В Република Южна Африка, както и на други места по света, спортистите заемат тържествена поза преди всяко състезание, за да изпеят националния химн. В страна с 11 официални езика обаче малцина успяват да го изпълнят докрай.
Затова, с приближаването на Световното първенство по футбол 2010 г., многобройни инициативи насърчават южноафриканците да научат целия "Нкоси Сикелел'и Африка" (Господ да благослови Африка), в който се редуват куплети на английски, африкаанс, кхоса, сото и зулу (Вж. текста и аудио).
"Някои хора не пеят националния химн, защото не разбират думите. Затова отпечатахме брошури, които обясняват значението им на всички езици", каза Темба Мабасо от министерството на културата.
Правителството откри също така, в партньорство с местни асоциации, курсове за обучение в цялата страна и насърчава южноафриканците да репетират химна у дома с помощта на компактдискове и дори мелодиите на мобилните си телефони.
Лерато Матшикиза, която пее в църковен хор, имала навика да промърморва пасажите от химна на африкаанс и сото до декември 2009 г., когато се наложило да го изпее пред чуждестранни свещеници.
"Беше конфузно. В началото всички пееха силно, но после тонът се снижи при куплетите на африкаанс, макар че се представихме по-добре с частта на английски", спомня си младата 25-годишна жена, която оттогава започнала да учи символа на националното единство.
Химнът на демократична Южна Африка е създаден през 1997 г. от сливането на "Ди стем" (Гласът), който бил в сила при господството на белите, и "Нкоси Сикелел'и Африка", религиозен химн, превърнал се в символ на неподчинение по време на апартейда.
Политическият избор, направен в духа на помирението, обаче има и протичници. Афро-поп певицата Тхандисва Мазави например отказа да пее частта на африкаанс по време на официална церемония през 2009 г.
"Как може да се смесва тази молитва за Африка с национален химн, който е служел за системно поругаване на страната и народа й", възмути се тя.
За много от южноафриканците обаче случаят е по-прозаичен: те просто не успяват да произнесат думите на езиците, които не владеят.
Футболистите, повечето чернокожи, често мълчат по време на куплетите на африкаанс, а играчите на крикет и ръгби, повечето бели, се въздържат при куплетите на африканските езици.
Правителството се надява през юни химнът да се превърне във фактор за обединение, както през 1995 г. по време на Световната купа по ръгби. Тогава южноафриканският отбор (с прозвището Спрингбокс по името на африканските газели) се научи да пее целия химн на един дъх, след като стана шампион.
"Наистина сме късметлии да сме домакини на втора световна купа, това ни дава нов случай да укрепим нашия национализъм и идентичност", смята Масабо.
Научете всичко за Световното първенство в РЮА на Sportni.bg/Worldcup2010
