Иран вижда възможност за натиск върху Турция и Русия през Централна Азия

Т урция, Русия и Иран създадоха процес чрез преговорите в Казахстан и Сочи, които позволи на трите страни да координират действия в Сирия, а също и да преначертаят зоните на влияние. Този механизъм, станал известен със срещите в Астана, през последната година беше използван и относно войната в Нагорни Карабах и като цяло Кавказ, където Москва, Анкара и Техеран имат пресичащи се интереси. През последните месеци обаче се наблюдава напрежение, като основно то произлиза от факта, че Русия и Турция преговарят все по-често както по отношение на въпроси свързани със Сирия, така и за Кавказ, без присъствието на Иран. Централна Азия се превърна в още едно поле – отново – на сблъсък на влияние и е много вероятно иранците да продължат да заявяват мястото си като регионален играч именно през този регион.

Завръщането на талибаните на власт в Афганистан е напълно вероятно

Сигналите са налице. На 6 и 8 април генерал Мохамед Бакери, началникът на генералния щаб на иранските въоръжени сили, се срещна с министъра на отбраната на Таджикистан, с когото подписаха споразумение за създаване на съвместен комитет за военна отбрана. Душанбе и Техеран заявиха, че новата структура ще насърчава сътрудничеството в областта на сигурността и ще помага за „борбата с тероризма“, макар да не бяха предоставени детайли как ще работи точно комитетът. Споразумението изглежда е добре преценен ход от Иран, тъй като Таджикистан е единствената нетюркска държава в Централна Азия и попада в зоната на влияние на Русия. Новините са проблем и за Турция, която навлиза все по-сериозно в региона. От друга страна, договорът може да доведе до по-широки контакти между Иран и Китай, като същевременно осигури свобода на действие на Душанбе, където китайските интереси са също все по-видими.

Persian-speaking #Iran and #Tajikistan boost defence relations#bne #bneEditorsPicks #EmergingMarkets https://t.co/nMMEGitzdK pic.twitter.com/fbib3t2YSH

— bne IntelliNews (@bneintellinews) April 9, 2021

И Иран, и Таджикистан имат сериозни причини да си сътрудничат по-тясно в сферата на сигурността. След постигнатата с посредничеството на Москва декларация за войната в Нагорни Карабах миналият ноември, Техеран се опитва да предприеме стъпки за противодействие на нарастващото турско влияние както в Кавказ, така и в Централна Азия. Споразумението, подписано от лидерите на Русия, Азербайджан и Армения на 9 ноември 2020, даде на Иран място на масата за бъдещи преговори за Южен Кавказ, като сред търговските пътища, които трябва да бъдат отворени, ще бъдат тези между Армения и Иран. Но в Централна Азия Анкара се стреми да мобилизира бързо четирите страни с тюркско мнозинство. Турската администрация насърчава сътрудничеството между тях и цели прекратяване на някои от дългогодишните конфликти.  Не е изненадващо, че Иран се опитва да намери начин да отговори на влияние, което подкопава регионалните му интереси. Обвързването на Таджикистан, който няма тюркско мнозинство и културно е по-близо до Афганистан и Иран, е очевиден избор за иранската дипломация.

Какво цели Русия с ескалациите в Украйна и Сирия

Техеран има интерес също от насърчаването на връзките с Китай, а разширяването на влиянието в Таджикистан е един от начините за това. През март Техеран и Пекин подписаха 25-годишно споразумение за сътрудничество, което ще позволи на Иран да избегне натиска на някои от западните санкции, а Китай може да популяризира един от търговските пътища на запад като част от инициативата „Един пояс, един път“. Има и още нещо – Иран желае да играе решаваща роля в Афганистан. Засилването на сътрудничеството с Таджикистан, който е съседен на Афганистан, е полезна стъпка. Голяма част от политическия елит в Кабул е с таджикски произход, а през годините на война след 2001, границите на Таджикистан бяха често преминавани от бойци, включващи се в редица фракции, включително в разположените в Западен Афганистан и граничещи с Иран градове. Засилването на връзките с Душанбе позволява на Техеран да установи контрол върху движението по границата си с Афганистан. Неслучайно темата за Афганистан е изрично спомената в двустранното споразумение за общ военен комитет между Таджикистан и Иран.

