К огато войници на Червената армия влизат в Еврейската болница в Берлин през април 1945 г., те остават изумени от онова, което виждат: стотици евреи работели и живеели само на няколко километра от бункера на Хитлер, съобщава Deutsche Welle.
В края на април 1945 г. битката за Берлин между съветските войски и нацистите е в разгара си. Тогава войници от Червената армия правят неочаквано откритие: в еврейската болница в Берлин откриват стотици хора, които живеят и работят в опустошената от войната сграда. „Не е възможно да сте евреи, защото всички евреи са мъртви“, бил възкликнал един руски войник.
Еврейската болница в Берлин, заедно с еврейското гробище Вайсензее, е единствената еврейска институция, която продължава да функционира и оцелява по време на нацисткия режим. Тя функционира и до днес. Как една институция, създадена да съхранява еврейския живот, е успяла да оцелее в сърцето на нацистката машина за унищожение – и да я надживее?
Основана през 1756 г., Еврейската болница се премества на сегашното си място в северозападния квартал Вединг точно преди началото на Първата световна война през 1914 г. От самото си основаване болницата е отворена за всички пациенти, независимо от тяхната вяра, и е важен символ на еврейската интеграция. Но след като националсоциалистите идват на власт през 1933 г., на болницата ѝ е забранено да лекува „арийски“ пациенти, а нееврейските служители е трябвало да напуснат работа.
Една противоречива фигура: д-р Валтер Лустиг
През декември 1941 г. нацистите създават в Еврейската болница т.нар. „Комисия за разглеждане на жалби във връзка с депортациите“, чиято задача е да определя „годността“ на евреите за депортиране, а Валтер Лустиг е назначен за неин ръководител.
Лустиг е роден през 1891 г. в еврейско семейство в Рачибуж, днешна Полша. През 1927 г. той се преселва в Берлин и първоначално работи в полицията, но през 1933 г. е уволнен заради еврейския си произход. След като през 1938 г. му е отнето лекарското свидетелство, Лустиг става ръководител на здравния отдел на Асоциацията на евреите в Германския райх, създадена от нацистите през 1939 година.
В началото тази организация помагала на евреи да напускат Германия. Но след като през 1941 г. забраняват емиграцията, организацията е принудена да извършва подготвителна работа за принудителното депортиране на евреи в гета, лагери за принудителен труд, и концентрационни лагери за масово изтребление в окупираната от Германия Източна Европа.
Валтер Лустиг е представян и като герой, и като злодей в драматичната военна история на болницата. Свидетели твърдят, че той е спасил много деца, настанявайки ги в болницата. Други пък си спомнят как той не направил нищо, когато офицери от Гестапо обикаляли болницата и подбирали хора за депортация. Има също така доказателства, че директорът на болницата е злоупотребявал сексуално с жени срещу обещанието да осигури закрила на тях и семействата им, като не ги включва в списъците за депортиране.
При масовите депортации на евреи от Берлин между октомври 1941 г. и април 1943 г. в Еврейската болница са били настанявани най-тежко болните сред тях, които са получавали отсрочка от три месеца. Нацистите са депортирали дори бременни жени, освен ако раждането не е било непосредствено предстоящо. Шест седмици след раждането обаче те също са били депортирани – заедно с новородените си деца.
Берлин през 1943 година: "прочистен от евреи"
В края на февруари 1943 г. по време на т.нар. „фабрична акция“ са арестувани над 10 000 евреи в Берлин и околностите и са депортирани в гетото Терезиенщат в окупираната Чехословакия, или в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау в Полша. Сред задържаните имало и лекари от еврейската болница, които са били отведени от домовете им в транзитен лагер в центъра на града.
След войната Хилде Кахан, еврейската секретарка на Лустиг, разказва как функционери от СС дошли в болницата с искане 50% от персонала ѝ да бъде депортиран. „Седмица по-късно засегнатите служители бяха арестувани в домовете им заедно с целите им семейства и повече никога не чухме нищо за тях [...]“, заявява тя пред прокуратурата в Берлин през 1960-те години.
Асоциацията на евреите в Германския райх е разпусната официално през юни 1943 г., след като нацисткият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс обявява Берлин за „прочистен от евреи“ („Judenfrei“). На нейно място нацистите създават друга организация със седалище в Еврейската болница. Валтер Лустиг е назначен за неин ръководител, макар болницата да е под прякото управление на Гестапо.
След това функциите на болницата са разширени: през юни 1943 г. там е преместен централният приют за еврейски сираци; през март 1944 г. в болницата е прехвърлен последният останал в Берлин транзитен лагер за евреи, очакващи депортация. На някои от тях им е било възложено да издирват укриващи се евреи. За целта те са имали право да напускат територията на транзитния лагер, без да носят звездата на Давид.
Лъжата, която спаси много човешки животи
В последните дни на войната една чиста случайност спасява транзитния лагер към болницата от ликвидация. Курт Науман, бивш банков служител от еврейски произход, изпълнявал лични поръчки за командира на лагера и за хора от Гестапо, като им набавял стоки от черния пазар.
На 19 април 1945 г. той чул в офиса на Ерих Мьолер, шефа на отдела по еврейските въпроси на Гестапо, че има издадена заповед да бъдат избити всички евреи в лагера. От най-близката поща Науман се обадил в болницата и успял да убеди офицера от СС, че е издадена заповед за освобождаването на еврейските затворници. Бързата реакция на Науман спасила живота на около 180 евреи от лагера.
Когато на 24 април 1945 г. съветските войски и служителите на Червения кръст влезли в болницата, заварили там 370 пациенти, стотици други хора без дом, сред които 93 деца и 76 задържани. В онзи момент персоналът на болницата се състоял почти изцяло от хора от смесени бракове - между евреи и неевреи.
Каква е съдбата на Валтер Лустиг?
След края на войната Лустиг хранел надежди да се възстанови еврейската общност и да стане неин лидер в окупирания от съюзниците Берлин. Но един еврейски боксьор, оцелял от войната, разпознал Лустиг като човека, депортирал родителите му.
Валтер Лустиг бил видян за последно през юни 1945 г. как се качва в съветска лимузина, придружен от двама униформени офицери. Предполага се, че по-късно той е бил разстрелян като нацистки колаборационист.