е да улесняват поминъка на нуждаещите се в Севлиево и околните села, да подпомагат и субсидират дребните ръчни домашни занаяти-столарство, кошничарство, пчеларство, шивачество, тъкачество, бубарство, обущарство, млекарство и др.
Завещателят препоръчва сродните занаяти да се групират в един вид кооперации, което на свой ред ще определи броя на специалните фондове. Идеята му е за всяка група да има и съответен фонд. Така според него дребните стопани, подкрепени от фонда, биха могли да закупят машини и сечива, да развият успешно производство, дори да създадат образцова млекарница, фабрика за точене на коприна, тъкачна и захарна фабрика и т.н.
За него това е пътят, по който фабричното производство би станало достъпно за по-широки обществени слоеве. И тъй като просперитетът на съгражданите му е немислим без нужната подготовка, той възнамерява с отчисления от приходите на основния фонд да бъде създаден още един специален фонд също от 1 млн. лв., но този път за народни училища в града и околията. Той следва да насърчава децата в „ръчната работа", „телесните упражнения" и в „упражненията на сърцето за сдобиване на човеколюбив характер".
Управлението на завещаните средства възлага на съвет (ефория), в състава на който се включват кметът на Севлиево, околийският началник, управителят на Земеделската банка в града, председателят на окръжния съд, околийският училищен инспектор, председателят на училищното настоятелство в Севлиево, ръководителите на най-важните културни, просветни и благотворителни институции в града и околията, и трима представители на роднините.
На Министерство на народното просвещение поверява да следи за точното спазване на завещанието, а за изпълнител определя роднински съвет от поименно посочени родственици и кмета на града.
След смъртта на Г. Драгошинов никой от членовете на роднинския съвет не предприема нищо за изпълнение на волята му. Междувременно много от тях са вече покойници, а други живеят извън Севлиево. Поради това изпълнението и контролът върху завещанието падат на Севлиевската градска община.
Към 28 януари 1941 г. внесените в Севлиевския клон на Българска земеделска и кооперативна банка средства на името на фонда възлизат на 145 781 лв., без да достигнат очакваната стойност и да се създадат специалните фондове.
Историята на фонд "Георги Драгошинов" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
