К нига на 300 години отново предизвиква широк отзвук, след като хората забелязаха зловещи съвпадения със съвременните чатботове с изкуствен интелект (ИИ). Наред с други постижения в произведението, то се доближава близо и до прогнозирането на спътниците на Марс.
През 1726 г. излиза първото издание на класиката на Джонатан Суифт „Пътешествия до редица далечни страни. В четири части. От Лемюъл Гъливер, първоначално хирург, а след това капитан на няколко кораба“, описваща пътуването на измислен от него англичанин до няколко странни земи, сатиризирайки различни реални политически системи, както и човешката природа като цяло.
От Прометей до Силициевата долина: Историята на търсенето на интелигентния огън
С течение на времето творбата става известна с по-познатото заглавие „Пътешествията на Гъливер“ и се превръща в класика на английската литература, четена по целия свят.
Частта, която всички помнят от тази книга, обикновено е пътуването на Гъливер до Лилипутия, където той се събужда след корабокрушение и открива, че е завързан за земята от малки лилипути, които го бодат с малки копия.
Малките лилипути, след като се справят с „наводнението“, с което Гъливер гаси пожара в двореца, и с извозването на гигантските му отпадъци, разкриват, че са във война с Блефуску - страна на по-малко от километър разстояние - за това от кой край трябва да се счупи яйцето. Това е била сатирата на Суифт относно разкола в християнството между протестантството и католицизма и не е чудно, че е останала в паметта на хората.
Но книгата не се казва „Пътешествието на Гъливер“ (в единствено число) и творбата описва още няколко въображаеми пътувания до далечни земи, където главният герой се среща с всички - от население от разумни коне до звяр, който прилича на хората и е искрено презиран от конете.
В Част III Гъливер посещава Великата академия в Лагадо - институция, в която академични „проектанти“ проучват изглеждащи абсурдни идеи, докато градът отдолу тъне в бедност. Проектите включват опити за превръщане на изпражненията обратно в храна и извличане на слънчева светлина от краставици.
Интересното е (макар и да не трябва да се вълнувате прекалено), че в този раздел Гъливер се среща с астрономи, които са открили два спътника, обикалящи около Марс, 151 години преди да бъдат открити Фобос и Деймос.
Малката фраза, която издава ИИ и която хората вече копират
„Те също така са открили две по-малки звезди, или спътника, които обикалят около Марс; от които най-вътрешният е отдалечен от центъра на главната планета на точно три нейни диаметъра, а най-външният - на пет“, пише Суифт.
„Първият прави пълна обиколка за десет часа, а вторият - за двадесет и един и половина; така че квадратите на техните периодични времена са много близки по пропорция с кубовете на тяхното разстояние от центъра на Марс; което очевидно показва, че те се управляват от същия закон за гравитацията, който влияе и на останалите небесни тела“, пише Суифт.
Кой се опита да съди НАСА за нахлуване в частна собственост на Марс?
Това е забележително близо до реалните орбити на спътниците на Марс, като Фобос има орбитален период от 7,66 часа, а Деймос - 30,35 часа. Но Суифт не е бил някакъв ясновидец, а по-скоро човек, който е познавал законите на Кеплер, си е написал домашното, чел е научни трудове за спътниците на Юпитер и е направил няколко реалистични (за онова време) предположения, базирани на предполагаемия по онова време диаметър на Марс.
След това идва „машината“, която наистина е зловещо проницателна.
Гъливер се среща с инженер, който е създал гигантска машина от дърво и жици, която би могла да позволи „и най-невежият човек, срещу скромно заплащане и с малко физически труд, да пише книги по философия, поезия, политика, право, математика и теология, без най-малката помощ от гений или обучение“.
Професор хвана 32 от 35 студенти в преписване, скривайки само един ред в изпитния въпрос
Машината по същество работи така, че съдържа всяка дума от езика в себе си и бълва думи в различна последователност, които преписвачите след това записват.
„Учениците, по негова команда, хванаха всеки по една желязна дръжка, от които имаше четиридесет, закрепени около краищата на рамката; и след като ги завъртяха рязко, цялото разположение на думите се промени напълно“, се казва в книгата.
„След това той заповяда на тридесет и шест от момчетата да прочетат тихо няколкото реда, както се появиха на рамката; и където откриеха три или четири думи заедно, които биха могли да съставляват част от изречение, те ги диктуваха на останалите четири момчета, които бяха преписвачи. Тази работа се повтаряше три или четири пъти и при всяко завъртане машината беше така устроена, че думите се преместваха на нови места, докато квадратните парчета дърво се обръщаха с главата надолу“, става още ясно от написаното.
Учениците прилежно отбелязваха тези до голяма степен безполезни фрагменти от текст, за които инженерът се надяваше, че един ден ще „дадат на света пълен корпус от всички изкуства и науки“.
Отново, донякъде отразявайки съвременните проблеми с чатботовете, изобретателят на машината е искал огромни инвестиции, за да създаде 500 такива машини, които останали безполезни и неспособни да генерират нови знания. Всичко това, докато хората отдолу оставали в бедност.
Паралелите се виждат доста лесно - с обещанието за предоставяне на знания без обучение на всеки, който би ги използвал, и изисканите огромни инвестиции в машина, която не е доказала стойността си. Машината е отделила производството на текст от разбирането на текста, по подобен начин на начина, по който работят големите езикови модели (LLM).
Макар и малко зловещо (особено като се има предвид, че идва много преди компютрите), той отново не е предсказвал бъдещето, а по-скоро е сатиризирал своето време и собствените си мисли за Кралското дружество. Този раздел сатиризира сляпото отдаване на идеи и проекти и производството на знания без практическо вземане на решения.
В същото време машината очевидно не може да произвежда реално знание, като е оставено на „най-невежия човек“ да реши дали изреченията, които тя бълва, си струва да бъдат развивани. Което звучи като рецепта за бедствие, така че слава Богу, че това не се случва с днешните чатботове.
