Този руско-ирански план е проблем за ЕС
Източник: iStock/GettyImages
22

П лановете на Турция за изграждане на канал, заобикалящ Босфорския проток и предизвикали вече международни реакции, заедно с придвижването на руски военни кораби от Каспийско към Азовско море през канала Волга-Дон, за да притисне Украйна и нейните съюзници, показват как биха могли да бъдат използвани изкуствените водни пътища в геополитическата надпревара за влияние по начин, наподобяващ ролята на железопътните линии в края на 19 век в Близкия изток и Азия. И докато вниманието на световните и по-конкретно западните играчи, е насочено към Мраморно и Азовско море, то Каспийският район остава все още встрани, въпреки че има потенциал да играе важна роля тепърва. Всъщност, отново се говори усилено за подобряването на две вече съществуващи канални системи от Каспийско море към Черно море от една страна и към Индийския океан от друга, където Русия – заедно с Иран – предлага алтернатива на Суецкия канал, което би ударило интересите на ЕС.

Понастоящем единственият воден път, свързващ Каспийско море и световния океан, е каналът Волга-Дон - застаряваща структура с множество шлюзове и нисък капацитет поради плиткостта на много части от маршрута му; каналът също така е отворен за плаване само през част от годината. През април тази година, на фона на загубите заради временното блокиране на Суецкия канал, Руският съюз на индустриалците и предприемачите поднови призивите си за разширяване на Волга-Дон и осигуряване на повече вода, за да могат ограниченията за плавателните съдове да бъдат премахнати. Такъв проект ще изисква инвестиране на огромни ресурси в мащаб от милиарди или дори десетки милиарди долари. Въпреки разходите, този план има значителна подкрепа от руското правителство, защото би направил възможно изнасянето на повече суровини към чуждестранните пазари. В момента се обмислят две версии на плана за разширяване на канала Волга-Дон, който се очаква да бъде преименуван  на Евразийски канал. И двата проекта ще са скъпи и ще отнеме няколко години, за да бъдат изпълнени. Първият вариант би струвал приблизително 9,2 милиарда долара и ще позволи транзит на кораби до 10 000 тона; вторият ще струва приблизително 22 милиарда долара, но след това може да превозва кораби до 26 000 тона. Първият вариант би могъл да се изплати за 11 години, а вторият за 25.

Русия в Африка – има ли Кремъл интерес от нестабилност в Чад

Предложеният т.нар. Канал за корабоплаване „Евразия“ ще разшири и свърже редица реки и водни пътища през северните територии на Северен Кавказ. Източният край на маршрута ще се отвори към Каспийския басейн по река Кума, на границата между Дагестан и Калмикия; западният край ще се отвори към залива Таганрог в Азовско море, който се свързва с Черно море чрез Керченския проток, където наскоро руски кораби блокираха достъпа на Украйна и предизвикаха напрежение със САЩ. Залозите са големи и Москва смята да рискува. Като по-прав и по-директен речен транзитен коридор от съществуващата по-рано връзка между Каспийско и Черно море - по-северният, 17-шлюзов канал Волга-Дон - 700-километровият канал Евразия ще минава на около 1000 километра от Волга-Дон и се състои само от 6 шлюза. Освен това, каналът Евразия може да обработва по-големи товарни кораби - 10 000 тона, с газене до 10 метра - в сравнение с канала Волга-Дон (5000 тона, 5 метра газене), обещавайки годишен товарен капацитет от около 45 милиона тона. Водещите регионални защитници на този проект са бившият казахстански президент Нурсултан Назарбаев и китайското правителство. Назарбаев отдавна смята, че такъв канал би разширил радикално външната търговия на Казахстан с Европа, особено на насипни товари като въглища. Други страни от Централна Азия също са заинтересовани. Китайското правителство също подкрепя идеята, тъй като за Пекин такъв канал е по-скоро допълнителна застрахователна полица, ако проблемите в Индийския океан ограничат способността му да изпраща по-голямата част от стоките си към европейските пазари по море.