От гледна точка на Таджикистан сближаването с Иран е също аргументирано. Отношенията му с тюркските републики в Централна Азия се влошават. Съвсем наскоро Душанбе премахна гранично споразумение с Киргизстан, тъй като не може да отговори на исканията на Бишкек да направи компромис с ексклава Ворух, населен с таджики. Таджикските власти започнаха да изтласкват етническите киргизи от страната, за да дадат повече земя на таджики.  В резултат на това, Таджикистан има по-напрегнати отношения със съседите си от който и да е момент през последните десетилетия и това е една от причините да проучва връзките с Иран – държава, която говори близък език и споделя съвместно минало.

Visiting Central Asia this week as Chair of the @OSCE. The visit demonstrates the strong support of #OSCE to the countries in the region. 🇰🇿🇰🇬🇺🇿🇹🇯🇹🇲#OSCE2021SWE https://t.co/X1oCOBMgMc

— Ann Linde (@AnnLinde) April 11, 2021

Таджикистан се стреми също към балансиране на разширяващото се в страната китайско влияние и получаване на подкрепа в кампанията си срещу ислямистки фракции, използващи границите за вкарване на бойци в и от Афганистан. Душанбе приветства китайските инвестиции, но не и териториалните претенции на Пекин, нито опитите за инфилтрация на силите за сигурност и политическия елит. В същото време, Таджикистан търси помощ срещу фракциите на юг, а Русия предлага сътрудничество, но срещу повече лоялност – нещо, което таджикското лидерство не желае в момента. 

Ето защо, докато Иран и Таджикистан имат общи мотиви за партньорство, Русия, Китай и Турция имат причини да се притесняват от това развитие. Москва се противопоставя на всякакво външно влияние в бившето съветско пространство и особено в областта на отбраната и сигурността. Макар руснаците са приветстват противодействието на Иран срещу турското влияние в Централна Азия, те не могат да стоят безразлични относно възможността сътрудничеството на Иран с Таджикистан да подсили про-турските позиции другаде. Русия също така се притеснява, че новите контакти между Душанбе и Техеран ще насърчи отварянето на търговски пътища от Китай за Европа, заобикалящи Русия. Контролът върху важните икономически артерии през Централна Азия, е един от основните аспекти на политиките на Москва още от времето на Царска Русия.

Китай също наблюдава развитието на събитията в Централна Азия. Регионът е важен за глобалното влияние на Пекин и докато приветства възможността, иранско-таджикското военно споразумение носи притеснения, че Душанбе може да действа по-независимо и да блокира част от инициативите, които Китай иска да прокара.

На последно място, но не по важност, не е изненадващо, че Турция със сигурност ще разгледа това иранско настъпление, насочено на първо място срещу плановете на Анкара за формирането на по-широк про-турски блок.

CENTRAL ASIA | Moscow has not taken kindly to a NATO member looking to expand its influence in its backyard.https://t.co/piHEVG18q8

— Nikkei Asia (@NikkeiAsia) April 9, 2021

Новините от началото на април по-скоро представляват началото на конфронтация за Иран и Таджикистан, като е възможно да се намесят споменатите страни, а и други играчи. Регионалните сили ще използват факта, че Техеран и Душанбе остават разделени в религиозно отношение – въпреки езиковата и културна близост, Таджикистан е преобладаващо сунитска държава. Местните сили може би ще искат да напомнят на Таджикистан, че отношенията с Иран в исторически план са били всичко друго, но не и гладки. Душанбе до този момент обвинява Иран, че през 2015 даде убежище на Мухидин Кабири, ръководителят на опозиционната ислямистка Възродителна партия. Това събитие остави замразени отношенията между двете държави чак до 2019.

Накрая, последните събития трябва да се разглеждат и като част от по-широките процеси в Афганистан и Централна Азия. САЩ, които възнамеряват да се изтеглят до септември от Афганистан, вероятно ще използват отново Централна Азия като основна база за извършване на антитерористични операции в района. Държавите в региона вече имат споразумения с Вашингтон, а ако са верни данните от американските медии през последните дни, администрацията на Джо Байдън вече сондира за възможността да бъдат разположени сили в Централна Азия. Всичко това има значение за политиките на Русия, Иран, Китай, но и за Турция, чиито усилия за налагане на влияние в района, са възможност за НАТО и притеснение за Москва, Техеран и Пекин.