Т урция представи прототип на първата си междуконтинентална балистична ракета (ICBM) в рамките на усилията на Анкара да постигне по-голяма независимост във военната индустрия и да се утвърди като ключов отбранителен фактор в Близкия изток и сред съюзниците си в НАТО. Новата ракета, наречена "Йълдъръмхан", беше показана на изложението SAHA 2026 Defence and Aerospace Exhibition в Истанбул и вече предизвиква сериозен международен интерес.
Междуконтиненталната балистична ракета носи името "Йълдъръмхан", което на турски означава "мълния". Тя е разработена от изследователския и развоен център на турското Министерство на отбраната и беше представена във вторник в изложбения център Istanbul Expo Centre.
🇹🇷 BIG: Turkey has shocked the world: a non nuclear country has built an ICBM.
— Defence Index (@Defence_Index) May 5, 2026
Turkey has announced it has developed an intercontinental ballistic missile named YILDIRIMHAN.
The YILDIRIMHAN Long Range Missile, developed by the MSB R&D Center, was unveiled for the first time at… pic.twitter.com/rZpEjqjZTZ
- Какво знаем за ракетата "Йълдъръмхан" и защо е важна?
"Йълдъръмхан" има обсег от 6000 километра. Според Федерацията на американските учени балистичните ракети с обсег над 5500 километра се класифицират като междуконтинентални балистични ракети. Ако бъде изстреляна от турска територия, ракетата ще може да поразява цели в Европа, Африка и Азия.
По данни на турската агенция Anadolu максималната скорост на ракетата достига Мах 25 - 25 пъти скоростта на звука. Тя разполага с четири ракетни двигателя и използва като гориво течен азотен тетраоксид. Бойната глава има товароносимост от 3000 килограма.
Турция все още не е започнала серийното производство на ракетата.
По време на изложението в Истанбул турският министър на отбраната Яшар Гюлер заяви:
"В епоха, в която икономическата цена се превърна в асиметрично оръжие, Турция предлага на своите съюзници не само оръжейни системи, но и технологии и устойчива икономика на сигурността."
Според експерти представянето на турска междуконтинентална балистична ракета е значимо по няколко причини.
Йозгюр Юнлюхисарджъкли, регионален директор на мозъчния тръст German Marshall Fund of the United States, заяви пред Al Jazeera:
"Според мен Турция няма непосредствена нужда от междуконтинентални балистични ракети, за да възпира текущите заплахи за сигурността си. Следователно значението е не толкова в самата ракета, колкото в способността на Турция да я произвежда."
Анализаторът по сигурността и отбраната Бурак Йълдъръм, базиран в Истанбул, посочи, че разработката на ICBM има косвено значение и за турската гражданска космическа програма Delta-V, чиято цел е изстрелването на турски сателити в орбита чрез собствени ракети.
"Физиката на достигането на орбита и физиката на междуконтиненталната балистична траектория са тясно свързани; технологиите се припокриват. В този смисъл способностите от клас ICBM са естествено, макар и политически значимо, следствие от сериозна космическа програма", каза той пред Al Jazeera.
Йълдъръм обаче подчерта, че представеното на SAHA 2026 засега е концепция под формата на макет.
"Няма потвърдени летателни изпитания, техническите спецификации остават ограничени, а критични подсистеми не са били представени публично с последователни детайли. Дори най-вероятната бъдеща тестова площадка, база в Сомалия, все още не е построена. Това е заявена амбиция, а не реално въведена в експлоатация система", добави той.
Али Бакир, старши научен сътрудник в Middle East Council on Global Affairs, определи прототипа като пробив за Анкара.
"Това развитие символизира скок в ракетните способности и технологичния напредък на Турция, което ѝ позволява да се присъедини към ограничената група държави, притежаващи толкова напреднали отбранителни технологии", заяви той пред Al Jazeera.
Според него това е доказателство за стремежа на Анкара не само да увеличи военната си мощ и отбранителни способности, но и да засили възпиращия си потенциал и да се позиционира като ключова свръхрегионална сила.
6 bin kilometre menzilli YILDIRIMHAN,
— Emin Sarıoğlu (@Emin_Sarioglu) May 8, 2026
Kıtalararası balistik füze terminal safhada saatte yaklaşık 36 bin kilometre hıza ulaşıyor.
🇹🇷 Gurur duy Türkiye ! 🚀 pic.twitter.com/3S70c1YExa
- Защо Турция разработи "Йълдъръмхан"?
