Уго Чавес - от военното поприще до високата политика

Уго Рафаел Чавес Фриас бе президент на Венецуела в продължение на 14 години, преди да изгуби битката с рака.

Въпреки появилите се множество съобщения, както че се възстановява, така и че е умрял преди седмици, официалното съобщение за смъртта му бе направено от вицепрезидента Николас Мадуро на 5 март.

Мадуро съобщи, че лидерът е починал в 16,25 ч. местно време.

Уго Чавес е роден на 28 юли 1954 г. в град Сабанета, на 420 км югоизточно от Каракас.

Той е син на скромни учители, потомци на индианци и испанци. Пее за кратко в църковен хор и постъпва в армията, когато е едва на 16 години, за да усъвършенства уменията си на бейзболен питчър. Чавес твърди, че във военната академия, където влиза през 1971 г., у него узрява амбицията да промени съдбата на своя народ.

Неговият скромен произход и просторечие му спечелват симпатиите на огромна част от венецуелците. Още през 1982 г. като млад офицер той създава Боливарското революционно движение, по името на героя от борбата за независимост Симон Боливар, чийто следовник би искал да бъде.

Като подполковник

ръководи военния бунт срещу президента социалдемократ Карлос Андрес Перес

на 4 февруари 1992 г. "Засега" се провалихме, обявява той след потушаване на метежа.

След две години и половина в затвора Чавес е освободен, но пратен в запаса от президента Рафаел Калдера. Вече като "войник на мира", той подема продължителна и търпелива политическа работа в села и градове. Боливарското революционно движение приема името Движение "Пета република".

Речите му срещу корупцията на ръководителите на социалдемократическата партия "Демократично действие" и на социалхристиянската КОПЕЙ, които управляват страната от 40 години, бързо му спечелват привърженици във Венецуела, където 80% от населението живее в бедност.

Предложението му "да бъде прочистена" политическата класа и съдебната власт и "отново да се изгради републиката" като се свика учредително събрание, безпокои партиите, които го обвиняват, че

иска да сложи край на демокрацията.

Чавес не крие възхищението си от ръководителя на кубинската революция Фидел Кастро, който според него олицетворява "достойнството" на Латинска Америка. Той обаче твърди, че не приема както "нежизнеспособния комунистически модел", така и "дивия неолиберализъм, който ражда единствено глад и мизерия", и се обявява за "трети път".

На изборите на 6 декември 1998 г., Уго Чавес е избран за президент на Венецуела. Три седмици след встъпването си в длъжност той започва обещаната от него социална революция, като обявява, че се отказва от заплата си. Чавес заявява, че няма нужда от 700-те хиляди боливара месечно (1200 долара), които ще са по-полезни, ако отидат за стипендиите на трима студенти. "Не харча нищо. Не плащам за бензин, храна или шофьор, защо ми е тогава заплата?". Той живее с втората си жена и малката им дъщеричка и казва, че тримата лесно ще преживеят с армейската му пенсия, която е горе-долу равна на президентската заплата. Чавес се отказва и от телохранители и отменя поръчката на нова бронирана президентска кола.

Преизбран е за втори мандат на 30 юли 2000 г. Опозицията обаче критикува остро

"петролната дипломация" на Чавес,

който раздава щедро петрол на леви лидери, от Фидел Кастро в Куба до Даниел Ортега в Никарагуа.

Малко са лидерите на световната политическа сцена, които успяват да поляризират така остро общественото мнение, както го прави Уго Чавес. Преданите му последователи виждат в негово лице защитник на развиващия се свят срещу самонадеяната мощ на САЩ. Те го хвалят, че влива спечелените от петролната промишленост долари в клиники и училища за бедното венецуелско мнозинство, пренебрегвано години наред.

Враговете на Чавес гледат на него като на

диктатор в процес на формиране,

който използва мандата, даден му от голяма част от венецуелския народ, за да създаде еднопартийна държава в кубински стил, в която всеки войник или служител в петролния сектор трябва да бъде лоялен на ценностите на неговата мнима социалистическа революция.

