Турция и Армения подписаха в Цюрих мирно споразумение за прекратяване на един век враждебност, водеща началото си от масовото избиване на арменци през Първата световна война от османските сили.
По-рано през деня беше съобщено, че "трудност в последния момент" е забавило подписването на споразуменията. Проблемът бил във формулировката на заключителните изявления.
Анализаторите вярват, че затоплянето на отношенията с Армения ще е от полза и за трудния път на Анкара към членство в ЕС.
Споразумението, върху което подписите си положиха външните министри на двете страни - Ахмет Давутоглу и Едвард Налбандян, обаче все още предстои да бъде одобрено от парламентите на Турция и Армения, които са изправени пред силна националистическа съпротива и влиятелна арменска диаспора, настояваща Турция да признае избиването за геноцид.
Отношенията между мюсюлманска Турция и християнска Армения са враждебни заради събитията, които арменските и много западни историци наричат масово депортиране и умишлено избиване на около 1,5 млн. арменци от Османската империя по време на Първата световна война.
Турция твърди, че арменците са били само част от многото хиляди избити в хаоса, докато Османската империя се е сражавала срещу руските, британските, френските и гръцките войници и се е опитала да потуши арабски бунт, преди в крайна сметка да се стигне до разпадането й. Турция обаче отрича, че убийствата на арменци са геноцид.
Съгласно новоподписаните споразумения Турция и Армения ще съставят международна комисия от историци, които да проучат събитията.
Продължилият десетилетия
спор
между съюзника на Турция Азербайджан и Армения
заради Нагорни Карабах също помрачава опитите за разбирателство, а преговорите за територията между лидерите на Азербайджан и Армения вчера завършиха без резултат.
Турция прекъсна отношенията и затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на солидарност с Азербайджан, който тогава се сражаваше в една загубена битка с арменските сепаратисти в Карабах.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви пред парламента на Азербайджан по-рано тази година, че Турция няма да отваря границата с Армения, докато Ереван не прекрати окупацията (както той я нарече) на Азербайджан.
Вчера Ердоган изтъкна, че Турция "никога няма да участва в процес, който поставя Азербайджан в трудна ситуация".
Насилието в Нагорни Карабах, етнически арменски анклав в рамките на международно признатите граници на Азербайджан, възникна в началото на 80-те години на ХХ в., когато Съветският съюз започна да се разпада.
Етническите арменски сили, подкрепяни от Армения, прогониха азерските войници и завладяха няколко области на Азербайджан, граничещи с Нагорни Карабах. Около 30 хиляди души загинаха.
Възстановяването на турско-арменските връзки
ще увеличи влиянието
на Анкара в Южен Кавказ
- транзитен коридор за петрол и газ към Запада. Заобиколената от суша Армения също ще има големи изгоди, които ще й предостави отварянето на обеднялата й икономика за търговия и инвестиции.
Съединените щати и Европейският съюз оказаха натиск върху Турция и Армения да се съгласят да подпишат мирното споразумение с посредничеството на Швейцария.
Европейската комисия топло приветства подписването на протоколите.
Комисията смята, че това е смела и далновидна стъпка, насочена към постигане на мир и стабилност в района на Южен Кавказ и че е едно наистина историческо решение, показващо готовността за компромис от страна и на двете държави, се изтъква в декларация на комисията, подготвена от Бенита Фереро-Валднер, която отговаря за външните отношения и европейската политика на добросъседство и от Оли Рен, комисар по разширяването.
Турция и Армения взеха смели решения в рамките на една историческа стъпка. Вярваме, че двете страни ще дадат израз на същата смелост при изпълнението на поетите днес ангажименти. Това ще бъде хубав пример за целия регион, добави Оли Рен.
Отношенията между Турция и Армения от 1991 г. насам:
- декември 2001 г. - Турция призна независимостта на Армения, обявена през септември, без да установява дипломатически отношения с нея. Двете страни имат спор във връзка с убийствата и депортирането на арменци от турците в Османската империя през 1915-17 г., които според Армения са един милион и половина, а според Турция, която отхвърля да е бил извършен геноцид, те са между 300 и 500 хил.
- 1993 г. - Анкара затвори границата си с Армения, за да подкрепи тюркскоезичния Азербайджан, който е в конфликт с Ереван за контрола на Нагорни Карабах. Армения пое контрола върху него в резултат на шестгодишна война, продължила от 1988 до 1994 г.. Подписано бе примирие, но статутът на района остава несигурен.
- 17-21 януари 2000 г. - Границата бе отворена, за да премине турска делегация от бизнесмени. Подписано бе икономическо споразумение.
- 29 април 2005 г. - Анкара заяви, че може да установи политически връзки с Ереван, като паралелено бъдат проучени отново събитията, довели до избиването на арменците, от комисия, съставена от експерти от двете страни. Ереван заяви, че трябва преди това да бъдат установени "нормални отношения".
- 31 май 2006 г. - Турция съобщи за срещи на ниво дипломати в опит на нормализиране на отношенията.
- 26 ноември 2006 г. - Ереван подаде ръка на Анкара, заявявайки, че признаването от Турция на геноцида на арменците не е предварително условие за нормални добросъседски отношения.
- 13 януари 2007 г. - Арменски и турски бизнесмени пледираха за откриване на общата граница на международна конференция, организирана от САЩ в Ереван.
- 19 януари 2007 г. - Турски краен националист уби в Истанбул арменския интелектуалец Хрант Динк, който се бореше за сближаване между двата народа. Убийството му получи голям отзвук в Турция, където десетки хиляди души излязоха по улиците, за да протестират.
- 6 септември 2008 г. - Историческа визита в Ереван на турския президент Абдуллах Гюл, първият турски държавен глава, посетил Армения след 1991 г. Той се срещна с арменския си колега Серж Саркисян и двамата отидоха заедно на футболен мач между националните отбори на двете страни.
- 6 април 2009 г. - Американският президент Барак Обама разговаря в Истанбул с министрите на външните работи на Армения и Турция и ги призова да постигнат бързо споразумение за нормализиране на отношенията.
- 10 април 2009 г. - Анкара изключи нормализиране на отношенията без уреждане на конфликта между Армения и Азербайджан. Ереван от своя страна отхвърли всяка връзка между Нагорни Карабах и процеса на сближаване с Турция.
- 22 април 2009 г. - С помощта на Швейцария бе постигнато споразумение за пътна карта за нормализиране на отношенията.
- 31 август 2009 г. - Ереван и Анкара одобриха два протокола, предвиждащи установяване на дипломатически отношения и откриване на общата граница. Документите трябва да бъдат ратифицирани от парламентите на двете страни.
- 27 септември 2009 г. - Анкара съобщи, че на 10 октомври ще бъде подписано споразумение за нормализиране на отношенията между Турция и Армения.
криза, която тихо расте" />