Представянето на новата ракета идва на фона на сериозно напрежение в Близкия изток. Макар крехкото примирие след американско-израелската война срещу Иран да все още да се запазва след шест седмици удари, в Персийския залив продължава морско противопоставяне, докато Техеран блокира Ормузкия проток, а САЩ налагат морска блокада на ирански пристанища. Междувременно Израел продължава да нарушава примирията в Ливан и Ивицата Газа.
През март, когато Иран отвръщаше на американско-израелските удари с атаки срещу американски военни обекти и инфраструктура в Близкия изток, Анкара съобщи, че системите за противовъздушна отбрана на НАТО са свалили балистични ракети, насочени към Турция, на 4 и 9 март. Техеран отрече да е изстрелвал ракети към Турция и предположи, че Израел може да стои зад атаките като актове на саботаж.
През февруари, само дни преди началото на американско-израелската война срещу Иран, бившият израелски премиер Нафтали Бенет определи Турция като заплаха за Израел.
По време на конференция Бенет заяви, че Израел не трябва "да си затваря очите" за Турция, обвинявайки я, че е част от регионална ос "подобна на иранската".
"Появява се нова турска заплаха", каза Бенет. "Трябва да действаме по различни начини, но едновременно срещу заплахата от Техеран и срещу враждебността от Анкара."
Подобни изявления направиха и други израелски политици през последните месеци. Турция, която се сближава с регионални сили като Саудитска Арабия и Египет, остро критикува войната на Израел в Газа и насилието срещу палестинците на окупирания Западен бряг.
Докато отношенията между Израел и Иран са открито враждебни след Ислямската революция от 1979 г., отношенията между Израел и Турция дълго време следваха по-прагматична линия. След идването си на власт в началото на 2000-те години турският президент Реджеп Тайип Ердоган постепенно засили критиките си към Израел.
"Окървавената мрежа на геноцида продължава да убива невинни деца, жени и цивилни без никакви правила и принципи, игнорирайки всякакви човешки ценности", заяви Ердоган по адрес на Израел по време на международна конференция в Истанбул през април.
Според Али Бакир опасенията около Израел не са основният фактор за разработването на ICBM, но времето и характерът на турските ракетни разработки ясно изпращат послания както към съюзници, така и към противници, включително към "все по-хегемонистичен, експанзионистичен и агресивен Израел".
Той подчерта, че това развитие е в съответствие с дългосрочната визия на управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) и президента Ердоган за намаляване на зависимостта от чуждестранно въоръжение, увеличаване на самостоятелността и изграждане на силна местна отбранителна индустрия.
"Тази инициатива цели да отговори на националните нужди, да засили стратегическата автономия на страната и да се справи с регионалните и международните заплахи за националната сигурност и интересите на Анкара. Това е проактивна, а не реактивна политика", добави Бакир.
Бурак Йълдъръм посочи, че готовността на Израел да извършва удари дълбоко в Близкия изток не е останала незабелязана в Анкара.
"Турция и Израел нямат официален конфликт, но стратегическите им интереси рязко се разминаха, а политическите отношения се влошиха значително през последните години. Когато турски представители говорят за системи, способни да достигат далечни цели, географията говори сама за себе си", каза той.
Според него обаче би било твърде ограничено представянето на "Йълдъръмхан" да се разглежда единствено през призмата на отношенията между Турция и Израел.
"Турция едновременно управлява следвоенна Сирия на границата си, нерешената ситуация в Източното Средиземноморие, продължаващото напрежение с играчи в Ирак, а наскоро преживя и прехващане на балистични ракети от Иран над своя територия от сили на НАТО. Турция е обкръжена от нестабилност и стига до извода, че абстрактните съюзнически гаранции не са достатъчни. Тя иска твърдо, суверенно възпиране", заяви анализаторът.
По думите му съобщението за "Йълдъръмхан" е "по-малко свързано с конкретна заплаха и повече с желанието на Турция да покаже, че възнамерява да бъде държава, която никой и никъде не може да принуждава".
Според турския вестник Hurriyet Daily News министърът на отбраната Яшар Гюлер е заявил, че последните конфликти, включително войната на Русия срещу Украйна и американско-израелската война срещу Иран, оказват сериозно влияние върху глобалната сигурност.
"Тези конфликти и войни предоставиха изключително важни данни за доктрината за сигурност, като същевременно увеличиха и нашите отговорности", каза Гюлер.
