Военен преврат в Хондурас

Н�о �олко десетки войници преди разсъмване тази сутрин разоръжиха охраната на президента на Хондурас Мануел Селая и го арестуваха, след което окупираха резиденцията му.

Според полицейски източник охраната не оказала съпротива и нямало насилие. Държавният глава бе задържан от военните малко преди часа, в който трябваше да започне гласуването на референдума, за който президентът упорито настояваше, но Върховният съд го обяви за незаконен.

Целта на референдума за конституционни промени

според противниците на левия президент би да му позволи да кандидатства за нов президентски мандат на изборите на 29 ноември, което е забранено от сегашната конституция.

Селая срещна твърда съпротива от армията, чийто командващ ген. Ромео Васкес Веласкес отказа искането на Селая да осигури логистична подкрепа за референдума. Селая го уволни, а Върховният съд го възстанови на поста, като заяви, че уволнението е противоконституционно.

Днес Селая бе отведен от военните в къщата му край столицата и оттам във военновъздушна база. Местни медии нарекоха случилото се държавен преврат и съобщиха, че Селая е изпратен в изгнание. Няколко часа по-късно не бе съобщено, че е пристигнал в Коста Рика.

Танкове патрулират по улиците на Тегусигалпа и армията изглежда контролира положението, макар че не е ясно засега кой ще управлява.

Според конституцията следващият по ред във властта след президента е главата на Конгреса, следван от председателя на Върховния съд.

Хондурас има история на военни преврати. Военните свалиха избраните президенти през 1963 и 1972 г. Гражданското управление бе възстановено чак през 1982 г. под американски натиск.

Привърженици на Селая се събраха пред президентския дворец, окупиран от войниците, за да протестират. Първоначално бе съобщено, че войници са ги разпръснали със сълзотворен газ, но по-късно Ройтерс уточни, че полицаи са стреляли, но не пред президентския дворец, а в центъра на столицата.

Конфликтът около референдума предизвика международен отзвук и леви латиноамерикански лидери като венецуелският президент Уго Чавес, никарагуанския Даниел Ортега и кубинския Раул Кастро го подкрепиха.

Чавес използва подобна тактика на референдуми, за да промени конституцията и да продължи властта си.

Испанският в. "Ел Паис" днес публикува интервю със Селая,

в което той заяви, че планиран опит да бъде свален от власт бил осуетен, след като САЩ отказали да подкрепят метежа.

"Всичко беше на място, готово за преврата, и ако американското посолство беше казало "Да", щеше да се случи. Но не стана, все още съм на власт благодарение на САЩ.

Завчера през нощта, около 1 или 2,00 ч. след полунощ, Конгресът беше приел указ, който да ме лиши от власт и да мобилизира въоръжените сили, но някои телефонни разговори бяха проведени (не мога да кажа от кого и откъде), и тези телефонни обаждания спряха преврата", разказва той в интервюто.

Селая заяви пред вестника, че няма намерение да се кандидатира отново за президент.

Американският президент Барак Обама изрази дълбоката си загриженост по повод събитията в Хондурас. "Също както направи и Организацията на американските държави в петък, призовавам всички политически и социални сили в Хондурас да уважават демократичните норми, правовия ред и принципите на междуамериканската демократична харта", заяви Обама в комюнике, разпространено от Белия дом.

Всички съществуващи напрежения и спорове трябва да бъдат решавани мирно чрез диалог и без каквато и да било външна намеса, продължи президентът.

"Аз съм жертва на отвличане и заговор от хондураските военни, бях предаден от елита на армията".

Това каза хондураският президент Мануел Селая по латиноамериканската телевизия Телесур, базирана в Каракас, след пристигането си в Коста Рика.

"Това беше отвличане - войниците ме вдигнаха от леглото, насочиха оръжието си срещу гърдите и главата ми и казаха, че изпълняват заповед", разказа президентът.

Селая подчерта, че не е молил за убежище в Коста Рика, че се намира там като президент и като такъв ще вземе участие в срещата на върха на централноамериканските страни в Никарагуа.Той заяви, че няма да признае никакъв опит да бъде поставен друг на негово място на президентския пост и призова за мирна съпротива.