Защо днес си спомняме за Желязната завеса

Н а 19 август 1989 г. австрийски и унгарски организации на гражданското общество организиратт "Паневропейски пикник" на границата между Западна Европа и комунистическия Изток.

Когато границата е временно отворена по повод пикника, около 600 източногерманци използват възможността да избягат в Австрия. Десетки хиляди техни сънародници, събрали се в Унгария, последват примера им няколко седмици по-късно, когато Унгария отваря западната си граница. Всичко това в крайна сметка води до рухването на Желязната завеса, отбелязва ДПА.

"Пикникът се превърна в най-голямото бягство от ГДР след изграждането на Стената през 1961 г. Пикникът се превърна в световно събитие", каза Ангела Меркел днес в унгарския град Шопрон на границата с Австрия.

19 Aug 1989: The Pan-European Picnic, a peace demonstration held on the Austrian-Hungarian border, occurs, helping to lead to fall of the Iron Curtain and to communism in Eastern Europe. It was organized by the #Paneuropean Union and the opposition #Hungarian #Democratic Forum. pic.twitter.com/wr2Uo2tRFy
— Today In History (@URDailyHistory) August 19, 2019

Франс прес обобщи пет неща, които трябва да знаем за Желязната завеса

Изразът "Желязна завеса" символизира разделението, първо идеологическо, после и физическо, установено в Европа веднага след Втората световна война - между зоната на съветско влияние в източната част и страните от Запада. Бариерата пада през 1989 г. заедно с Берлинската стена.

Откъде идва тази метафора?
Тя става популярна след изказване на британеца Уинстън Чърчил: "От Шчечин на Балтийско море до Триест в Адриатика желязна завеса се спусна над континента", заявява той на 5 март 1946 г. в реч, произнесена в САЩ.
Изразът се приписва на руския писател Василий Розанов, който го използва през 1918 г. във връзка с болшевишката революция в книгата си "Апокалипсисът на нашето време": "С дрънчене, скърцане, скрибуцане една желязна завеса се спуска над Руската история".

Идеологическа, а сетне и физическа граница
Тази граница между комунистическа Европа и Запада, замислена от съветските ръководители като преграда пред западната идеология, постепенно се материализира - целта е да възпрепятства бягствата на Запад.
Издигната след 1949 г. от Унгария, последвана от останалите страни от комунистическия блок, тя се простира на хиляди километри, съставена от бодлива тел, ровове, бетонни конструкции, електрически аларми, устройства за автоматична стрелба и минни полета.

Берлинската стена
Комунистическите управници на Източна Германия установяват през 1952 г. десетметрова забранена зона по дължината на границата с Федерална република Германия (ФРГ) - със заграждения от бодлива тел и наблюдателни постове. В системата обаче има слабо звено и това е Берлин, разделен на две части - едната под съветски контрол, другата западна, между които хората се движат без особени проблеми. От 1952 до 1961 г. близо три милиона успяват да намерят убежище във ФРГ, минавайки през Западен Берлин, и човешките ресурси на Германската демократична република (ГДР) започват да се изчерпват.

Със съгласието на Москва източногерманският режим изгражда през 1961 г. Берлинската стена, представена като "редут срещу фашизма". Стената - с ивица "ничия земя" покрай нея откъм изток, е дълга 155 км (43-километрова отсечка разцепва Берлин надве от север на юг, а 112 км отделят анклава Западен Берлин от територията на ФРГ). Построена е главно от армиран бетон, на места - от метални решетки.

Прехвърлянето на Запад - опасно за живота
Престоят на източноевропейските граждани в Западна Европа беше разрешаван само при строги условия. Желаещите да емигрират поемаха всички рискове. Близо 600-700 души загиват при опит за бягство от режима в Източна Германия, посочват историците. Само Берлинската стена става причина за най-малко 136 смъртни случая. Около 5 хил. души обаче я преодоляват, понякога твърде изобретателно. Едно семейство например успява да се спусне от покрива на сграда по въже, което придържат отдолу негови близки оттатък стената. Други бягат, като преплуват р. Шпрее, пресичаща Берлин, измъкват се през тунели или скрити в превозни средства.

1989 г.: разрушаването на стената
През май 1989 г. Унгария решава да отвори границата си с Австрия, което става първи пробив в Желязната завеса. На 19 август над 600 източногерманци, дошли на почивка в Унгария, се възползват от отварянето на един КПП на австрийската граница във връзка с провеждан общоевропейски пикник, за да избягат на Запад - първото подобно масово бягство от 1961 г.

The Pan-European Picnic was held #OnThisDay in 1989 at the Hungarian-Austrian border.
The temporary opening of the border contributed to the fall of the Iron Curtain and was the prelude to a post-1989 borderless and unified Europe.

More → https://t.co/Rv6StaasfI #EUarchives pic.twitter.com/fkXvsU5orp
— European Commission 🇪🇺 (@EU_Commission) August 19, 2019

Комунистическите режими в Източна Европа падат един след друг, без да се намеси Съветският съюз, управляван тогава от Михаил Горбачов. Безпрецедентни демонстрации разтърсват ГДР. На 9 ноември високопоставен ръководител на ГДР е хванат натясно с въпрос кога ще влязат в сила нови правила, предвиждащи свободно движение за източно германските граждани. "Доколкото зная, веднага", измърморва той пред журналистите. Отговор, който отприщва вълна от хиляди жители на Източен Берлин към контролните пунктове - охраната, объркана, най-накрая вдига бариерите. Обзети от еуфория, берлинчани празнуват цяла нощ, възседнали стената, после грабват кирки и започват да я рушат. През следващите две години се разпада и Съветският съюз.