Йозгюр Юнлюхисарджъкли от German Marshall Fund подчерта, че нестабилността в региона и произтичащите от нея преки и косвени заплахи са основната причина Турция да засилва военните си способности.
Според него сред останалите фактори са ангажиментът на Турция като съюзник в НАТО да увеличи военните си разходи до 5 процента от БВП, ориентираната към износ отбранителна индустрия, използването на отбранителното сътрудничество като дипломатически инструмент и стремежът отбранителната индустрия да се превърне в двигател за технологично развитие на икономиката.
През юни миналата година лидерите на 32-те държави членки на НАТО се договориха до 2035 г. да отделят до 5 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана и свързани сектори, определяйки решението като "квантов скок" в колективната сигурност. Решението беше прието в заключителната декларация на срещата на върха в Хага, а американският президент Доналд Тръмп, който многократно настояваше за по-високи разходи за отбрана в НАТО, си приписа заслугата за промяната.
BREAKING — Turkey unveils intercontinental ballistic missile Yildirimhan with 6,000KM range during SAHA arms expo.
— Ragıp Soylu (@ragipsoylu) May 5, 2026
Developed by Turkish Defense Ministry pic.twitter.com/JyEJ95t9X2
- Колко значима е военната мощ на Турция?
Турция разполага с втората по големина постоянна армия в НАТО и се превърна във важен износител на оръжие.
Страната от години се стреми към военна самостоятелност, процес, започнал постепенно със създаването на Службата за развитие и подкрепа на отбранителната индустрия (SaGeB) през 1985 г.
В продължение на години SaGeB се фокусира върху международно сътрудничество в научноизследователската и развойна дейност. Но след като Турция започна да се сблъсква с ограничения върху покупките и използването на оръжия, Анкара премина към местно производство.
През 2010-те години страната започна активно да инвестира в собствен дизайн и разработки, което доведе до рязко увеличение на вътрешното отбранително производство.
Според Бурак Йълдъръм чрез "Йълдъръмхан" Анкара демонстрира, че военният ѝ обсег се простира далеч отвъд непосредственото ѝ съседство.
"Като се асоциира със системи от клас ICBM, Турция показва, че се възприема като глобален играч, способен да намира партньори и да проектира влияние в региони далеч отвъд традиционната си стратегическа зона. Посланието днес не е толкова за самата ракета, колкото за типа сила, в която Турция вярва, че се превръща", каза той.
Той добави, че разширяването на турската отбранителна индустрия се ръководи от логика, която предшества всеки отделен регионален конфликт.
"В продължение на десетилетия Анкара беше силно зависима от чуждестранни доставчици, основно Съединените щати и Западна Европа, за най-важните си военни системи. Настоящият стремеж към местни способности по същество е проект за суверенитет", заяви Йълдъръм.
Юнлюхисарджъкли от German Marshall Fund подчерта, че Турция изпълнява и това, което всички съюзници в НАТО са се договорили да направят на срещата в Хага, да увеличат разходите за отбрана до 5 процента от БВП.
"Освен това Турция е ключов съюзник на южния фланг на НАТО и има решаваща роля за сигурността на връзката между Черно и Средиземно море чрез турските проливи. Следователно по-силна Турция означава и по-силно НАТО", добави той.
Днес хиляди турски отбранителни производители работят в областта на сухопътните, въздушните и военноморските способности, нещо, което все повече получава международно признание.
Според местни медии износът на турската отбранителна и авиационна индустрия е достигнал рекордните 10,05 милиарда долара през 2025 г.
Смятаният за най-известен турски безпилотен летателен апарат Bayraktar TB2 е сред най-широко купуваните турски отбранителни продукти.
По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) основните клиенти на Турция през периода 2021-2024 г. са били Обединените арабски емирства, Пакистан и Катар.
Що се отнася до най-известния турски износ, дронът Bayraktar със средна височина и голяма продължителност на полета вече е бил изнесен в поне 31 държави, сред които Ирак, Украйна, Кения, Бангладеш и Япония.
Turkey unveiled the Yildirimhan ICBM at the SAHA 2026 defense expo in Istanbul, featuring a claimed 6,000 km range, Mach 25 speed, four liquid-fueled engines using nitrogen tetroxide, and 3,000 kg payload.#Security #Global #Turkey pic.twitter.com/ZpguVlbH66
— The Afri Spectator (@Afrispectator) May 5, 2026
