К огато Ролф-Арне Йолберг виси от хеликоптер с пистолет, той трябва да може да прецени от разстояние около 10 метра пола и приблизителното тегло на движещото се животно, което е на прицел, както и неговата мускулна маса и дали е в бедствие. Само след това той може да изстреля правилното количество успокоително.
За щастие, казва той, полярните мечки са „доста добри пациенти по отношение на анестезията“.
Йолберг е ветеринар, който работи с Норвежкия полярен институт – организацията, отговорна за наблюдението на полярните мечки в Свалбард, архипелаг, разположен между континенталната част на Норвегия и Северния полюс. Всяка година той и неговите колеги следят мечките с хеликоптер, събират проби от кръв, мазнини и косми и монтират електронни проследяващи нашийници.
This beautiful Polar Bear
— PROTECT ALL WILDLIFE (@Protect_Wldlife) February 11, 2025
was spotted in Svalbard, Norway. As the icy grip of winter loosens, these incredible creatures are often seen gliding through the waters near the ice edge of the Arctic wilderness.
🎦 Credits: Florian Ledoux.#WildlifePhotography #NaturePhotography… pic.twitter.com/N48lpYUZIk
След като мечката е уцелена, екипажът на хеликоптера трябва да се отдалечи, за да избегне допълнително страдание на животното. „Виждаме, когато започнат да ходят нестабилно, люлеейки се от една страна на друга – тогава разбираме, че лекарствата действат и мечката ще легне“, обяснява Йолберг. „Това означава, че стреличката е попаднала на правилното място. Ако просто ударите мазнините, няма да имате ефект – животното ще остане будно.“
Целта на годишната програма за мониторинг не е само да се научи повече за биологията на полярните мечки, но и да се оцени въздействието на заплахите за тяхната популация. През 60-те години на миналия век, когато програмата започва, основната заплаха е бил ловът.
Популацията на мечките рязко намалява, докато през 1973 г. те получават защита, след като Канада, Дания, Норвегия, САЩ и Съветският съюз подписват международно споразумение за тяхното опазване. Ловът е забранен и популацията на полярни мечки нараства – и все още процъфтява. Днес обаче основната заплаха са климатичните промени и въздействието им върху мечките в бъдеще.
„Видяхме значителни промени в морския лед“, казва Йон Аарс, старши учен в Норвежкия полярен институт, който следи популацията на мечките повече от 20 години. „Промените започнаха да стават забележими през 90-те години. Разбира се, все още има добри и лоши години за леда, но сега има много повече лоши години.“
Аарс следи състоянието на мечките чрез „текстови съобщения“. Нашийниците, които носят мечките, му изпращат информация за тяхното състояние, като телесна температура, дали са плували и къде се намират.
Програмата за вземане на проби също предоставя информация за това какво ядат мечките.
„Виждаме, че те започват да ядат повече земна храна, отколкото преди, като северни елени и птици“, казва той. Това е резултат от оттеглящия се морски лед, който е променил местата, където мечките търсят храна.
Около 300 полярни мечки в Баренцово море остават в Свалбард през цялата година и ловуват на лед близо до островите.
„Когато ледът се топи, те са принудени да излязат на сушата“, казва Аарс. „Сега тези мечки са на сушата много повече, отколкото преди 20-30 години.“
Останалата част от популацията на мечките следва морския лед, когато той се оттегля през лятото на североизток към Земята на Франц Йосиф, руски архипелаг в Баренцово море. Учените смятат, че с топенето на леда около Свалбард, много мечки ще останат в Русия, за да изградят родилни леговища, вместо да се връщат обратно в Норвегия, както правеха по-рано.
„Предизвикателството ще възникне, ако условията в Земята на Франц Йосиф се променят, както тези в Свалбард“, предупреждава Аарс. „В други популации на полярни мечки вече виждаме значителен ефект от топлия климат и загубата на морски лед. Все още не сме стигнали до този етап в Свалбард, но е ясно, че мечките зависят от този лед.“
Междувременно Аарс ще продължи да се грижи за бъдещето на полярните мечки. „Привилегия е да работя с тези животни“, казва той. „Има някои женски, които съм маркирал 10 пъти. Знам имената им, къде се движат и кога трябва да родят. Но е много по-вълнуващо да ги наблюдавам в природата, свободни, как минават покрай мен.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
