С амо няколко месеца след завръщането си на поста, президентът Доналд Тръмп въведе няколко противоречиви политики, които се отразиха на света, сред които тарифна война с противници и съюзници, воденето на мирни преговори с руския президент Владимир Путин на фона на продължаващата руско-украинска война, разпалването на опасения, че САЩ може да се оттеглят от НАТО и сериозни амбиции за придобиването на Гренландия.
"Аз управлявам страната и света," заяви президентът в интервю за The Atlantic, размишлявайки за първите си 100 дни на поста. Newsweek разговаря с няколко учени по международни отношения, за да разбере колко вярно е това твърдение.
„Никой не управлява света“
„Никой не управлява света и всеки, който си мисли, че го прави, е опасен идиот", заяви професор Андрю Басевич, съосновател на Института Куинси, мозъчен тръст във Вашингтон, който се застъпва за по-малко интервенционистка външна политика на САЩ.
„Схващането, че САЩ управляват света, може да се срещне с благоволение във Вашингтон, но е глупост", добави той пред Newsweek. „По-лошо, това са глупости, които причиняват всякакви проблеми. За доказателства не трябва да търсим повече от войната във Виетнам."
„САЩ отдавна са световен лидер", заяви Джеймс М. Голдгайер, професор по международни отношения в Училището за международна служба на Американския университет. „Това лидерство зависи от военната мощ на Америка, икономическата сила и нейната мека сила, които са характеристиките, направили САЩ привлекателни за толкова много хора в миналото", обясни той пред Newsweek.
Голдгайер допълни, че глобалната позиция на Америка е отслабнала след Студената война, докато други страни, "особено Китай", са се издигнали.
Трудности с влиянието
„Виждаме, че Доналд Тръмп не може просто да казва на другите какво да правят. Китай не отстъпва заради митата," каза Голдгайер, „Русия не решава да прекрати войната си в Украйна, защото Тръмп им казва, че иска тя да приключи."
Китай заяви, че "никога няма да коленичи" в ново видео, насочено към Тръмп заради продължаващата търговска война. „Поклонението пред побойник е като да пиеш отрова, за да утолиш жаждата - това само задълбочава кризата", заяви китайското външно министерство.
Голдгайер подчерта, че „насилственото поведение на президента отблъсква други държави от САЩ". Той коментира изборите в Канада, където силата на Марк Карни се дължи на желанието му да се противопостави на усилията на Тръмп да контролира Канада. Първоначално се очакваше изборите в Канада да се наклонят в полза на Консервативната партия, след като Джъстин Трюдо напусна поста си с ниски рейтинги, но вместо това Либералната партия на Карни спечели, отбелязвайки натиска от страна на Тръмп.
Меката сила на Америка
Голдгайер използва настоящото разделение между Канада и САЩ, за да демонстрира как Тръмп пропилява меката сила на Америка и нейната репутация на надежден съюзник, въпреки че страната все още разполага с "много икономическа и военна мощ".
(Бел. ред. Мека сила е способността на една държава да влияе върху други чрез култура, ценности и дипломация)
Стивън Вертхайм, старши сътрудник в Американската програма за държавно изкуство във Фондацията Карнеги за международен мир, каза пред Newsweek, че „между заплахите на Тръмп да анексира територия насам-натам и неговите непоследователни действия по различни въпроси, Тръмп подкопава привлекателността на Съединените щати като партньор за други страни".
Вертхайм добави: "Опасността е, че Тръмп изглежда надценява личната си сила, както и силата на страната си в света".
Пекин проучва търговските партньори на САЩ, опитвайки се да се представи като отговорна икономическа сила, готова да запълни вакуума в лидерството, оставен от Вашингтон. "Когато останалият свят стои заедно в солидарност, САЩ са просто малка, заседнала лодка. Някой трябва да пристъпи напред, за да разчупи мъглата и да освети пътя напред", призовава китайското външно министерство.
"Надяваме се, че това видео ще помогне на всички да разберат по-добре позицията на Китай," каза говорителят Гуо Джиакун.
Предимства и недостатъци
Но не липсват и положителни аспекти в поведението на Тръмп, казва Вертхайм, добавяйки: "Ползата е, че Тръмп е с истинско усещане за свобода на действие в световните дела. Той не се страхува да се свърже с американски противници, като Русия и Иран, за да търси дипломатическо споразумение, което е по-добро от война."
"Президентът Байдън, традиционалистът, за когото Съединените щати трябва да играят определената роля на незаменима нация в света, изглежда, че няма друг избор освен да продължава да въоръжава Украйна и Израел, за да преследва максималистични военни цели, които не служат на най-добрите интереси на Америка."
"Тръмп винаги се държи така, сякаш има възможности да поеме в една посока и да промени курса, ако е необходимо", добави Вертхайм.
Научният изследовател Бари Скот Зелън, специализирал в геополитиката и международните отношения в Университета на Кънектик, сподели, че "се възхищава" на Тръмп. Той заяви пред Newsweek, че смята, че усилията на президента да "сключи мир с великите сили в света, независимо от техните вътрешни политически ценности" означават, че "американското влияние все още ще се усеща по целия свят".
"Президентът Тръмп е наясно с военното надмощие на Америка, нашето неограничено въображение и нашата трайна икономическа жизненост— и следователно е наясно колко велика възприема Америка, което е в основата на нашето трайно влияние", завърши Зелън.
