Д окато американска делегация в Москва работеше по сключването на споразумение за прекратяване на огъня с руския президент Владимир Путин, руският лидер отговори, като поиска обширни отстъпки в замяна на договор за мир в Украйна, съобщи The Kyiv Independent.
Досега Доналд Тръмп отправяше сурови искания към Украйна, докато същевременно избягваше да оказва подобен натиск върху Русия. Сега вниманието отново се насочва към него: ще продължи ли тенденцията си на умиротворяване, или ще се удвои в усилията си да принуди Русия да приеме сделка?
Путин поставя условия за прекратяване на огъня
Говорейки на пресконференция на 13 март, Путин поиска гаранции, че Киев няма да мобилизира или обучава войски, нито да получава военна помощ по време на предложеното 30-дневно прекратяване на огъня. Някои експерти считат това за опит за удължаване на преговорите, а не за искрен опит за мир. Коментарите на Путин дойдоха два дни след като Киев се съгласи на прекратяване на огъня, предложено от Вашингтон по време на преговори в Саудитска Арабия, при условие че Русия също приеме условията.
Путин добави, че са необходими допълнителни разговори за подготовка на споразумението за прекратяване на огъня, включително преговори директно с Тръмп. Делегацията в Москва беше оглавена от Стив Виткоф, специален пратеник на Тръмп за Близкия изток, и замина за Москва в ранните часове на 14 март.
Тръмп отговори, че изявлението на Путин е "много обещаващо", но "не е пълно", като добави, че е готов да се срещне с руския президент.
Тръмп и натискът върху Русия
Преди исканията на руския лидер, Тръмп беше много ясен: „Приемете това или ще стана твърд,“ заяви Джон Хербст, посланик на САЩ в Украйна при Джордж У. Буш, в интервю за Kyiv Independent.
„Тръмп ще изглежда като глупак от световна класа, ако позволи на Путин да се измъкне, като откаже да приеме това предложение. Сега това не означава, че Тръмп трябва да направи нещо, но ще има сериозен натиск върху него да предприеме действия срещу Русия,“ добави той.
Един потенциален отговор на отказа на Русия да приеме прекратяването на огъня може да бъде увеличаване на санкциите, за което настоява сенатор Линдзи Греъм. „Ако Русия откаже (прекратяване на огъня), трябва да ги санкционираме, по дяволите!“, написа Греъм в X на 11 март, след като Вашингтон и Киев подписаха сделката си.
Отказ от натиск върху Русия
Нищо в действията на Тръмп след встъпването му в длъжност през януари не показва желание да оказва натиск върху Русия, казва Джени Матърс, преподавател по международна политика в британския университет Абъристуит. Тръмп ескалира натиска върху Украйна, като спря военната помощ и споделянето на разузнавателна информация, докато не бъде подписано споразумение за прекратяване на огъня. Той изисква Украйна да подпише правата върху природните ресурси на САЩ, ругае президента Володимир Зеленски на среща в Овалния кабинет, спира програма за бежанци и прекратява финансирането от USAID за възстановяване на критична инфраструктура, ударена от руски ракети.
Въпреки това, Русия до голяма степен избегна ескалационния натиск от страна на Тръмп, дори след заплахите за удвояване на санкциите.
Неразрешената позиция на Тръмп
"Една от малкото константи във външната политика на Тръмп 2.0 е афинитетът към Русия", казва Матърс. Дали Тръмп ще желае да промени тази позиция или не, все още остава неясно. Друг въпрос е дали той ще възприеме новите искания на Русия за прекратяване на огъня като отказ.
„Тръмп изглежда е в нагласата да разглежда всяко искане от Русия като разумно, а не като лудо. Нито един от списъците с отстъпки, поискани от Украйна, не изглежда възмутителен“, добави Матърс.
Въпреки това, възможността Тръмп да подкрепи Украйна, ако Путин отхвърли сделката, не е съвсем изключена. „Тръмп е известен със своето суетно поведение и тънка кожа – лесно се обижда. Ако реши, че Путин го поставя в неудобно положение и не му показва уважение, той може да реагира остро. Но дори и това да се случи, Тръмп може отново да преразгледа решението си,“ отбеляза Матърс.
Путин и необходимостта от война
Споразумението за прекратяване на огъня между САЩ и Украйна, подписано на 11 март, съдържа ограничени детайли, включително възобновяване на американските оръжия и разузнаване, опция за удължаване след 30 дни и неясно допускане на американски корпорации в украинския добив. То не включва предварителните условия за прекратяване на огъня, които Путин постави през юни миналата година, и които бяха смятани за неприемливи – ефективна капитулация за Украйна. Сред тях беше искането за пълно изтегляне на украинските войски от четирите източни области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, които Русия не контролира напълно.
Според Рихор Нижникау, руски експерт от Финландския институт по международни отношения, участието в мирни преговори може да бъде тактика за забавяне, докато Путин продължава да преследва целта си за "политическа капитулация" на Украйна. „Путин ще се опита да удължи преговорите, което ще му предостави възможности да влоши отношенията между Вашингтон и Киев, както и между Вашингтон и неговите европейски съюзници,“ добави Нижникау.
Сергей Пархоменко, роден в Русия редактор и политически анализатор, също е на мнение, че Путин може да избере да участва в „дълги и досадни преговори“, но няма да е готов да направи отстъпки или да подпише мирно споразумение. „Той се нуждае от тази война заради самата нея, повече отколкото от победата в нея, повече отколкото от Украйна, и повече отколкото от каквото и да било друго. За него войната е начин на живот, метод за управление на страната, начин да се поддържа на власт,“ заяви Пархоменко в интервю за Kyiv Independent.
Във вечерното си обръщение след коментарите на Путин, Зеленски повтори същото мнение.
„Путин се страхува да каже директно на президента Тръмп, че иска да продължи тази война, че иска да убива украинци. Ето защо те в Москва изискват такива предварителни условия за прекратяване на огъня, което го прави невъзможно или го отлага възможно най-дълго,“ заяви Зеленски.
