Водеща тема за чуждите вестници е речта на британския премиер Дейвид Камерън, в която той обеща до края на 2017 г. да организира референдум за оставането на Великобритания в един реформиран Европейски съюз.
Според "Файненшъл таймс" Камерън е изложил бъдещето на ЕС на опасност в една дръзка хазартна игра, която може да обедини неговата партия, но и да има дълбоки последици за страната му.
Вестникът се спира на реакциите на европейските лидери на речта на Камерън. Изданието припомня, че мнозина от тях, като Мартин Шулц, председателят на ЕП, са отхвърлили ултиматума на Камерън.
Премиерът започна отчаяна хазартна игра с британските интереси, пише и друг британски вестник - "Индипендънт".
Грешката на Камерън беше всъщност, че обеща да произнесе реч за Европа, с което породи големи очаквания. Но обещанията му ще рухнат под тежестта на вътрешните противоречия. Той се опита да обедини партията си, като я изложи на нова заплаха - от разделение по европейския въпрос, смята вестникът.
В друга статия в "Индипендънт" британският евродепутат и евроскептик Найджъл Фарадж припомня, че преди 15 месеца Камерън е бил точно на противоположната позиция за британските връзки с ЕС, така че едва ли някой ще повярва на неговите предложения сега.
Идеята за референдум за британското членство в ЕС дойде тъкмо от политика, който предупреждаваше едно време своята партия да не влиза в спорове по европейския въпрос, подчертава и "Гардиън".Според изданието, ако европейската политика може да бъде сравнена с партия бридж, то Камерън вчера е изиграл най-силния си коз - заплахата, че Великобритания ще напусне съюза.
Германия и останалите северни европейски пазарни икономики със сигурност сега не биха поискали да останат сами, без Лондон, срещу южните европейски икономики.
Дори Франция би се поколебала дали да не направи отстъпки пред британските искания, защото Великобритания е единствената друга европейска страна освен нея със сериозни традиции в демонстрирането на твърда сила, както се случи последно в Либия, пише "Гардиън".
На британците най-после беше гласувано достатъчно доверие, за да им се даде възможност да правят избор за бъдещето на страната им, смята "Дейли телеграф".
Вестникът припомня, че подобна възможност те не са имали от 1975 г. Като цяло речта на премиера показа, че има способността да изненадва, когато натискът над него е най-голям.
Консервативните депутати, които настояваха за подобно изявление, бяха очаровани, че Камерън изключи възможността за по-свободен съюз на Лондон с ЕС като норвежкия или швейцарския модел. Предложението на Камерън за референдум обаче може да раздели консерваторите, предупреждава вестникът.
Всички консервативни лидери от Маргарет Тачър насам бяха изправени пред един централен проблем - как да предотвратят разцеплението на партията по европейския въпрос, припомня статията.
Като обеща на торите, че ще свика референдум, Камерън значително увеличи вероятността Великобритания в крайна сметка да напусне ЕС, като официалното разделение в Консервативната партия по европейския въпрос сега изглежда напълно сигурно, пише "Дейли телеграф".
Великобритания поиска по-свободни отношения с ЕС в момент, когато Европа е обхваната от напрежение, посочва в. "Ню Йорк таймс".
Франция води самотна военна операция в Мали, германците са по-загрижени за бъдещите си парламентарни избори, отколкото за европейските въпроси, безработицата в някои европейски страни достигна исторически висини, а някои икономики в Европа продължават да са в рецесия.
Британският премиер само задълбочи европейското неразположение, посочва американското издание.
Кръстоносният поход на Камерън за преразглеждане на британските отношения с ЕС породи страхове както във Вашингтон, така и в редица други страни по света, че Лондон може да скъса връзките със съседите си, пише "Вашингтон пост".
Камерън направи още една крачка за сближаване с евроскептиците, посочва "Монд". Новината за референдума се вписва в една британска традиция на евроскептицизъм, който се разви още след приемането на страната в ЕС през 1973 г.
Според френския вестник британският премиер се е показал като "въжеиграчът на Европа" - едновременно е удовлетворил еврофобите във Великобритания и се е постарал да протегне ръка на европейските си партньори, уверявайки ги, че не се стреми към изолация на страната си, а иска само по-добро споразумение за Европа и за Великобритания.
"Фигаро" изтъква доста рязката френска реакция на речта на британския премиер.
Президентът Франсоа Оланд направо заяви, че Европа не подлежи на пазарлъци и трябва да бъде приета такава, каквато е. В същия дух, но по-образно беше изказването на външния министър Лоран Фабиюс, според когото Европа е като футболен клуб - щом влезеш в него, не може изведнъж да настояваш да започне да играе ръгби.
Вестникът припомня и каква е процедурата за излизане от ЕС, предвидена за първи път в Лисабонския договор през 2009 г. Лондон трябва да уведоми Европейския съвет и после да договори с партньорите си условията за напускане.
Следва изготвяне на споразумение за оттеглянето на Лондон, което трябва да бъде прието от страните членки с квалифицирано мнозинство, а после да бъде одобрено от ЕП. После раздялата трябва да влезе в сила до две години. Така че на теория с Великобритания това може да се случи през 2020 г.
