Б рижит Жиро е новата носителка на литературната награда „Гонкур“, предаде АФП. Романът на авторката „Да живеем бързо“ е посветен на смъртта на съпруга й.
Жиро е 13-ата жена, печелила „Гонкур“ в 120-годишната история на наградите. Преди нея, през 2016 г. Лейла Слимани спечели приза за романа си „Нежна песен“.
Родената в Алжир Брижит Жиро живее в Лион. Макар да не е дебютант в литературата, тя е малко позната на широката публика. Работила е като преводачка, владее английски, немски и арабски. Съпругът й Клод, чиято смърт е пренесена в романа „Да живеем бързо“, е починал при катастрофа с мотор преди повече от 20 години.
През 2007 г. Жиро печели „Гонкур“ за новела с творбата си „L'amour est trеs surestimе“ („Любовта е надценена“), а през 2019 г. е финалист за наградата „Медичи“ с романа „Jour de courage“ („Ден на смелост“).
„Работех като журналист във в. „Либерасион“, бяха и литературен съветник на фестивали. Работех също и като редактор. Написала съм една дузина книги – романи, есета, новели“, каза Брижит Жиро пред АФП. Стилът й се приема добре от критиката. Жиро привлича вниманието на литературните журита.
🔴 Brigitte Giraud wins the #Goncourt Prize, France’s top literary award, for 'Vivre Vite' (Live Fast).
— FRANCE 24 English (@France24_en) November 3, 2022
Giraud's book recounts the chain of events that led to the death of her husband in a motorbike accident in 1999. @BookWormF24 tells us more ⤵️ pic.twitter.com/tWBrIw1mAV
Романът, с който сега Брижит Жиро печели „Гонкур“, е пътуване в миналото.
През 80-те години Брижит Жиро обикаля Англия. Известно време живее в Германия. И както самата тя пише в „Да живеем бързо“, на 22 юни в Лион идва моментът, който разделя живота й на две. През този ден съпругът й Клод загива, карайки твърде мощен мотор. През 2001 г. Брижит Жиро разказва за седмиците, последвали смъртта на Клод, в книгата си „А prеsent“ („В настоящето“). „Живеех, издавах книги. Изправих се на крака въпреки всичко“, казва писателката. Споделя, че винаги е знаела, че трябва да напише книга в памет на съпруга си и на тяхната любовна история. „Не можах да я напиша след смъртта му, трябваха ми 20 години дистанция.“
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!