Захра Рахнавард отхвърли сравненията с първата дама на САЩ и обеща да работи усърдно за подобряването положението на иранските жени, ако съпругът й победи на предстоящите на 12 юни президентски избори.
67-годишният Мусави, бивш хардлайнер, бивш премиер от 80-те, бивш пенсионер, отдавнашен художник и архитект, настоящ председател на Иранската академия на изкуствата и прероден реформатор, се включи в надпреварата, за да се опита "да сложи край на позорното президентство на Махмуд Ахмадинеджад".
Според него "достойнството и имиджа на Иран са сериозно накърнени от 2005 г. насам, а иранският народ бива излаган по цял свят, откакто екстремистът Ахмадинеджад стана държавен глава".
За да убеди електората, че е носител на промяната, Мусави се осмели да направи нещо, което не е правил никой поне от 30 години насам - да включи активно в своята предизборна кампания собствената си съпруга.
Самата Захра с жив ентусиазъм се зае да разчупи стереотипите в иранския политически живот.
Тя отиде дори още по-далеч, като свика пресконференция, на която поиска извинение от президента Ахмадинеджад, след като той оспори академичната й квалификация в предизборния телевизионен дебат с Мусави преди дни.
61-годишната Захра Рахнавард е професор по история, майка на три деца, баба, художник... И макар да не носи разголени рокли като Мишел, демонстрира хъс дори и под черния чадор - традиционен символ на ислямския консерватизъм.
"Аз не съм Мишел Обама, аз съм Захра Рахнавард, но уважавам всички активистки за права на жените по света", категорична е тя.
По думите й Мусави предвижда най-малко две или три министерски кресла да бъдат заети от жени, както и постовете на различни зам.-министри, посланици, съветници и други висши служители.
Не би било преувеличено да се каже, че и нейна е заслугата по-тихият й съпруг да е вече най-силният сред конкурентите на Ахмадинеджад в една от най-оживените и разгорещени президентски надпревари от ислямската революция насам.
И семейната двойка реформатори обаче има "тъмно" минало
Преди да стане съветник на предишния президент реформатор Мохамед Хатами през 90-те, Мусави бе наречен ВИП-"терорист" от администрацията на Роналд Рейгън заради предполагаемата му роля в подпомагането на революционни движения в Централна Америка.
Захра пък е автор на пиеса, в която осъденият на смърт чрез фатва писател Салман Рушди е представен от нея като Сатаната. Тя е автор и на есета, възвеличаващи красотата на ислямската забрадка.
Този контраст обаче е може би баланс, който осигурява на Мусави подкрепа сред различни кръгове избиратели.
На едни забрадката на Захра ще се стори символ на скромност и вярност към повелите на исляма, от други тя ще бъде видяна както я вижда тя - знак за еманципация, заявка за личност, а не просто за сексуален обект.
През 2000 г. съпругата на Мусави поведе успешна кампания срещу черния цвят, покриващ изцяло иранските жени, в името на разнообразието от цветове. Днес тя подкрепя мъжа си в призивите да се премахнат "полицейските патрули на честта" от иранските улици, които спират жени заради непослушен кичур, подал се изпод непристегнатата им забрадка.
Не че в Иран няма всичко, макар и в ъндърграунд версия - и бум на пластичната хирургия, и тайни гей общества, и запалени рапъри... Навярно Захра се надява всичко това да се превърне в нещо открито и приемано от обществото...
И все пак вятърът на промяната не може да духа по-силно от възможното
Предвид влиянието и авторитета на иранския върховен духовен водач аятоллах Али Хаменей гласът на президента малко или много е ограничен. Най-малкото, лица, които се противопоставят на теокрацията, изобщо не могат да се кандидатират за поста държавен глава.
Говори се, че Мусави е подкрепян от аятолах Хомейни и от Рафсанджани, но че аятолах Хаменей не може да го понася и дори като президент през 80-те заплашил да подаде оставка, ако Мусави пак оглави правителство.
Освен това официално всички основни претенденти, вкл. другият духовник реформист Мехди Каруби и хардлайнерът Мохсен Резай, са единодушни, че правото на Техеран да има собствена ядрена програма е нещо, което не търпи обсъждане.
Въпреки това предстоящият вот ще бъде проверка дали 70-милионното население иска да продължи антизападната реторика и международната изолация или да приеме символично протегната ръка на САЩ, след като американският президент Барак Обама предложи диалог, който да сложи край на десетилетията вражда.
Един от новите моменти е именно наличието на откровен диалог - между самите кандидати за президенти. Това е промяна спрямо предишни години, когато те като цяло избягваха директния сблъсък и критики.
Телевизионният дебат между двамата кандидати, предаван пряко по националната телевизия в Иран преди дни, бе безпрецедентен за страната - първи от проведената през 1979 г. Ислямска революция. Заради него улиците в столицата Техеран буквално опустяха.
Мусави не пропусна да разкритикува Ахмадинеджад и заради необмислените му изказвания по адрес на Холокоста, и заради прекалените му антизападни речи, и заради ината и упоритостта му да изолира Иран от останалия свят.
Той обеща да поднови преговорите с основните играчи на световната политическа сцена - САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия, ако бъде избран.
Ахмадинеджад отвърна на нападките с нападки, обвинявайки Мусави във "формирането на триъгълник на властта" съвместно с бившия президент реформист Мохамед Хатами и предшественика му Хашеми Рафсанджани. Той обвини тримата в "опит да отслабят Иран чрез политика на подчинение спрямо Запада".
Във всеки случай изборите на 12 юни ще покажат дали Ахмадинеджад не е сгрешил, като е пазил съпругата си толкова дълго "в тайна".
Резултатите от скорошни социологически сондажи сочат, че популярността на Махмуд Ахмадинеджад пада, докато тази на Мир Хосейн Мусави расте. Настоящият президент понастоящем води само с 38% срещу 34%. Друго проучване, проведено от държавната медия ИРИБ, пък сочи, че в столицата Техеран Мусави дори води с 47% на 43%.
Последвайте ни