В периода 12-14 април 2002 г. е извършен неуспешен опит за държавен преврат от висши военни, ръководени от Педро Кармона - председател на Федералната търговско-промишлена камара (Федекамарас). В резултат на 48-часовия пуч са убити 41 души, над 300 са ранени.

Организаторите на преврата са арестувани и изправени пред съда, а Чавес официално е възстановен на поста си.

На 2 декември 2002 г. започва обща безсрочна стачка, обявена от опозицията, с искане за оставката му. Чавес е обвинен в злоупотреба с властта и авторитаризъм. Постепенно в стачката се включват организации на бизнеса, профсъюзи, медии и част от духовенството. Тя обхваща и жизненоважната за страната петролна индустрия.

На 2 февруари 2003 г. опозиционната коалиция "Демократична координация" официално прекратява стачните действия и обявява нов етап в борбата, която ще води с различни форми. На 29 май 2003 г. правителството и опозицията подписват споразумение, предвиждащо решаване на политическата криза във Венецуела чрез референдум, в който гласоподавателите да се произнесат дали Уго Чавес да остане на власт.

На референдума, състоял се на 15 август 2004 г.,

58,25% от гласоподавателите гласуват против отстраняването на Чавес.

В реч при откриването на световния младежки фестивал в столицата на Венецуела Каракас на 9 август 2005 г., под наслов "Срещу империализма и войната", Уго Чавес нарича САЩ "най-свирепата, най-жестоката и най-кръвожадната империя, съществувала някога в световната история". Той подчертава, че "социализмът е единственият път" и заявява, че общата цел е "да се спаси света, който е заплашен от алчността на империализма на САЩ".

На 3 декември 2006 г. Уго Чавес е преизбран на президентския пост за трети пореден мандат.

На 1 май 2007 г. той обявява, че Венецуела излиза от Международния валутен фонд и Световната банка, като нарича двете базирани във Вашингтон финансови институции "механизми на империализма", предназначени да експлоатират бедните страни.

Няколко месеца по-късно парламентът одобрява на второ четене 69 промени на конституцията, предложени от Чавес, за прилагане на "социалистически модел". Промените предвиждат президентът да може да бъде избиран неограничен брой пъти, засилване на контрола на държавата върху икономиката (експроприиране на частната собственост от властите без съдебно решение), пълен правителствен контрол над централната банка, цензуриране на печата при извънредни обстоятелства, политизиране на въоръжените сили.

Президентът социалист е

сред малцината държавни лидери, подкрепили ядрената програма на Иран.

Чавес използва антиамериканизма под форми, непознати по-рано в международната практика - например буквално преследва Джордж Буш по време на обиколката му в Латинска Америка през март 2007 г. Венецуелският лидер така изчислява маршрута му, че при всяка спирка на Буш да пристига в някоя съседна държава и да говори там на протестни митинги. Напук на САЩ Чавес лансира проект за интеграция, известен като "Боливарска алтернатива за Америка" (АЛБА). Освен Венецуела и Куба, в инициативата се включват Боливия и Никарагуа.

Като президент Уго Чавес

променя националния печат, националното знаме и дори името на страната,

която сега се нарича Боливарска република Венецуела. От 9 декември 2007 г. той променя и часовата зона във Венецуела на 4,5 часа преди Гринуич - прецедент, какъвто няма другаде по света.

Уго Чавес се слави с дългите си речи, траещи средно по 5 часа. На 13 януари 2009 г. например той произнася слово пред парламента в Каракас, продължило 7 часа и 20 минути.

Като всеки нестандартен политик Чавес използва маратона от предизборни речи, за да смеси политиката и петрола с рецепти за сос за хот-дог или бейзболна статистика.

На 15 февруари 2009 г. на референдум са одобрени промени в конституцията, които позволяват на Чавес да остане на президентския пост неограничен брой мандати.

На 20 юни 2011 г. 56-годишният държавен лидер е опериран в Хавана за отстраняване на раково образувание в областта на таза. Следват още три операции в Куба, като последната - на 12 декември 2012 г. поражда слухове, че е на смъртно легло.

На 7 октомври миналата година той бе преизбран с лекота за четвърти пореден мандат, но така и не можа да положи клетва.