Иран вижда възможност за натиск върху Турция и Русия през Централна Азия

Китай обаче следи още два проекта, в които Москва участва и които привличат вниманието на ЕС и САЩ. Нарушаването на глобалния трафик в Суецкия канал в края на март, след като гигантският контейнеровоз Ever Given заседна, накара Русия и Иран да споменат още веднъж Международния транспортен коридор Север-Юг като алтернативна възможност за Суецкия канал в бъдеще. Прокарването на нов канал през Северен Кавказ, от Каспийско до Черно море и система от канали на юг от Каспийския регион през Иран до Индийския океан, са два стратегически проекта между Кремъл и Техеран, които стават все по-реални. Перспективите пред първия план вече са достатъчно ярки, за да предизвика силна конкуренция между местните федерални правителства в Южна Русия, които биха спечелили или загубили, ако такъв канал бъде построен. Всъщност един недостатък от гледна точка на Москва е, че облагодетелстваните в региона биха били неруски републики като Калмикия, докато най-големите губещи биха били руските райони като Астрахан, чиято роля на регионален икономически център може бързо да намалее. Неслучайно през април регионалните власти в Астрахан засилиха връзките си с Иран, който участва в преговорите за изграждането на мрежа от Русия към Индийския океан.

Плановете за много по-амбициозен съвместен руско-ирански канал между Каспийския и Индийския океан също вървят напред, въпреки разходите, техническите проблеми и международната опозиция. Русия отдавна иска да построи такъв проект, като Сталин неуспешно настоява за одобрението му в Ялта. До преди няколко месеца дискусиите не водеха до пробив, но това вече се променя заради изграждането на транзитен път от север на юг между Москва и Техеран. 700-километровият канал ще се простира от иранското пристанище Ензели, по иранските реки до пристанището Шат ал Араб в Индийския океан. Основен технически проблем е, че Каспийският район е с около 29 метра по-ниско от морското равнище, което означава, че Иран ще трябва да разработи помпени станции, евентуално захранвани от атомни електроцентрали, за да вкара повече вода в системата, така че корабите да могат да преминат през шлюзовете, които ще са необходими. Ако бъде завършен, този канал може да превозва поне 20 милиона тона товари във всяка посока, свързвайки Русия по-тясно с Иран, Индия и по-широкия южноазиатски регион. Освен това транс-иранският воден път може да намали значението на Суецкия канал за търговията между Азия и Европа, което засяга редица интереси, включително на ЕС.

Какво цели Русия с ескалациите в Украйна и Сирия

Предвид икономическите и геополитическите последици от такъв канал, не е изненадващо, че проектът предизвика силна опозиция от Запада и особено Вашингтон. През 1997 г. САЩ предупредиха Иран, че ще наложат санкции на всяка компания, която участва в изграждането на такъв изкуствен канал. Но сега, когато Москва очевидно се чувства свободна да игнорира заплахите за санкции, руските фирми - с подкрепата на руското правителство - виждат плановете като изгодни както за себе си, така и като част от противопоставянето на Русия на западния натиск. Освен това Кремъл вярва, че това ще помогне да разшири връзките си с Китай, който би могъл да използва маршрута и да ограничи желанието на Пекин да използва железопътни линии през Южен Кавказ и Турция, които засягат руските интереси.

Водният път от Каспийско море към Индийския океан не е единственият предложен проект за канал, предизвикващ остри реакции. Много природозащитници критикуват разширяването на канала Волга-Дон и още повече изкопаването на нов канал в Северен Кавказ, разглеждайки и двете като заплаха за уникалната екосистема на Каспийския басейн. Някои от регионалните каспийски държави, в частност Казахстан, се притесняват, че ако Русия изгради нови водни пътища през Северен Кавказ, собствените им зараждащи се каспийски корабни проекти ще бъдат ударени, което ще им струва голяма част от икономическата печалба, очаквана очакваха след спада на военното напрежение около Каспийския регион.

Съюзът Русия - Турция - Иран - кошмар за Запада

В същото време, изпълнението на плановете среща сериозно предизвикателство, което няма общо с геополитиката. Поради глобалното затопляне, нивото на водата на Каспийския басейн се очаква да спадне с 18 метра до края на века - в момента пада 7 сантиметра годишно - което би направило изпомпването, необходимо за системата на канала, да работи прекалено на твърде скъпа цена. Азербайджан, върху който Москва упражнява натиск след войната в Карабах да се включи Евразийското икономическо пространство, вече се притеснява от тази възможност и може да не подкрепи руския план за канал през Кавказ. Засега обае изглежда, че надпреварата за изграждане на канала около Каспийския басейн към Иран и Индийския океан ще продължи и Западът, включително ЕС, трябва да наблюдава отблизо. Търговският обмен, както и геополитическата ситуация могат да бъдат повлияни сериозно в ущърб на ЕС, ако алтернативата на Суецкия канал проработи, макар и след дълго отлагане.

