Д окато най-бедната страна в Европейския съюз, България, се готви да влезе в еврозоната, икономическата отличничка на блока – Полша – е по-далеч от всякога от присъединяване, пише в анализ Politico.
Очаква се Европейската централна банка днес, 4 юни, да даде зелена светлина България да стане 21-вата страна в еврозоната от началото на 2026 г.
Въпреки вътрешнополитическите разделения, България отдавна демонстрира ангажимент към въвеждането на общата валута – още през 1999 г. обвърза националния си лев с еврото, членува в банковия съюз от 2020 г. и се постара да отговори на всички икономически критерии за членство.
Докато България се стреми да влезе в клуба, един участник, когото всички биха приветствали – Полша – на практика няма интерес да се присъедини. След оспорваната победа на националиста Карол Навроцки на президентските избори в неделя, перспективата Полша да приеме еврото изглежда все по-отдалечена.
Полша отбелязва три десетилетия непрекъснат икономически растеж. Фондовият й пазар просперира, а прогнозираният ръст на БВП за тази година е 3,2% според МВФ – значително над 0,8% за еврозоната. Въпреки това, заявените намерения на Варшава за присъединяване към еврозоната не се реализират.
Макар страните от ЕС да са длъжни да се стремят към присъединяване към единната валута, Полша открито показва нежеланието си. Дори след връщането на проевропейското правителство на Доналд Туск през 2023 г., което сложи край на осем години евроскептично управление, новият кабинет подчерта, че Полша все още не е готова за еврото.
С избирането на Навроцки перспективите са още по-неблагоприятни. Той е против въвеждането на еврото – миналия месец заяви в X (бивш Twitter): „Аз лично съм против премахването на полската валута. Гласът за мен е и глас за полския злота и за нашия суверенитет.“
Управителят на полската централна банка, Адам Глапински, също отдавна се противопоставя на приемането на еврото. Като президент, Навроцки ще има правомощието да избере наследника на Глапински, когато мандатът му изтече през юни 2027 г., с което може да затвърди евроскептицизма в банката за още шест години.
Навроцки разполага и с правото на президентско вето върху законодателството – инструмент, който най-вероятно ще използва, за да възпрепятства проевропейското либерално правителство на премиера Доналд Туск. Кабинетът на Туск не разполага с необходимото квалифицирано мнозинство от три пети в парламента, за да преодолее евентуално вето. Туск вече свика вот на доверие в парламента, тъй като се опасява, че Навроцки ще използва поста си, за да блокира вътрешния дневен ред на правителството.
Към това се добавя и хладното отношение на обществото: макар малко над половината поляци да са за приемане на еврото, 70% заявяват, че страната не е готова за еврозоната. Така че, ако еврозоната се надява Полша скоро да се присъедини към клуба, може да чака още дълго време.
