Сърцата, умовете и Мека (студентите мюсюлмани в западния свят)

Когато стана известна историята на нигериеца, опитал се да взриви на Коледа самолет, пътуващ от Амстедам за Детройт, някои нададоха панически крясъци, други изстенаха ужасени, а една малка дружина от Касандри се развика: "Казах ли ви, че това ще се случи".

Каквито и да са били мотивите на Умар Фарук Абдулмуталаб да стане терорист, сред тях определено не е била материалната нищета - той произхождал от богато семейство.

Много наблюдатели на тероризма бяха впечатлени от една подробност в неговата биография - той е бил председател на ислямското общество в лондонския Юнивърсити колидж, където учел инженерна специалност.

Някои

смятат за важен изборът му на специалност

В своя книга, която предстои да излезе от печат, социологът Щефен Хертог твърди, че сред терористите има голям брой инженери, което се дължи не на това, че те трябва да имат умения по направата на бомби, а вероятно на това, че начинът им на мислене е предразположен към непреклонност и избори между две алтернативи.

Междувременно в родината на младежа хората отбелязаха, че въпреки всичките си проблеми, сред които съществуването на съпернически въоръжени братства, известни като "култове", но нямащи връзка с вярата,

нигерийските университети нямат славата на благоприятна почва за ислямския екстремизъм

Беше очевидно, че самотата и объркването от живота във Великобритания са вкарали този студент в път, довел до опит за терористичен акт.

Много преди нескопосаната му проява да се превърне в медийна сензация се водеха разгорещени спорове за

ролята на ислямските общества

ИСОБ (от Islamic Societies или ISOC на студентски жаргон) в британските колежи и на сходни сдружения в други западни висши учебни заведения.

В свой доклад и проучване на общественото мнение от 2008 г. десноцентристкият изследователски Център за социално единство (ЦСЕ) твърди, че е нужно тези мюсюлмански студентски сдружения във Великобритания да бъдат наблюдавани много по-внимателно.

Изглежда, че те действат като инкубатори за фундаменталистки идеи, които подкрепят самоизолирането на мюсюлманите и мечтаят за ислямско управление и право. А както отбелязва докладът, няколко млади британци, замесени в тероризъм, са били членове на такива организации.

Осъденият през 2007 г. за внасяне на чертежи за ракети във Великобритания Ясин Насари например е ръководил клон на ИСОБ-а в Уестминстърския университет.

Докладът на ЦСЕ предизвика гневната реакция на британската Федерация на студентските ислямски общества ФОСИС (FOSIS) и на 52 членуващи в нея организации, които нарекоха изследването "идеологически пристрастно" и "мотивирано от... злоба".

Настоящият президент на ФОСИС Файсал Ханджра посрещна новината за неуспешното нападение на Абдулмуталаб с настояването, че няма "надеждни доказателства", които да предполагат, че

британските университети са "сцени на радикализма"

Но голяма част от информацията, цитирана в доклада на ЦСЕ, е безспорна. В почти всеки британски университет има ИСОБ, който скоро привлича практикуващите исляма студенти, търсещи сродни души.

Ролята на обществата включва организирането на молитвени събирания и петъчни проповеди, и осигуряването на храна, която е разрешена от исляма.

От създаването на ФОСИС през 1962 г. ръководството й често е имало допирни точки в идеологическо отношение с базираното в Египет Мюсюлманско братство и с пакистанската ислямистка партия "Джамаа е ислами".

Това не означава, че тя подкрепя кампанията на "Ал Кайда" за глобален терор, но предполага, че тя се придържа към определен тип политически ислям.

В страните, от които произхождат, ислямистките политически движения имат

дългогодишен опит в набирането на членове

сред студентите и в създаването на малки групи донякъде по модела на крайно левите формирования.

В Судан например ветераните от Мюсюлманско братство, което завзе властта през 1989 г., пазят жив спомена за студентския активизъм, изградил структура от звена, с която Лев Троцки би се гордял.

В западните страни обикновено няма нужда от подобна секретност, но споменът за работа, която се извършва полутайно, явно е оставил отпечатък върху културата на ислямистките движения, където и да действат.

През 90-те години в британските висши учебни заведения беше доста активно едно друго глобално ислямистко движение - "Хизб ут тахрир", което се стреми към халифат и избягва изборната демокрация. Оттогава то стана по-незабележимо.

На другия край на ислямския спектър са турските студенти,

които след като се окажат далеч от дома (или в родината си, или в чужда страна като Великобритания), често попадат под влиянието на движението "Фетхулах Гюлен", чиито политически възгледи са напълно умерени, но което насърчава мюсюлманите да упражняват стриктно своята вяра.

Движението разполага със значителни финансови средства и помага на много студенти при решаването на житейски проблеми като намирането на жилище; след това те са подтиквани да се молят по-често.

Великобритания се откроява сред западните страни като място, където мюсюлманските студенти (които наброяват около 100 хил., т.е. близо 5% от цялата студентска общност) се забелязват и имат самочувствие. Но по целия свят нарастването на

влиянието на исляма сред студентите поражда напрежение,

любопитство и съмнителни дружби.

Новоназначеният мюсюлмански духовник към Принстънския университет Сохаиб Назир Султан каза, че нито там, нито в другите две американски висши учебни заведения, в които е работил, не е имал случай студент под неговите грижи да е проявявал признаци на истински екстремизъм.

Но от гледна точка на теологията определено съществуват различия и те трябва да бъдат изглаждани. Някои студенти се подчиняват на мистичното суфистко разбиране за исляма, докато други предпочитат претендиращата за универсалност версия на вярата, която набляга на единството между всички мюсюлмани и е доста скептична към културните различия между, да речем, южноазиатците и египтяните.

Султан отбелязва, че мюсюлманските студенти дружат помежду си не просто, за да се молят или да укрепват взаимно вярата си; те също така

се стремят към скромен социален живот,

който не включва употребата на алкохол. В това начинание те често намират съюзници, например ортодоксални евреи.

В канадския университет Макгил през 2005 г. се разгоря полемика, след като властите лишиха мюсюлманските студенти (които сега наброяват около 2000) от място за молитва на основание, че това не е подходящо за светска институция.

За известен период близо шестстотинте души, които идваха за петъчните молитви, извършваха молитвите си на открито, докато студеното време не ги принуди да започнат да се местят от едно временно помещение в друго.

Лидерът на Асоциацията на мюсюлманските студенти Нафай Чудури казва, че в повечето канадски колежи неговите едноверци са в по-добро положение; мюсюлманите в Макгил възлагат надежди на жалбата пред комисията за човешките права в Квебек.

Много мюсюлмански студенти по света имат чувството, че трябва да се отбраняват.

Сдружението на мюсюлманските студенти в Амстердамския университет "Ал Фуркан", сред чиито цели е подобряването на образа на исляма, отговори по следния начин на отправеното искане за информация: "Благодарим ви за интереса към нашето студентско сдружение. Бихме искали обаче да ви уведомим, че нямаме интерес да отговаряме на запитването ви."