В Иран се провеждат президентски избори, на които действащият президент Махмуд Ахмадинеджад се изправя в битка за втори мандат срещу трима кандидати.
Президентската кампания тази година е най-интересната и оспорвана надпревара в историята на ислямската република.
Изборите са особено важни, а резултатите от тях могат да се интерпретират като
първи признак за бъдещето развитие на иранската политика
и по-конкретно за курса, който Иран ще поеме в отношенията със Запада.
Върховният водач аятолах Али Хаменей упражнява абсолютна власт в Иран и пряко контролира ключови министерства като тези на външните работи и отбраната, както и разузнаването.
Президентският вот обаче ще повлияе върху имиджа на ислямската република, коментира Ройтерс.
Четиримата кандидати, одобрени от Съвета на пазителите,
са хардлайнерът Махмуд Ахмадинеджад, умереният бивш премиер Мир Хосейн Мусави, бившият председател на парламента - духовникът реформатор Махди Каруби и бившият командир на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция Мохзен Резаи.
Съветът на пазителите е законодателен орган, съставен от шестима висши богослови и шестима юристи-богослови, който пресява кандидатите. На тези избори Съветът на пазителите дисквалифицира 471 кандидати, сред които имаше 42 жени.
За да бъдат допуснати до участие, кандидатите трябва да бъдат от ирански произход, да имат иранско гражданство и да са мюсюлмани, на възраст от 25 г. до 75 г.
Те трябва да бъдат изтъкнати политически или религиозни фигури с безупречна репутация на верни последователи на Ислямската революция.
Съветът на пазителите не допуска жени до надпреварата,
въпреки че някои висши духовници и адвокати правозащитници твърдят, че в конституцията не съществуват ограничения по отношение на пола.
Личности, свързани със сваления режим на шаха, нямат право да участват в президентската надпревара, а кандидати, които са смятани за твърде либерални и критични към исляма, често попадат сред дисквалифицираните.
Всички иранци над 18-годишна възраст имат право да гласуват, т.е. 46 млн. от общо 70 млн. души. Близо една трета от гласоподавателите са на възраст под 30 г.
Президентът се избира за срок от 4 години и има право на два последователни мандата, след което трябва да се оттегли за поне един четиригодишен период.
В случай че никой от кандидатите не спечели 50 процента от вота плюс един глас, ще се състои балотаж между първите двама претенденти. Вторият тур трябва да се проведе в първия петък след обявяването на резултатите от изборите, в този случай на 19 юни.
На изборите през 2005 г. имаше балотаж за пръв път от 1979 г.
Изборите вероятно ще се превърнат в
референдум за отстраняването на Ахмадинеджад,
коментира ДПА. Според социологическите проучвания тримата му опоненти по-скоро ще спечелят от протестния вот срещу президента, отколкото от гласовете в тяхна полза.
Министерството на вътрешните работи прогнозира рекордна избирателна активност в 30-годишната история на ислямската република.
Очаква се иранците, които са против ислямската система на управление и които досега са избягвали изборите, този път да отидат до урните, посочва ДПА.
Основният конкурент на Ахмадинеджад в президентската надпревара е
67-годишният Мир Хосейн Мусави
Той се ползва с подкрепата на умерената и реформаторска опозиционна коалиция, водена от бившия президент Мохамад Хатами и влиятелния духовник Акбар Хашеми Рафсанджани.
Действащият президент е подкрепян от управляващия елит, националните медии и полицията.
Ахмадинеджад претендира, че е възстановил достойнството и гордостта на Иран и вероятно това ще остане основна тенденция в политиката му, ако спечели нов президентски мандат.
Мусави обвинява Ахмадинеджад, че е неспособен управник, който налага радикална политика. По думите на Мусави президентът не само е довел страната до международна изолация, а е причинил рецесия и висока инфлация.
Това, която отличаваше кампанията, беше откритата и остра реторика на двамата основни претенденти. Ахмадинеджад и Мусави дори си размениха обвинения в лъжа.
В началото на кампанията изглеждаше, че Ахмадинеджад е сигурен победител, тъй като опозицията беше разделена от вътрешни спорове около името на опозиционния кандидат.
Номинацията на Мусави предизвика ентусиазъм сред народа
и особено сред младите иранци. Мусави избра зеления цвят като символ на промяна и се надява, че "зелената вълна" ще му донесе победа.
Подобно на президентската кампания от 2005 г., и сега всички кандидати заявиха, че са отворени към идеята за възстановяване на отношенията със САЩ.
Това показва колко популярна е тази възможност сред иранците, които са изморени от противоречията, продължаващи вече трето десетилетие.
Почти всички кандидати обаче поставят условието за "фундаментални" промени в американската политика към Иран.
Това може да се отнася за заличаване на ислямската република от американския списък на държавите спонсори на тероризма или за размразяване на иранските активи на стойност милиарди долари, блокирани от САЩ след революцията през 1979 г.
Също така всички кандидати обещаха
свобода на словото и по-голямо участие на жените в управлението
Каруби и Мусави се противопоставиха на усилията на Ахмадинеджад да налага облеклото и поведението, които според хардлайнерите са подходящи и съвместими с ислямската доктрина.
Изборният ден ще започне в 8 ч. и ще продължи десет часа, до 18 ч. местно време. В Иран ще бъдат отворени 45 713 избирателни секции, а в чужбина ще има 304 секции, 32 от които са в САЩ.