Коментари 22
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

22 коментара
 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

Призиви към ЕС да въведе "право да бъдеш офлайн"

Призиви към ЕС да въведе "право да бъдеш офлайн"

Технологии Преди 39 минути

То трябва да помогне на хората да почиват повече

<p>Условна присъда за Румен Овчаров</p>

Условна присъда за Румен Овчаров

България Преди 8 часа

Бившият енергиен министър е ощетил хазната с над 2,6 млн. лв.

Ангела Меркел

След първа доза AstraZeneca: Ангела Меркел получи втора доза от ваксината на Moderna

Свят Преди 12 часа

Първата доза от ваксина срещу COVID-19 германската канцлерка получи на 16 април

<p>ЕС скочи срещу Унгария: Не сме вече в Средновековието</p>

ЕС скочи срещу Унгария: Не сме вече в Средновековието

Свят Преди 13 часа

Министри от страни-членки са възмутени от новия унгарски закон за ЛГБТ общността

<p>Големият бариерен риф е в опасност</p>

ЮНЕСКО иска Големият бариерен риф да бъде обявен за застрашен, но Австралия възразява

Свят Преди 13 часа

Най-големият в света коралов риф се руши в резултат на климатичните промени

<p>Ирена Кръстева поиска да я извадят от списъка &bdquo;Магнитски&rdquo;</p>

Ирена Кръстева поиска да я извадят от списъка „Магнитски”

България Преди 14 часа

Възраженията ще се разглеждат от комисия

Меган Маркъл

Какво сподели Меган Маркъл в първо интервю след Опра

Любопитно Преди 14 часа

За първи път след участието ѝ в шоуто на Опра, Меган Маркъл даде друго интервю

Снимката е илюстративна

Ще можем да наблюдаваме Марс в яркия звезден куп „Ясли“

Любопитно Преди 14 часа

Планетата ще е видима почти точно в центъра на купа

<p>Пътуваме до Белгия, както преди</p>

Пътуваме до Белгия, както преди

Теми в развитие Преди 14 часа

Без ограничения за влизащите в страната българи

Стойчо Кацаров

Стойчо Кацаров: Здравната система е икономика

България Преди 15 часа

„Здравната система не трябва да се разглежда като държавен разход, администрация или някаква форма на социално подпомагане. Това е икономическа дейност, която може да носи приходи”, заяви министърът на здравеопазването

Джорджо Армани

Кой ще смени Джорджо Армани начело на модната му империя?

Любопитно Преди 15 часа

„Подготвям бъдещето си с хората около мен“, каза Джорджо Армани

Владимир Путин

Путин написа статия на немски: Да бъдем открити

Свят Преди 16 часа

Ние чувстваме нашата неразривна културна и историческа връзка с Европа

Новооткрита картина предизвика огромен интерес

Новооткрита картина предизвика огромен интерес

Любопитно Преди 16 часа

Картината е нарисувана на гърба на олтара в лутеранската църква "Свети Йоан" в германския град Крайлсхайм

Откриха промени в мозъка на пациенти, починали от COVID-19

Откриха промени в мозъка на пациенти, починали от COVID-19

Теми в развитие Преди 16 часа

Установени са "поразителни промени" в мозъка на пациенти, починали от COVID-19

Личев: Уволних директорката на РИОСВ - Бургас

Личев: Уволних директорката на РИОСВ - Бургас

България Преди 16 часа

Тя е отменила забраната за всякакво строителство на защитените дюни в местността Каваците

Привикаха Станислав Недков-Стъки на разпит в полицията

Привикаха Станислав Недков-Стъки на разпит в полицията

България Преди 17 часа

Група състезатели по ММА, начело с Недков, влязоха в Министерството на младежта и спорта в петък

От мрежата