А строномите, работещи с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), попаднаха на нещо, което официалната наука доскоро смяташе за невъзможно. Те откриха доказателства за чисто нов вид астрофизичен обект от ранната Вселена: гигантска черна дупка, капсулирана в плътно кълбо от водород, което я прави да изглежда като колосална звезда.
По време на търсенето на най-ранните галактики телескопът забеляза поредица от обекти, наречени „малки червени точки“. Те са съществували малко след Големия взрив и светеха толкова ярко, че предизвикаха написването на близо хиляда научни публикации само за четири години.
Голямата гатанка бе, че тези точки съдържат необяснимо огромни черни дупки – чудовища, които според познатите ни физични механизми просто не са имали достатъчно време да пораснат толкова бързо.
The extraordinary object appeared just hundreds of millions of years after the Big Bang, raising new questions about how the earliest black holes formed.https://t.co/LJcrmz0n3A
— Tech Explorist (@TechExplorist) August 14, 2026
Нещо 100 милиарда пъти по-ярко от Слънцето
Екип, воден от д-р Рохан Найду от Масачузетския технологичен институт (MIT), изследва обект, наречен MoM-BH-1*, който се отличава с необичайно ярък и червен цвят.
„Когато виждаме нещо много червено във Вселената, обикновено приемаме, че е заобиколено от прах или пепел – точно както димът от горските пожари прави небето червено“, обяснява проф. Робърт Симко от MIT.
В случая с този обект обаче анализа на спектъра показва необичайно дълбок т.нар. „бач на Балмер“ – феномен, който се причинява от плътен водород, а не от прах.
За да се получи такъв спектър, е необходима толкова гъста водородна обвивка, че тя започва да изглежда като повърхността на гигантска звезда. Истинската изненада обаче е нейната яркост:
„Имаме нещо, което изглежда малко като звезда, но е 100 милиарда пъти по-ярко. Това означава, че то не може да се захранва от термоядрен синтез – източникът на енергия, който стои в сърцето на всички познати ни звезди“, казва Найду.
Анраж от черна дупка и водороден пашкул
Учените стигат до заключението, че си имат работа с черна дупка с маса около 100 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето, затворена в гигантски водороден пашкул с радиус, надминаващ пет пъти разстоянието от Земята до апарата „Вояджър 1“.
Това състояние е известно като „супер-Едингтъново хранене“ – процес, при който черната дупка поглъща материя с невъобразима скорост. Според астрономите, именно тези „звезди - черни дупки“ може да са липсващото звено, което обяснява как супермасивните черни дупки в ранната Вселена са се формирали толкова бързо.
„На астрономите никога не им е липсвало въображение. Откакто открихме квазарите, има десетки теории как тези черни дупки са пораснали толкова бързо. Сега, благодарение на телескопа „Джеймс Уеб“, можем директно да виждаме кои сценарии всъщност се случват в реалността“, шегува се Найду.
Очаква се след около 100 милиона години обектът MoM-BH*-1 да се слее с близката си съседна галактика и постепенно да се превърне в класически гигантски квазар, разкривайки напълно тайните на ранния Космос.
