"Търпението на Тръмп е на изчерпване, но ако се ядоса още повече на Путин, той няма да има никакви морални задръжки. И мога да си представя, че с удоволствие би гледал как Кремъл гори", казва политоложката Нина Хрушчова в интервю, съобщи Deutsche Welle.
ДВ: Доналд Тръмп даде на Русия 50 дни срок, за да сключи примирие с Украйна. Едни виждат в това ултиматум, а за други тези 50 дни са подарък за Путин. Какво, според Вас, се крие зад новата реторика на американския президент?
Нина Хрушчова: От моя гледна точка това е, което предполагахме от самото начало. Ако Владимир Путин не направи никакви отстъпки и остане твърдо на своите позиции, Тръмп в крайна сметка ще се обиди. Това, което стана, няма нищо общо с политиката: зад него прозира нарцисизмът на Тръмп, просто за него това е шоубизнес.
На практика Путин го обиди, защото има има много други политици, които са готови да го разцелуват. На Владимир Зеленски, например, вече му обясниха, че на Тръмп трябва непрекъснато да му се казва колко много сме му благодарни. А Путин упорства. Искам да кажа, че за Тръмп това е оскърбително – включително когато му се напомня, че са го предупреждавали какъв е Путин.
Но в същото време виждаме как Тръмп независимо от всичко иска Нобеловата награда. А за това ще трябва да накара Путин да преговаря. Само така може да се надява да получи тази награда. Така че Тръмп сякаш казва на Путин: "Владимир, можеш да избегнеш санкциите, можеш да ми помогнеш и накрая всички ще изглеждаме добре". Друг е въпросът какво мисли Владимир за това.
ДВ: От друга страна, сега европейците ще плащат американската военна помощ за Украйна. Счита ли Тръмп това за победа?
Хрушчова: Ама каква победа? През цялото време, още откакто е избран за президент, дори не от встъпването му в длъжност, говорим за това, че според него тази война не е негова, а на Байдън, а той е за мир. И че той бил единственият човек, който искал тази война да свърши – другите не ги интересувало. Грешката е, че европейските лидери се опитваха да апелират към неговите демократически чувства. Проблемът за европейците и Украйна обаче е, че Тръмп не води идеологическа борба с Русия. Всъщност, ако Тръмп беше на мястото на Путин, той щеше да се държи по абсолютно същия начин. Тоест те споделят абсолютно едни и същи възгледи: силата побеждава и ако някакви си не толкова силни хора те настъпят по мазола, трябва да им удариш един право в лицето. Така че всичко, което Тръмп прави днес, разбира се, можете да го опишете по какъвто си искате начин, но то не е в защита на Украйна, а защото Путин чисто и просто го оскърби.
Разбира се, тази война интересува Тръмп само от икономическа гледна точка. И то само дотолкова, че не иска да изглежда като човек, който е отстъпил пред Путин. Така че между двамата има лична неприязън и предстои да видим, първо – как тази карта ще бъде изиграна от Владимир Путин, ако изобщо бъде изиграна; и второ - колко дълго Тръмп ще продължи да се надява така да получи Нобелова награда.
ДВ: Но колко струват думите му за тези 50 дни? Защото е имало и други ултиматуми и други крайни срокове, които Русия просто е игнорирала?
Хрушчова: Всичко ще зависи от това как ще се чувства Тръмп през тези 50 дни. Затова съм напълно уверена, че в момента гледаме едно риалити шоу. В него всеки ден започва отначало, всеки ден е нова драма и нова криза. Така че сега са 50 дни, а вдругиден – 150. Всичко зависи от това как ще се развие сценарият на това риалити шоу.
Убедена съм, че като цяло търпението на Тръмп е на изчерпване, но той е готов да изчака още малко – за да може Путин, да речем, да му окаже някаква добра услуга, която ще бъде описана като победа за Тръмп. Но дори и това да не се случи, той винаги ще печели в своето риалити шоу. Той е героят на шоуто, а като герой на шоуто не може да не бъде главен. Или пък да бъде губещият. Така че резултатът и в двата случая ще бъде оформен като невероятна победа на Тръмп.
ДВ: Можем ли да говорим за промяна в позицията на САЩ след разговора между Зеленски и Тръмп, по време на който американският президент попитал защо украинските въоръжени сили не нанасят удари по Москва, а Зеленски му бил отговорил, че биха могли, ако получат съответните оръжия? Предишната американска администрация на Байдън правеше обратното: стремеше се да ограничи възможността на Украйна да нанася удари с американски оръжия дълбоко на руска територия и полагаше грижи да не се дава повод на Путин за ескалация. Дали това не означава, че администрацията на Тръмп на някакъв следващ етап на раздразнение от поведението на Путин би могла да свали всичките си морални задръжки?
Хрушчова: Първо, Тръмп няма морални задръжки по принцип. За Тръмп моралът не е възпиращ фактор. Напротив, той реагира както намери за добре - не само, за да докаже, че е прав, но и да демонстрира сила. Въпросът за нанасяне на удари дълбоко навътре в Русия, разбира се, до известна степен е безотговорен. Но това изобщо не ме изненадва, защото Тръмп не е политик, нито държавник или президент, той е герой от риалити шоу. А за един герой от риалити шоу е съвсем нормално да попита: „Защо, след като се оплакваш от някого, не му фраснеш един по лицето?“. Искам да кажа, че ако Тръмп се ядоса още повече на Путин, той няма да има никакви морални задръжки. И мога да си представя, че с удоволствие би гледал как Кремъл гори. Можете ли да си представите какво шоу ще бъде това? И как ще си каже: „При мен най-накрая това гнездо на стършели беше унищожено, аз съм велик президент. Всички американски президенти по време на Студената война виждаха в Червения площад цел номер едно, но аз най-накрая го направих и те ще говорят за това още векове наред“.
ДВ: Как оценявате доста сдържаната реакция на Москва дотук?
Хрушчова: Засега официалната реакция е сдържана, но неофициалната е малко по-бурна. Доколкото знам, в Москва – и по телевизията, и във вестниците - вече се налага наративът, че няма нужда да се притесняваме от Тръмп, защото вече видяхме истинското му лице и на Америка не може да се вярва. Така че нека видим какво ще се случи през тези 50 дни. Лошото е, че се води истинска война, а не върви някакво риалити шоу. И откакто Тръмп се върна в Белия дом постоянно се питаме какво точно е имал той предвид, когато е казал нещо. Сега не знаем дали тези 50 дни наистина са 50 дни. И никакво решение не се очертава.
