С лед даването на равноправие на християнството в Римската империя (313 г.), то започнало широко да се разпространява. Заедно с това някои християни почвали да търсят уединен живот, далече от суетата и съблазните на света. Така се появило монашеството - мъже и жени заживявали уединено или в общности, обикновено извън населените места. Много от тях се занимавали с богословски трудове или просто се усъвършенствали в духовния живот и със съветите си станали опора както на други монаси, така и на цялата Църква през следващите векове.
На преподобния Теодосий Велики християнството дължи създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири. Той е роден в Кападокия в 424 г. Възпитан в християнските добродетели и просветен от изучаване на Божието слово, младият Теодосий пожелал да се посвети на духовен живот. Като първа стъпка решил да се поклони на светите места в Йерусалим. На минаване през Антиохия той посетил свети Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и предрекъл, че Теодосий ще бъде "велик пастир на словесни овце", което после напълно се потвърдило от живота на бележития подвижник.
През 450 г. Теодосий отишъл в Йерусалим и се запознал с живота на отшелниците близо до Светия град. След това се уединил във Витлеемската пустиня, където години наред обитавал една пещера и чрез молитвен подвиг достигнал духовно съвършенство. Бог му дал дар на чудотворство и прозорливост. Мнозина започнали да се заселват около него и така се създал неговият знаменит манастир югоизточно от Йерусалим. Преподобният Теодосий пръв въвел общежитийната форма на монашество и затова е наречен "киновиарх" (началник на общежитие). В мъдрото си ръководство духовният отец съчетавал кротост със строга справедливост. След като обучил хиляди монаси, се упокоил на 105-годишна възраст.
